Начало
 
 

Нова история, стара география. Знаци на идентичността

08.05.2021 /10:05 | Автор : Петя Пейчева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петя Пейчева

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

През миналия век старата Европа реши да съедини парчетата си, разкъсани от войни, стени и недоверие. Нейните Запад и Изток се срещнаха объркани и непознати. Западът – в своя свят, който функционира с относително ясно съзнание за собствената си идентичност. Изтокът – в света си, който не функционира, непрекъснато съмнявайки се в своето Аз.

Европа се опитва да пише новата си история. Но продължава да си служи със старата география. Изток и Запад остават посоки в политиката. Търсят се забравени атласи. Пътищата на Изток вече са отключени, но пътниците са твърде недоверчиви и високомерни. Пътищата на Запад са залети от емигрантски вълни, пред които се спускат нови бариери.

Всъщност източноевропейските народи не бягат от себе си, а търсят своята идентичност. Искат да открият следите, които техните предци са оставили на континента, за да докажат, че са част от Европа. Свободата, предизвикателствата, самочувствието са им необходими, за да си повярват.

България дълго ще върви по този път. Много знаци е разпръснала в Европа. Ще се учи да ги намира, разчита и помни, за да не изчезне завинаги от новата карта на континента. Съдбата ни е отредила труден жребий – като в нашите народни приказки още се издигаме от долната към горната земя, режем късове живо месо от себе си, за да храним птицата, която ще ни изведе нагоре. Съдбата ни е отредила щастлив жребий – в дългия път на самопознанието бавно, като кехлибар, зрее талантът, а и благородството...

Може ли и Западът с нашето любопитство, с нашия копнеж, с нашата болка да потърси знаците на своята идентичност по земите ни? На Балканите няма замъци – има крепости, няма валсове – има зов на бойни тръби; и скрити високо в планините манастири, пълни с християнски ръкописи и икони. От Балканите започва Европа и нейната граница е неприкосновена до днес. Може ли Западът да разчете тези знаци?

И още. Знае ли за българина Никола Димков, предложил през 1916 г. проект за международна организация, прототип на ООН, озаглавен ,,Звезда на съгласието"?

За Петко Войников, написал през май 1942 г. в сп. ,,Българска мисъл": ,,В последно време се говори и у нас твърде много за Европа като цяло и за единството на европейските народи, свързани помежду си с една обща цивилизация от вече хиляди години. Разбира се, както и при много други случаи, подхвърлените тия идеи за европейска културна общност и солидарност на интереси се подемат за нуждите на политическия момент, тъй както са били дочути, и вместо да се обяснят и разгърнат пред нашето общество в тяхната историческа перспектива, непросветени писачи и говорители ги изтъркват чрез еднообразно повтаряне в клиширани слова. Един такъв интересен и важен проблем не може обаче да остане отминаван без желание да се проникне в неговата същина и да се долови смисълът на неговото изтъкване на преден план в наши дни."?

Когато всички европейци се срещнат в един общ свят, който функционира без стари и нови граници, стени, вражди и подозрения, ще се познаят по своята мечта. В мечтата за свободна и равноправна Европа е нашата обща идентичност – за пътя и идеала, за съгласието, таланта и благородството. И тогава няма да бъдат объркани, защото винаги е имало мечта в Европа – и от двете страни на стените. Европа всъщност е една непрекъсната мечта.

................................................................................

* През 1996 г. като главен редактор на ,,Бюлетин Европа" – издание на Центъра за европейски изследвания, публикувах статията на Теодор Д. Димитров, библиотекар в службата на ООН в Женева, за мечтата на Никола Димков – ,,Български и швейцарски проекти за създаване на Общество на нациите" (In: L' amitié bulgaro-suisse: 100 ans de relations culturelles bulgaro-suisses, Genève, 1982, p. 66). А през 1997 г. и статията на Петко Войников ,,Европейска общност и Римската империя" (В: ,,Култура, цивилизация и демокрация", ИК ,,Летописи", София, 1993, с. 93-103). Авторът (1911-1944 г.) е завършил класическа филология във Франция. Публицистиката му е забележително явление в българската култура, написаното е актуално и днес. Тогава отправихме призив за търсене на екземпляр от брошурата ,,Etoile de la concorde – Conseil mondial perpétuel – annexe от Никола Димков, издадена най-вероятно в Швейцария през 1916-1917 г. Журналисти и членове на СБЖ има в почти всички български селища и европейски държави. Мисля, че призивът още е актуален.                                      

Сподели в
 

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022/15:08

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022/20:09

Свободата роди „Дума“, а свободата е състояние на духа и словото се ражда от сърцето. „Ако то спре да тупти, ако Духът залинее, никакви байпаси не могат да спасят и левия вестник, и самата БСП“. Казал го е Стефан Продев.

06.04.2022/12:55

Кой ли не нахлу къде ли не, а ненавистта и омразата нахлуха трайно в личните ни съкровени пространства.

17.03.2022/18:15

Всички, които поднасят новини, които пишат, които правят филми и коментират събитията, трябва да мислят и за близките си, за майките и бащите си, за децата си и да ги предпазват, да ги опазват, защото може би това са техните последните мигове на този бял свят, който политиците и държавниците не успяха да съхранят за мирно и спокойто съжителстване!

15.03.2022/17:58

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки