Петя Пейчева

През миналия век старата Европа реши да съедини парчетата си, разкъсани от войни, стени и недоверие. Нейните Запад и Изток се срещнаха объркани и непознати. Западът – в своя свят, който функционира с относително ясно съзнание за собствената си идентичност. Изтокът – в света си, който не функционира, непрекъснато съмнявайки се в своето Аз.

Европа се опитва да пише новата си история. Но продължава да си служи със старата география. Изток и Запад остават посоки в политиката. Търсят се забравени атласи. Пътищата на Изток вече са отключени, но пътниците са твърде недоверчиви и високомерни. Пътищата на Запад са залети от емигрантски вълни, пред които се спускат нови бариери.

Всъщност източноевропейските народи не бягат от себе си, а търсят своята идентичност. Искат да открият следите, които техните предци са оставили на континента, за да докажат, че са част от Европа. Свободата, предизвикателствата, самочувствието са им необходими, за да си повярват.

България дълго ще върви по този път. Много знаци е разпръснала в Европа. Ще се учи да ги намира, разчита и помни, за да не изчезне завинаги от новата карта на континента. Съдбата ни е отредила труден жребий – като в нашите народни приказки още се издигаме от долната към горната земя, режем късове живо месо от себе си, за да храним птицата, която ще ни изведе нагоре. Съдбата ни е отредила щастлив жребий – в дългия път на самопознанието бавно, като кехлибар, зрее талантът, а и благородството...

Може ли и Западът с нашето любопитство, с нашия копнеж, с нашата болка да потърси знаците на своята идентичност по земите ни? На Балканите няма замъци – има крепости, няма валсове – има зов на бойни тръби; и скрити високо в планините манастири, пълни с християнски ръкописи и икони. От Балканите започва Европа и нейната граница е неприкосновена до днес. Може ли Западът да разчете тези знаци?

И още. Знае ли за българина Никола Димков, предложил през 1916 г. проект за международна организация, прототип на ООН, озаглавен ,,Звезда на съгласието"?

За Петко Войников, написал през май 1942 г. в сп. ,,Българска мисъл": ,,В последно време се говори и у нас твърде много за Европа като цяло и за единството на европейските народи, свързани помежду си с една обща цивилизация от вече хиляди години. Разбира се, както и при много други случаи, подхвърлените тия идеи за европейска културна общност и солидарност на интереси се подемат за нуждите на политическия момент, тъй както са били дочути, и вместо да се обяснят и разгърнат пред нашето общество в тяхната историческа перспектива, непросветени писачи и говорители ги изтъркват чрез еднообразно повтаряне в клиширани слова. Един такъв интересен и важен проблем не може обаче да остане отминаван без желание да се проникне в неговата същина и да се долови смисълът на неговото изтъкване на преден план в наши дни."?

Когато всички европейци се срещнат в един общ свят, който функционира без стари и нови граници, стени, вражди и подозрения, ще се познаят по своята мечта. В мечтата за свободна и равноправна Европа е нашата обща идентичност – за пътя и идеала, за съгласието, таланта и благородството. И тогава няма да бъдат объркани, защото винаги е имало мечта в Европа – и от двете страни на стените. Европа всъщност е една непрекъсната мечта.

................................................................................

* През 1996 г. като главен редактор на ,,Бюлетин Европа" – издание на Центъра за европейски изследвания, публикувах статията на Теодор Д. Димитров, библиотекар в службата на ООН в Женева, за мечтата на Никола Димков – ,,Български и швейцарски проекти за създаване на Общество на нациите" (In: L' amitié bulgaro-suisse: 100 ans de relations culturelles bulgaro-suisses, Genève, 1982, p. 66). А през 1997 г. и статията на Петко Войников ,,Европейска общност и Римската империя" (В: ,,Култура, цивилизация и демокрация", ИК ,,Летописи", София, 1993, с. 93-103). Авторът (1911-1944 г.) е завършил класическа филология във Франция. Публицистиката му е забележително явление в българската култура, написаното е актуално и днес. Тогава отправихме призив за търсене на екземпляр от брошурата ,,Etoile de la concorde – Conseil mondial perpétuel – annexe от Никола Димков, издадена най-вероятно в Швейцария през 1916-1917 г. Журналисти и членове на СБЖ има в почти всички български селища и европейски държави. Мисля, че призивът още е актуален.                                      

Сподели в