Начало
 
 

Майкъл Питърс: Ние сме паневропейска медия

01.05.2021 /16:27 | Автор : Паола Хюсеин | Източник: 24 часа Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Майкъл Питърс

Тв “Европа” става “Евронюз България” и така посрещна 20-ата годишнина от създаването си, която чества през април. Международният новинарски канал е подписал партньорско споразумение с българската телевизия да стартират съвместно новия информационен канал, който ще се излъчва на български език от септември.

Телевизията ще има собствен екип от журналисти и кореспонденти у нас, както и в Брюксел. Всички служители ще бъдат наети от компанията на Добрин Иванов, главен акционер в тв “Европа”, въвежда авторката към интервю в "24 часа":  

Само директорът на новините ще бъде избран от “Евронюз” и ще е на заплата към международната компания. Предстои кастинг за избора му. Към новата българска телевизия ще бъде създаден и редакционен борд, който ще се ръководи от “Евронюз”. При нарушаване на правилата и ценностите на международната медия компанията ще оттегли бранда си и франчайзът ще бъде прекратен.

Подобни партньорства “Евронюз” е създала в още 4 държави - Албания, Грузия, Сърбия и Румъния. Медията се излъчва в 160 държави и всеки месец достига до над 140 млн. зрители. Неин мажоритарен собственик е египетският милиардер и предприемач Нагиб Сауирис. Той държи 88% от “Евронюз” чрез компанията си Media Globe Networks.

По повод новото партньорство Майкъл Питърс, главният изпълнителен директор на "Евронюз", даде специално интервю за "24 часа". 

Г-н Питърс, как избрахте тв “Европа” за ваш партньор в България?  

Те се обърнаха към нас. Ние имаме голяма мрежа от хора във всички страни на Балканите, както и в цяла Европа. Обсъждахме с различни партньори, след което трябваше да си изградим мнение. Това е естествен процес, за да разберем какво правят нашите партньори в своята страна, какъв е бизнесът им, репутацията им, историята им.

След това най-важното беше да се срещнем с хората. Така се запознах с Добрин Иванов, тъй като той е главният акционер. Може и да сме сгрешили, бъдещето ще покаже, но за момента сме преценили, че можем да се доверим на този партньор да поеме бранда в България.

Има и нещо друго. Ставаме партньори с телевизионния канал, който се казва “Европа”. Така че връзката между “Европа” и “Евронюз” изглежда напълно естествена. 

“Евронюз” ще инвестира ли в новия канал, ще има ли собственост в него?  

Ще изберем и наемем директора на новините, той ще бъде част от екипа на “Евронюз”. Иначе партньорството е франчайз модел - ние даваме лиценза, а другата страна ще инвестира в технологии, студиа, екип. Същевременно ще използва по всяко време марката и съдържанието на “Евронюз”, които струват стотици милиони. За всичко това се плаща такса за лиценза.

Каква е таксата, която тв “Европа” ще плаща?  

Това е конфиденциално. 

Какво печели “Евронюз” от подобни партньорства, защо ги правите? 

От 10 години вярвам в нещо много важно за мен - да направя новините първата glocal медия в света (glocal от англ. - неологизъм, съставен от думите глобален и локален). Вярвам, че можем да сме такава медия - глобална, но същевременно на местна основа.

Светът става все по-комплексен и сложен и въобще не е лесно да се коментира това, което се случва в него, ако не си в контакт със събитията, ако не усетиш аромата, ако не разбираш културата на местно ниво. Преди време възприехме идеята “Всички новини за новините” (All news about news) и така оставаме глобална медия, но все повече и с локална ориентация. Така подчертаваме и различията между отделните общности.

Всички журналисти, които работят тук например, ни помагат да разберем какво се случва в България и в региона. От друга страна, ние имаме тяхната визия и я съобщаваме на света. По този начин помагаме и за развитието на мултикултурализма.

От бизнес гледна точка за нас е изключително интересно да влезем на този пазар, тъй като това прави бранда ни още по-въздействащ. Ние сме паневропейска медия и това, което има най-голямо значение, на първо място, е паневропейската аудитория.

Но ако утвърдиш своя бранд на един пазар, после на втори, трети, петнадесети, така увеличаваш обема на това, което получаваш, на паневропейска основа. Това е изключително полезно, от една страна. Но от друга - и това е нещо, което дълго сме обсъждали, е рискът на подобна стратегия. Ние даваме бранда си на нашите партньори, в което има огромен риск да навредиш на самата марка.

Затова и нашите конкуренти са внимателни към подобни действия. Си Ен Ен има сходен модел - Си Ен Ен Испания, Си Ен Ен Турция, която имаше доста голяма аудитория, но след това го спря. Би Би Си и “Ал Джазира” никога не го направиха, тъй като рискът наистина е огромен.

Така че обмисляхме много внимателно около година и половина какви да са начинът на управление и моделът. Трябваше да сме сигурни, че няма да навредим на бранда. Не си заслужава за малка печалба да разрушиш марка, която струва милиони.

Какво знаете за медийната среда у нас? 

Не много. Но всеки път, когато влизаме в държава, за която не знаем много за медиите ѝ - като например в Албания, Грузия, Сърбия, Румъния, се опитвам да разбера основната идея на медийния пейзаж.

Наясно съм, че тук, както и в останалите 4 държави, пазарът е много поляризиран, когато става въпрос за новини и позиции. Затова се доверяваме на партньори и не го правим сами, тъй като е много трудно, когато не познаваме пазара.

Например Георги Харизанов (изпълнителният директор на тв "Европа" - б.а.) познава много добре медийната среда в България и му вярваме. Ние идваме с нашето ноу-хау и правим джойнтвенчър. Партньорът ни от своя страна се включва със своята експертиза за местния пазар. Това е полезно и за двете страни.

Фалшивите новини са истинската пандемия за журналистиката. Как “Евронюз” се бори с тях?  

Форматът на “Евронюз” улеснява избягването на фалшиви новини. Никога не сме се опитвали да показваме сензации, нито да правим риалити шоу с новините, винаги търсим истината и го правим с уважение, проверяваме източниците си, работим с Ройтерс, АФП, с големите информационни агенции.

Форматът на “Евронюз” е да предаваме новините без медийни посредници, без дебати, което ни улеснява. 

Преди 3 години, когато американската група Ен Би Си се присъедини към нас, заедно създадохме подразделение, в което наехме специализирани журналисти за проверка на фактите. Те внедриха система, която удостоверява новините. 

Когато нещо със значимостта на извънредна новина се случи в света, най-големият проблем с фалшивите новини е, че може да попаднеш на видео, за което се твърди, че е заснело събитието, но реално да е отпреди 3 години или преди седмица например.

Днес обаче има системи, които проверяват излъчванията на живо примерно в социалните мрежи. Ако някой пуска видео от Мианма, но казва, че е във Вашингтон, социалната мрежа може да го локализира. 

Никога не пускаме видео от неназован източник, който не се е локализирал. Тези системи ще бъдат от полза и на нашия партньор тук.

Социалните медии ще убият ли традиционните?   

Не, защото потребителите винаги ще имат нужда от различен достъп до новините. Всеки може да влезе в социалните мрежи, да вземе видео под наем, сам да потърси някаква информация. Но винаги, абсолютно винаги когато се случи нещо наистина значимо, всеки потребител се обръща към традиционните медии, към старото линейно предлагане на новини от мястото на събитието. Няма значение дали ще гледа на телевизора, или на мобилния си телефон. 

За да създадеш обаче тези преки предавания, се нуждаеш от експертиза, разноски, години опит и ноу-хау. Проблемът е да се научим как да съществуваме съвместно със социалните медии, тъй като в момента почти всички приходи от реклама отиват във фейсбук и гугъл, а не при онези, които на практика инвестират най-много в съдържание.

Има огромно неравноправие, което се случи и с пресата, и с музиката преди няколко години. Големият проблем е, че хората не са свикнали да плащат за новини. Винаги са го правили за гледането на спорт, за кино, за музика, когато си купуват винилови плочи например, но никога - за новини. Всички приемат, че те са безплатни. Това още повече затруднява бизнес модела за новини.

Имате ли намерение да превърнете “Евронюз” в платен канал? 

По дефиниция “Евронюз” е платен, тъй като може да се гледа по кабел или сателит, за което човек трябва да плаща такса. Същевременно плащаш и за приложение на телефона си, но там може да гледаш “Евронюз” също безплатно.

Но нито исторически се е случвало, нито е в интерес на хората да се плаща за пряко излъчвани новини. Ако решим да сме премиум (с уникално съдържание - б.а.) или да сменим модела си и да излъчваме разследвания и дълбоки анализи, тогава няма да е възможно да съществуваме по досегашния модел.

Какво е вашето лично удовлетворение от журналистиката? Вие имате финансово образование

Да, имам финансов бекграунд, но не съм толкова добър във финансите, за да бъда специалист.

Занимавам се с журналистика от 25 години и съм далече от това да бъда доволен. Ще бъда, когато ние, както и всички останали международни медии, намерим верния бизнес модел. 

Това, което ме радва също, е, че въпреки икономическите трудности, навлизането на нови технологии, формати и платформи, въпреки фалшивите новини, продължаваме да сме една от медиите, която се ползва с най-голямо доверие. Много е лесно да се каже, но изобщо не е лесно да се постигне.

Свързани:   ТВ „Европа" става „Евронюз България"

ТВ „Европа" става „Евронюз България" и така ще посрещне 20-ата годишнина от създаването си, която чества през април.
Дата: 29.04.2021


 

Сподели в
 

За поредна година националната политематична телевизия е в Топ 5 на най-използваните източници за информация, сред всички телевизии, радиа и вестници в страната. Това сочат данните от годишния доклад за 2021 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“, към университета в Оксфорд.

24.06.2021/17:48

Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".

17.06.2021/15:33

Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.

12.06.2021/17:25

Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.

06.06.2021/16:27

12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.

05.06.2021/16:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки