Начало
 
 

Защо е неприемливо недоносчето с проекта за промени в ЗРТ?

14.11.2020 /11:08 | Автор : Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. д-р Петко Тодоров

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

Предложените за обсъждане промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) считам за грешно направени и порочно предлагани на Народното събрание по следните съображения:

Това са 62-те поправи, които се предлагат и нанасят в един Закон от 1998 г., отдавна изживял времето си и вреден за медийната система в България. Това е Закон от второ поколение, при действащи медийни закони в европейските страни от четвърто поколение. С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

Не е ясно, кои са авторите на внасяните предложения и кой носи отговорност за непълноти, грешки и недомислия в целите и задачите в понятийния апарат и заложените в закона капани, които вещаят циклични нови кризи в БНТ и БНР.

В предложения вариант за поправки не са отразени предложенията на обществените оператори, СБЖ, професионалната гилдия и Академичната общност.

Предложенията се отнасят само до обществените медии БНТ и БНР, което подчертава острата необходимост от изготвянето на отделни устройствени закони за двете медии, какъвто е опита в редица европейски страни.

Така пълно, а не фрагментарно, както е в случая,  ще могат да се обхванат функциите, целите, задачите, структурата, управлението и  финансирането на обществените медии.

Предложените промени не изпълняват, а са мимикрия с надежда, че ще мине, на изискванията на Съобщението на Европейската комисия относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпростванение.

Редица използвани понятия – обществена мисия, обществена услуга, качествена журналистика, извършване на оценка (предварителна и стойностна), администратор на държавна помощ, нетни разходи и приходи и т.н. са неточно и не пълно дефинирани и няма да предизвикат оперативно действие.

Новите задачи към СЕМ, особено за администратор на държавна помощ, са несбъднати надежди, като имаме предвид политическия начин на неговия избор, ниската професионална квалификация и доказана непригодност на неговите членове.

Възлагането за допълване на лицензията на БНТ и БНР с обществена поръчка за изпълнение на обществена услуга ще се окаже толкова неизпълнимо, както и избора и намеренията при утвърждаване на политическите назначения на генралните директори на БНТ и БНР от СЕМ.

Основната цел, която прозира в мотивите за приемане на промените, да се изпълни Съобщението на Европейската комисия относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпростванение, не може да стане с  елементарната замяна на две думички - „субсидия“ с „трансфер“.

В заключение: Кого искаме да излъжем - Европейската комисия, или себе си с предлагато допълнено недоносче ЗРТ от 1998 г.?

НЕОБХОДИМ Е НОВ ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ – НАЙ-ДОБРЕ УСТРОЙСТВЕН ЗА БНТ И БНР, В КОИТО ДА БЪДАТ ОТЧЕТЕНИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, ТЕХНОЛОГИЧНОТО РАЗВИТИЕ, ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР НА РЕГУЛАТОРА, НЕЗАВИСИМОТО ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ФИНАНСИРАНЕ, ЗАЩИТАТА И ОЦЕНКАТА НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯ ТРУД И ПРОДУКТИВНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ОБЩЕСТВОТО, ОПРЕДЕЛЕНО ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА ИМ МИСИЯ!

 

13.11.2020 г.

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки