Начало
 
 

Дойче веле сравнява турските сериали с нова „Османска империя”

16.01.2021 /16:50 | Автор : Дженифър Холайс | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Реклама на сериала "1001 нощ"

Те са като една нова "Османска империя", която незабележимо налага своето влияние: турските сериали. С тях Турция изнася в чужбина не само внушителни кадри и истории за огнени любови, но и официалния държавен мироглед.

Турските сериали се радват на огромен успех в арабските страни. Тамошните зрители искат истории, които са им по-близки и по-разбираеми от „сапунките“, произведени в Латинска Америка, САЩ или Южна Корея.

В Близкия изток около 200 млн. домакинства разполагат с телевизор, така че милиони хора с радост следят действието на сериалите, чиито герои изглеждат страхотно и са невероятно романтични, коментира Дойче веле:   

Тези сериали са синхронизирани на арабски, героите в синхронизираната версия носят арабски имена, а действието е свързано с исляма. Така рецептата работи отлично. Или поне работеше доскоро.

През цедката на цензурата  

Най-популярните турски исторически сериали предлагат смес от разбираема история, сензационни кадри и лесни за запомняне мелодии. В продукцията очевидно са вложени много пари, а отделните епизоди вървят всеки ден и понякога са с продължителност до 2 часа.

Сюжетите обикновено се въртят около любов, уговорени бракове, големи семейства, патриархалния ред и борбата в името на справедливостта. Но за успеха им има и други причини.

В Турция тези сериали са преминали през цедката на цензурата, което означава, че не съдържат „неприлични сцени, които противоречат на моралните ценности“. Такива са голи човешки тела, любовни актове, целувки с език. В същото време сраженията, насилията и оръжията са напълно допустими. 

Първият голям успех на турски сериал беше отбелязан през 2007 г., когато 92 млн. зрители в арабските страни изгледаха поредицата „Гюмюш“ (в България "Перла"), прекръстена на арабски като „Ноор“. Малко след това дойдоха „1001 нощ“, продаден в почти 80 страни, и „Великолепният век“ - монументален сериал, посветен на живота и любовите на султан Сюлейман Великолепни.

Разпространителите му твърдят, че сериалът е бил гледан от над 500 млн. души по целия свят. И наистина: след него броят на арабските туристи в Истанбул сериозно се увеличи, а заедно с това нарасна и турското влияние в Близкия изток.

Но успехите на турските сериали не са съвсем безоблачни. В Пакистан беше приета наредба, която забранява синхронизирането - с цел да се насърчава местната продукция. В резултат рейтингът на турските сериали със субтитри сериозно спадна.

Преди 5 години турската телевизионна индустрия печелеше по 80 млн. долара годишно от тези сериали в страните от Близкия и Средния изток, но през 2020 г. сумата спадна на 15 млн.. Гръб им обърнаха редица големи потребители, особено след като през 2018 г. правителството на Саудитска Арабия и телевизионният канал MBC спряха разпространението им.

Това решение беше взето, след като главният мюфтия на Саудитска Арабия шейх Абдул Азис ал-Шейх определи сериала „Ноор“ за „антиислямски“ и „подривен“, а каналите, които го излъчват - за „врагове на Аллах и на неговия пророк“.

Друг изгубен пазар е Египет. Там турската телевизия беше забранена след военния преврат срещу президента Мохамед Морси, когото турският президент Ердоган подкрепяше. В Египет турските сериали са нежелани именно поради факта, че Турция подкрепя „Мюсюлманските братя“ и други ислямистки движения.  

"Тиранични окупатори, които опустошават арабския свят"

Въпреки тези поражения в Саудитска Арабия и в Египет, Турция продължава успешно да изнася своите сериали, а с тях и официалния държавен мироглед. Това става с помощта на Ютюб, Нетфликс и няколко телевизионни канала в Дубай и отчасти все още в Саудитска Арабия.

В същото време и други се опитват да яхнат вълната. През ноември 2019 г. започна излъчването на сериала „Кралството на огъня“, финансиран с 40 млн. долара от правителствата на Саудитска Арабия и на Обединените арабски емирства.

Действието на сериала оборва турските исторически интерпретации и представя отоманите като „тиранични окупатори, които в продължение на столетия опустошават арабския свят“, както оповестяват от телевизионния канал MBC. 

Историческата драма се разиграва през 16-и век, когато Османската империя на султан Селим I побеждава династията на мамелюците в Египет. Но и днес мюсюлманските страни водят битка за лидерство. В тази битка може би ще се включат и саудитските филмопроизводители: престолонаследникът принц Салман обяви, че през следващото десетилетие ще инвестира 64 млрд. долара в саудитската развлекателна индустрия.


 

Сподели в
 

Символът на Плевен - Параклис-мавзолей „Свети Георги Победоносец“ - се освети в червено на 17 април, Световния ден на хемофилията. Инциативата се подкрепя от Община-Плевен, а осветяването на Мавзолея се извършва безплатно от фирма„Рули“ ООД. Инициатор на инициативата е плевенчанина Бойко Гаргов

20.04.2021/11:25

След дългогодишни археологически проучвания и реставрация Епископската базилика на древния Филипопол вече е част от световното културно-историческо наследство.

18.04.2021/21:34

Градската библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград се присъедини към честванията на 200-годишнината от рождението на Георги С. Раковски. На читателите са представени отбрани издания за делото и личността на основоположника на организираната революционна борба за освобождаването на България, поета, публициста, журналиста Георги С. Раковски.

14.04.2021/16:38

Докато в главите на някои, или пък в пропагандната машина, се търкалят всякакви размисли и страсти за шпионски скандали, въоръжение и прочие дрънканици на руско оръжие и празнодумие, то на 14 април в Московския Дом на националностите ще бъде открито шестото издание на вече превърналия се в традиция Международен фестивал ART Balkan 2021.

13.04.2021/14:54

На 12 април от 19, 30 часа в Зала 1 на НДК предстои ексклузивната прожекция на филма "Ханът и империята". Прожекцията ще е сред специалните събития в програмата на Киномания, а с нея Дворецът на културата в София ще отбележи 40-годишнината от официалното си откриване.

11.04.2021/20:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки