Никола Инджов. Снимка Хасково.инфо

Организатор бе Националният литературен салон „Старинният файтон“ със съдействието на Съюза на българските журналисти.

Да си спомнят за известния наш публицист, поет и журналист дойдоха негови приятели, журналисти, публицисти и поети. А водеща на вечерта беше д-р Елена Алекова. Тя се спря на неговия житейски път и творчество, като не пропусна да подчертае, че Никола Инджов е дал немалко и на българската журналистика, като редактор и главен редактор на много списания, сред които „Отечество“, „Родолюбие“, „Картинна галерия“ и вестниците „Литературен фронт“, „Литературен вестник“, „Камбана“, „Тракия“. Работи и на отговорни длъжности в Радио София, БНТ, а като дипломат в посолствата ни в Куба и Мексико.

Автор е на над 30 книги с поезия, проза, есеистика и публицистика, сред тях: стихосбирките „Предчувствие”, „Дългосвет”, „Всекидневен човек“, „Лунна родина“, „Странник“, „Останали стихотворения“, „Едни и същи думи“ и др.; романите „Попътна повест“, „Възречени от Манастър“, „По следите на норвежеца“, „Душа на друг човек“; есеистико-публицистичните книги „Всекидневно човечество“, „Отдалече път и надалече“, „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (в съавторство с Димитър Костадинов), „Приписки към времето“, „Българогласни. Българокръвни. Българоглави“. „Тракийски идеи, съдби и събития”, пътеписни книги за СССР, Армения, Куба, Америка и др.

В негов превод от испански, португалски, руски и сърбо-хърватски езици излизат стихове на Александър Прокофиев, Виктор Хара, Пабло Неруда, драмата „Фуенте овехуна“ на Лопе де Вега, поезия на маите и ацтеките, поезия на убити латиноамерикански поети, латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия и др.

„Като всеки истинен писател сля в едно слово и дело, поезия и живот – подчерта Елена Алекова. - Не се отказа от идеите на своята младост до края. Съхрани до края верността си към отечеството, според както го разбираме, но и към онова отечество, по неговите думи, „останало извън пределите на държавата, но съхранено в пределите на днешни хора“.

Тя си спомни за приятелството, което ги е свързвало, па макар и градящо се на приливи и отливи, на спорове и сръдни. За нея обаче романът му „Възречени от Манастър“ е преломен, защото, прочитайки го, тя, се връща назад във времето и своите родови истории, в които също се говори за бежанци, но не само за далечни люде, а за нейните близки дядовци и прадядовци, за бабите и прабабите, разкази за които е слушала.

„С романа „Възречени от Манастър“ най-после и Тракия намери своя певец, който я обезсмърти в епос – каза Елена Алекова. - И същевременно... Освен че е книга за бежанците на Тракия, това е книга и за прокудените от България българи – някога, днес и нататък. Освен че е книга за едно разрушено и обезлюдено село, това е книга и за една разрушавана и обезлюдявана България – някога, днес и нататък. Книга за мъртвите, продължени в живите. Книга за вечно възричаните „ангелски хора” на земята.“

На вечерта бяха прочетени и думите на авторитетния преводач Найден Вълчев. „Преди да ни каже сбогом светлата усмивка на Никола Инджов – неминуемата го издебна, откъсна го от света на живите,  преряза с желязна ножица живителната творческа пръчка с лозенградска южна кръв – сподели Найден Вълчев. - Силна е нейната ръка, но е безсилна да ни отнеме образа на младия човек, който с бяла риза минава през света, безсилна е да заличи образа и уханието на Манастър, на черноморския бряг, на пазара в Хасково с червеното грозде и патладжаните, на снеговете в Сибир, на планините и реките в Чили и Странджа, в страната Мексико и в страната Чеч, където скиталческата душа на Инджов пропътува със своите десетилетия в срещи със страни, хора, събития, образи, вълнения, идеи, внушения и ни ги остави в задъхани страници с изящна мерена реч, сладкодумна проза, пребогата информация, искряща публицистика, прекрасна испаноезична мелодия и ритмика на звучен български език.“

За всеки един, дошъл в клуб “Журналист“, Никола Инджов е свързан с някакъв незабравим спомен. Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова си припомни за пътуването им по р. Волга с още други известни писатели. За срещите си с него си спомниха и Бойко Ламбовски, Атанас Звездинов, Георги Константинов, на който Инджов е дори кум. Той, Ивайло Диманов и Андрей Андреев прочетоха свои стихове, посветени на него.

А съпругата му Людмила Писарева (Инджова) се обърна с топли и благодарствени думи към организаторите на вечерта и на хората, че в това време на страхове и коронавирус са дошли да почетат Никола Инджов.  

..............................................

*Подадине - родопска дума, означаваща, че си дарен свише.

Сподели в