Начало
 
 

Хайри Хамдан: Благодарен съм на Светите братя Кирил и Методий - тези велики учители

24.05.2021 /08:01 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хайри Хамдан

Наскоро в клуб „Журналист“ се състоя представянето на книгата на писателя и журналист Хайри Хамдан „Лешникови градини“,която предизвика голям интерес несамо сред познавачите на неговото творчество, но и сред тези, които за първи път се докосваха до написаното от Хамдан.

Мнозина го наричат посланик на българската култура по света и има защо. Той е прегърнал мисията да превежда на арабски език български поети и писатели и техните творби да бъдат представяни в Близкия и Далечен Изток.  И в различни страни от този регион на света вече знаят кои са Виктор Пасков, Борис Христов, Николай Хайтов, Милен Русков, Георги Господинов, Силвия Чолева, Деян Енев,Здравка Евтимова. И си помислих какво по-подходящо време е Хайри да е гост на сайта на СБЖ от наближаващия  светъл празник – Денят на българското слово и на Равноапостолните братя Кирил и Методий. И другият повод е случващото се в Близкия Изток.

С вас разговаряме, Хайри, в дни, когато светът отново е обърнат към горещия конфликт между Палестина и Израел. Освен бомби се разменят и обвинения.

Искам да ви кажа, че не съм безчувствен към всичките жертви, които се дават и от двете страни. Говорим за цивилни хора, такива, които живеят ден за ден и с надеждата, че все пак някога този конфликт ще има своя край. Като се абстрахирам от военната намеса и от двете страни, виждам, че този сблъсък е много по-различен, защото арабите, живеещи на територията на Държавата Израел, имащи нейно гражданство, излизат на демонстрации. Какво означава това? Че идва момент, когато трябва да им се обърне внимание. Да се разбере защо не са доволни, какво им липсва. Аз знам отговора, и той е, че те са лишени от много граждански права. Нямат право да ремонтират домовете си,нямат право да се разширяват, упражняват ограничен брой професии. И от тази гледна точка смятам, че нещата трябва да поемат по друг курс –различен от тази крайно дясната агресивна политика на Нетаняху. Палестинските територии също имат проблеми,които трябва се решат. Вече трябва да бъдат организирани редовни президентски и парламентарни избори. Та в този контекст си мисля, че може да се намери мирно решение на този конфликт. Сега така разсъждавам, но може би преди година щях да мисля друго, защото палестинците в Йерусалим и тези на Западния бряг,  и навсякъде по света, са 12 милиона и не може техните права да бъдат потъпквани.

А вие, човек с палестинска кръв, живеещ в България, като гледате този пореден сблъсък какво казва у вас поетът, творецът?

Честно казано носталгично и болезнено. Търся нещо, с което да зарасне раната, за да мога да общувам с този свят, който ми липсва. Освен чрез поезията не мога по друг начин да изразя своите чувства.Гледам да се извися духовно над всичко това и да прегърна това огнено кълбо, което в момента там гори,въпреки, че то може да ме изгори.

В ХХІ в. човечеството вече не узря ли да разрешава конфликтите чрез словото, че все още пролива кръв?

Ами то откакто свят светува човечеството все намира за какво да пролива кръв. Дори и през ХХІІІ век пак ще се питаме дали не е вече време да решаваме проблемите по един нормален човешки начин. Вероятно светът не е готов за това, защото на международно ниво има много интереси,които са обвързани и не могат да се разрешат лесно.

И още един повод събуди у мен желанието да ви поканя да гостувате на нашия сайт - наближаващия 24 май – Деня на българското слово. За вас казват, че сте посланикът на българската литература в Далечния и Близък Изток. Кое ви накара да се захванете да превеждате наши известни поети и прозаици на арабски?

В началото на моята писателска кариера исках да се фокусирам преди всичко върху преводите. Започнах първо с превод на едно стихотворение на мой приятел, след това разширих в цял цикъл. И в един момент видях, че имам преведени стихотворения достатъчни за един сборник. Така се родиха първият, вторият, третият… Антологията на българската проза от 500-600 страници. Последваха го романи, новели… Не го правя за хонорари, а просто защото искам да го правя. Когато се захвана да превеждам дори не знам към кое издателство ще се обърна, а просто искам да имам готов продукт. И слава Богу, арабските издателства ме търсят да работим заедно.

Като ви слушам знаете ли какво си мисля? Май вече сте построили един здрав мост между България и арабския свят. Оттук чрез преводите си през него пренасяте българската литература натам, а от там – чрез романите си пренасяте у нас бита, културата и живота в този древен свят, където традициите все още диктуват битието на хората. Трудно ли се гради такъв мост и каква е цената за неговото изграждане?

О, много трудно се гради. Трябват десетилетия. Да се изгради такъв мост е много важно преводачът да усети гена на народа,чиято култура иска да представи. Да разбере начина на мислене, как живее, какви са му мечтите,какво очаква. Когато такъв преводач живее в тази атмосфера, му е по-лесно да усети пулса на деня, болката на твореца и по този начин успява. За това много трудно се гради такъв мост. В Европа и на Балканите сме може би трима или четирима души, които са се захванали с това дело. През 70 – 80-те години и до началото на прехода в преводите от български на арабски имаше много силни периоди. След това нещата се промениха. Много от арабите предпочетоха Западна Европа. Тук, ако дойдат, се занимават с дребен бизнес. Така че тук останахме само аз и още един човек, които се занимаваме професионално с литература. Надявам се да успея колкото мога да разпространявам българския дух и литература в арабския свят.

Преди малко споменахте за антологиите, които сте съставили и превели. Вие имате своеобразен рекорд – превели сте над 130 български автори на арабски език, и то за 4-5 години, съставител сте на две антологии –едната с поезия „Вятърът разпръсна моите слова“, а другата, „В началото бе епилогът“, с български разкази. Как се посрещат нашите творци в арабския свят и докосването до българската литература събуди ли интереса на читателите към нея?

Ще допълня, че има и още една поетична антология, която излезе преди две години в Египет. По отношение на тези 130-140 поети не говорим за книги, а за цикъл от стихотворения от тях, което е добре. За да съм честен, ще кажа, че предпочитам да представям съвременни автори. Надявам се напред във времето да се обърна и към българските класици, но те се превеждат по-трудно. Ще ми се да спомена две държави – Сирия и Ливан. В тях наистина има традиции по отношение на българската литература. От средата на ХХ в. там са превеждани много български автори. И от там тръгна интереса към българската литература и към Египет, Йордания… Там приемат вашата литература като чуждестранна художествена литература представител на Балканите и на Европа. Бих казал, че интересът е добър. Има и поръчки какво да се преведе. За съжаление Ковид-19 блокира и издателския бизнес и книгоразпространението. Надявам се вече нещата да потръгнат.  

Кое е водещото при вас, като преводач и автор – рутината или емоцията? И кое може да ви вдъхнови в днешното толкова объркано и шантаво време,за да седнете и да пишете поезия, разкази, или роман? Изобщо как Хайри Хамдан решава да напише поредната си творба? Коя е вашата муза?

Рутината е при преводите било то от арабски на български или обратното. А в личен план, за мен поезията е пристан. Тя е задължителна спирка и съм пропит изцяло от нея, защото се докосвам до две култури и всеки път пътувам от едната към другата и обратно. В мен има страшно много носталгия. Когато съм тук пред очите ми минават забравени образи, роднини, улици в Дамаск, Палестина… Между другото е много изморително да си непрекъснато зареден с носталгия. Обичам много да се разхождам по „Граф Игнатиев“. Тя ми въздейства много емоционално. Имам си свои любими места и в планината, и на морето. Тук има такова географско разнообразие, че е просто емоционално-изтощително! А чрез поезията се опитвам да се освободя поне малко от този взрив, който е у мен. Да го накарам да излезе навън. Имал съм и периоди, в които няколко години нищо не пишех. На този етап повече пиша поезия. Тя е емоционален вик!  

Между другото мой приятел – френски писател, ми беше споделил,че писането за него е самотно занимание и когато се почувства невъзможен да пише отива и прекарва деня си в гробищния парк „Пер Лашез“ Избира гроба на известен писател, сяда до него и прекарва много време в самотно мълчание. Така постепенно вдъхновението му се пробужда а той се връща у дома си зареден с нови идеи. А вие откъде черпите вдъхновение и идеи?

По този въпрос не съм мислил, но може би от сутрешното мълчание. Имам навика да се будя сутрин много рано някъде към 4,30 – 5 часа, когато всичко живо още спи. Вдигам щорите и срещу мен серазкрива хубава гледка. Наблюдавам как нощта отстъпва пред утрото. И тогава много пиша. Така че пробуждането на града ме вдъхновява. А когато не е много студено обичам да правя ранни разходки и то най-вече когато съм на море. Няма никой - само аз и морето! С него разговаряме интимно и тогава се раждат много по-различни стихотворения.

А как намерихте пътя към България и вече колко години живеете тук?

Годините са любовните крачки към тази страна. Всяка година е крачка и аз вече съм направил много крачки. 40 крачки в никакъв случай не са малко. Можех да живея във Франция, в Брюксел, където работех. Но все пак семейството е много по-скъпо и аз апелирам милите българи да се върнат тук, защото страната е толкова красива и има толкова много възможности за реализация.   

С днешна дата повече какъв се чувствате? Питам ви, защото ние българите сред многото поговорки имаме една, която гласи, че откъдето е жената оттам е и родата.

Честно да ви кажа не правя разлика. Не искам да влизам в шизофренично съществуване. Аз съм арабин, българин, палестинец, йорданец. Йордания е държавата, която ми даде подслон, работа на мен и на моя народ. А като мислене съм сигурен, че съм европеец, но пък емоционален като ориенталец. Нека да съм гражданин на света, но вече няма начин България да не е част от мен. Това никак не пречи на моята идентичност. Така че всичко, което изброих е в едно. Рядко едната страна има превес над другата. Така оцелявам, а и много ми помага да се развивам. Моят поглед към живота тук е малко по-различен.   

А на български как прописахте?

Мисля, че един автор започва да пише на даден език, когато започва да мисли и сънува на него. Това вече е техника и натрупване на знания и възможности.  

Да очакваме ли нова по ред антология приютила български автори в превод на арабски език?

Работя вече върху една, но ми е малко трудно поради многото ангажименти. Вече съм написал 60 страници, но този път подбирам двайсетина поети, като всеки се представя с по десет стихотворения. Ще бъде малка книжка. След това може би ще поработя малко и върху класиката.

А след „Лешникови градини“ какво ще поднесете на българските читатели, които вече започнаха да се увеличават?

Не очаквах такъв успех за „Лешникови градини“, но всяка книга си има своята съдба и сама си намира пътя към читателя и обратно. За разлика от „Лешниковиградини“ където има много персонажи, новия ми роман, който е в процес все още на размисъл и с работно заглавие „Отпечатъци“, по-скоро ще е психологически. И пак е свързан с паметта, която ме мъчи десетилетия. Героят е един. Той отива на почивка и там разбира, че от живота му е изгубено десетилетие назад. Започва да търси как и защо се е случило така.    

И в края на разговора ни за вас какво са Светите братя Кирил и Методий, на чиято азбука и вие пишете?

Те са моите велики учители. Откривам красота в българския език и имам честта, че от български език съм преведен вече на близо 12 езика. Моя стихосбирка излезе в Украйна, подготвя се една и в Македония. Радвам се, че светът открива Хайри Хамдан като български поет и писател. Така че благодарен съм на тези велики учители.

Снимки Личен архив       

 

 

Сподели в
 

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021/12:29

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021/07:21

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки