Начало
 
 

С вълнуваща вечер в СБЖ бе отбелязана 85-годишнината от рождението на Никола Инджов

19.10.2020 /18:01 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Никола Инджов. Снимка Хасково.инфо

„Поет, белетрист, публицист, преводач. С подадине*. Общественик и родолюбец. От онези, които днес почти не се срещат. Със слово – огън и меч. Човек, приел родовото изгнаничество като собствен смисъл и съдба. За него „родината се бе установила в пределите на човека и го правеше безкраен“ („Възречени от Манастър“). С тези думи д-р Елена Алекова откри вечерта, посветена на 85-годишнината на Никола Инджов, състояла се в клуб “Журналист“ в СБЖ под мотото „Живея дълго, дълго светя“.

Организатор бе Националният литературен салон „Старинният файтон“ със съдействието на Съюза на българските журналисти.

Да си спомнят за известния наш публицист, поет и журналист дойдоха негови приятели, журналисти, публицисти и поети. А водеща на вечерта беше д-р Елена Алекова. Тя се спря на неговия житейски път и творчество, като не пропусна да подчертае, че Никола Инджов е дал немалко и на българската журналистика, като редактор и главен редактор на много списания, сред които „Отечество“, „Родолюбие“, „Картинна галерия“ и вестниците „Литературен фронт“, „Литературен вестник“, „Камбана“, „Тракия“. Работи и на отговорни длъжности в Радио София, БНТ, а като дипломат в посолствата ни в Куба и Мексико.

Автор е на над 30 книги с поезия, проза, есеистика и публицистика, сред тях: стихосбирките „Предчувствие”, „Дългосвет”, „Всекидневен човек“, „Лунна родина“, „Странник“, „Останали стихотворения“, „Едни и същи думи“ и др.; романите „Попътна повест“, „Възречени от Манастър“, „По следите на норвежеца“, „Душа на друг човек“; есеистико-публицистичните книги „Всекидневно човечество“, „Отдалече път и надалече“, „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (в съавторство с Димитър Костадинов), „Приписки към времето“, „Българогласни. Българокръвни. Българоглави“. „Тракийски идеи, съдби и събития”, пътеписни книги за СССР, Армения, Куба, Америка и др.

В негов превод от испански, португалски, руски и сърбо-хърватски езици излизат стихове на Александър Прокофиев, Виктор Хара, Пабло Неруда, драмата „Фуенте овехуна“ на Лопе де Вега, поезия на маите и ацтеките, поезия на убити латиноамерикански поети, латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия и др.

„Като всеки истинен писател сля в едно слово и дело, поезия и живот – подчерта Елена Алекова. - Не се отказа от идеите на своята младост до края. Съхрани до края верността си към отечеството, според както го разбираме, но и към онова отечество, по неговите думи, „останало извън пределите на държавата, но съхранено в пределите на днешни хора“.

Тя си спомни за приятелството, което ги е свързвало, па макар и градящо се на приливи и отливи, на спорове и сръдни. За нея обаче романът му „Възречени от Манастър“ е преломен, защото, прочитайки го, тя, се връща назад във времето и своите родови истории, в които също се говори за бежанци, но не само за далечни люде, а за нейните близки дядовци и прадядовци, за бабите и прабабите, разкази за които е слушала.

„С романа „Възречени от Манастър“ най-после и Тракия намери своя певец, който я обезсмърти в епос – каза Елена Алекова. - И същевременно... Освен че е книга за бежанците на Тракия, това е книга и за прокудените от България българи – някога, днес и нататък. Освен че е книга за едно разрушено и обезлюдено село, това е книга и за една разрушавана и обезлюдявана България – някога, днес и нататък. Книга за мъртвите, продължени в живите. Книга за вечно възричаните „ангелски хора” на земята.“

На вечерта бяха прочетени и думите на авторитетния преводач Найден Вълчев. „Преди да ни каже сбогом светлата усмивка на Никола Инджов – неминуемата го издебна, откъсна го от света на живите,  преряза с желязна ножица живителната творческа пръчка с лозенградска южна кръв – сподели Найден Вълчев. - Силна е нейната ръка, но е безсилна да ни отнеме образа на младия човек, който с бяла риза минава през света, безсилна е да заличи образа и уханието на Манастър, на черноморския бряг, на пазара в Хасково с червеното грозде и патладжаните, на снеговете в Сибир, на планините и реките в Чили и Странджа, в страната Мексико и в страната Чеч, където скиталческата душа на Инджов пропътува със своите десетилетия в срещи със страни, хора, събития, образи, вълнения, идеи, внушения и ни ги остави в задъхани страници с изящна мерена реч, сладкодумна проза, пребогата информация, искряща публицистика, прекрасна испаноезична мелодия и ритмика на звучен български език.“

За всеки един, дошъл в клуб “Журналист“, Никола Инджов е свързан с някакъв незабравим спомен. Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова си припомни за пътуването им по р. Волга с още други известни писатели. За срещите си с него си спомниха и Бойко Ламбовски, Атанас Звездинов, Георги Константинов, на който Инджов е дори кум. Той, Ивайло Диманов и Андрей Андреев прочетоха свои стихове, посветени на него.

А съпругата му Людмила Писарева (Инджова) се обърна с топли и благодарствени думи към организаторите на вечерта и на хората, че в това време на страхове и коронавирус са дошли да почетат Никола Инджов.  

..............................................

*Подадине - родопска дума, означаваща, че си дарен свише.

Сподели в
 

Когато получих книгата на нашия колега Живодар Душков от най-красивия български град на Дунав – Русе, да си призная останах изненадана. Без да проявявам стремеж да го хваля, ще кажа само, че наистина „Нашият град днес“ се оказа нестандартна, но същевременно и вълнуваща книга.

16.01.2021/12:56

Дружеството на практикуващите „Връзки с обществеността“ при СБЖ в партньорство с Комисията за защита на личните данни организира уебинар „Предизвикателства пред защитата на личните данни” на 22 януари 2021 г., от 10.00 до 12.30 часа

16.01.2021/09:24

Интересна дописка публикува на 4 февруари 1859 г „Цариградски вестник“, основан и редактиран от Иван Богоров. Новината е, че в Свиленград сгодените българи не бързали да се женят . За да понапълни кесията си обаче, Одринският епископ Хрисант ги принуждавал да побързат да застанат пред олтара.

12.01.2021/09:03

Премиерата бе в Клуб „Журналист” на СБЖ при спазване на всички предпазни санитарни мерки

29.12.2020/08:29

Н. Пр. Фам Куок Бао, който представляваше страната си в София до 2009 г., написа в чест на 70-годишнината от установяването на българо-виетнамски дипломатически отношения книгата „Земята на розите България”

27.12.2020/11:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020 /07:32

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки