Начало
 
 

Журналистите от запаса убиват ли ги?...

09.11.2020 /20:32 | Автор : Любомир Давидков | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Давидков

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

 

Да завърша това антрефиле ме предизвика утрешния ден. А го започнах още на 1-ви ноември: празникът на народните будители. И на българската журналистика.

Започнах го и от суета. Не един и двама познати и приятели ми казаха: „Хайде, напиши нещо за този ваш журналистически празник! Все пак, до 1989 г., когато в медиите излизаше материал, подписан от теб, хората коментираха…“

Все пак!?

И за пореден път гъделичкат самочувствието ми, като ме подсещат за „онова време", когато след публикуването на мои материали, документални филми, телевизионни и радиопредавания настъпваше леко смущение сред определени приятелски кръгове на партийни и административни величия.

А аз се сещам се сещам за онези от вас, които ми дадоха куража и ме дариха с късмета да обезпечават административно и финансово публицистичните ми хрумки. Които ми позволяваха през годините сам да избирам темите, по които да пиша. Като се започне с Илия Пехливанов и Георги Марковски, с Борис Балев и Ана Горанова, с Иван Ангелов и Никола Терзиев, с Панко Анчев и Асен Владимиров.

Някои отидоха без време в по-добрия свят.

Другите?! Не очаквате награда за цялостно творчество, нали?

Но ме подкрепяхте и защитавахте, защото вярвахте, че казвам само онази истина, която не е плод да емоции. И ми съдействахте за безжалостното издирване, показване и съпоставяне на основните за даден проблем факти.
Професията журналист ми даде възможност да работя и като строител, миньор, дървосекач и риболовец. И какво ли не още.

Да летя на реактивен самолет и да се спусна в най-дълбоката шахта в страната - Голям Палас Север.

Да пътувам из страната седем дни с Фидел Кастро

Да усетя какво е напрежението, когато гърмим бомбите на забоя.

Да интервюирам прокурори и съдии, талантливи артисти, музиканти, писатели и адвокати.

Да издам три книги с документални разкази след като:

Съжителствах няколко месеца с наркомани и алкохолици.

Бях възпитател в поправителни заведения за деца, нарушили закона.

Бях под прикритие в група за контрабанда на цигари и в разпределение на дефицитни стоки.

Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта?

Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници?

Защо някой не ми обясни, каква е мярата за достойнство на онези, които приемат друг да избира темите, за които да пишат или говорят?

Защо някой не ми отговори, как се осмеляват да се наричат журналисти онези съчинители, които заменят фактите с вопли или възторзи от това, което се случва днес?

Без да търсят значението и мярата му за бъдещето на страната. Без да се тревожат, че днес се прави всичко, за да няма утре. Да няма нов ден за нашите деца. И внуци. А не за избраници!

Спокойно! Не съм объркан. Нито изпълнявам ария за величието на журналистиката от миналото. Защото и сега я забелязвам. Онази, истинската журналистика. Която е непослушна, палава, изследваща, търсеща истини и справедливост. Но само понякога се чува пресипналият и глас. Все по-рядко някой се интересува от нашето мнение.

Медийни мъдреци ни поучават: „Вие, които сте натрупали зад гърба си доста години в тази професия вече преминахте в запаса. Замълчете!“

Извинете, къде казахте, че сме? В запаса ли?

Е, аз още не се приемам като резерва в отбора. Професията ме научи да не се отказвам. И да не се връщам.

Многообразието на живият живот, който близо 30 години бях изследвал като журналист, ми даде мъдростта да не пропадна в ямата на самосъжалението или в хаоса на омраза в търсенето на възмездие, когато преди 20 години шайка варвари заграбиха изградената от семейството ми сграда. Разпродадоха я за стотици хиляди евро и се скриха.

Наученото от професията ми помогна вече 20 г. / ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ / да защитавам правата си. Чрез съдебната власт. А не с лично правосъдие.

Двадесет години и участие в повече от 40 дела / ЧЕТИРИДЕСЕТ ДЕЛА /. От които три лично срещу мен. Завършили с безапелационно оправдаване.

Тя ми даде куража, че и на 63 години мога да започна да уча като амбициозен студент и да добия необходимите ми правни познания. Защото бях разбрал, че без тях съм безпомощен.

А след това и да се опълча срещу метастазите на покварата и некомпетентността, които през тези години се разрастваха в съдебната система. И да спечеля три дела срещу тази система. Когато тя абдикира от задължението си да защитава обществената хармония.

След като съм стигнал до тук, май ми е рано да излизам в запас?

А вие, приятели?

Не търся отговор. Искаше ми се да напиша нещо като поздравление за онези журналисти, които все още са журналисти. Получи се друго.

Но утре е поредният 10-ти ноември.

Дали пък няма най-сетне да започне новият ден? С НАС! Нали?
 

Сподели в
 

Всички, които вярват в свободата на печата, трябва да осъдят екстрадицията на Джулиан Асандж, пише Тревор Тим, изпълнителен директор на Фондация „Свобода на пресата“.

19.06.2022/20:31

С решението си да спре излъчването на руските телевизии Европейският съюз в лицето на Съвета на ЕС, заседавал на 3 юни 2022, грубо нарушава собствените си договори и принципи. И съгласно тях подлежи на съд.

09.06.2022/20:07

По повод 2 юни - 146-годишнината от гибелта на великия български поет, публицист и революционер Христо Ботев, публикуваме неговия фейлетон "O, tempora! O, mores!", излязъл за първи път в бр. 1 на в. „Будилник“ (1 май 1873 г.) като програмната статия на Ботевия сатиричен вестник.

02.06.2022/08:22

Според доклада на „Репортери без граници“ България вече заема 91-во място в сравнение със 112-то миналата година. Ето как коментира тази новина Иван Бакалов пред Българското национално радио(БНР).

03.05.2022/13:01

"Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме", казва в интервю за dir.bg членът на СЕМ Соня Момчилова, която е твърде вероятно днес да го оглави.

21.04.2022/09:08

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако действително са налице факти, потвърждаващи тезата на началничката на кабинета на премиера в оставка, нека ги огласи публично. Всички трябва да сме информирани, ако се извършват драстични нарушения на етичния кодекс на българската журналистика и на законодателството от страна на отделни представители на нашата достойна и жизненоважна за демокрацията професия. А ако се окаже, че всичко това е продукт на цветната фантазия и на политическата страстност на г-жа Бориславова, върховенството на закона изисква тя да отговоря пред него.

06.07.2022 /18:02

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки