Начало
 
 

Гергина Дворецка ни дарява с любов от всички измерения в „Островът Уикенд”

07.06.2021 /13:32 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Гергина Дворецка

Разговаряме с известната журналистка, поетеса и писателка за раждането на новата ѝ книга, за вдъхновяващото я с обич семейство, за доброто, което всеки сам избира как да отглежда в душата си, за невъзможните бягства от съвремието ни, за ролята на журналистиката в преодоляването на „литературщината”.

Много ярки личности от нашата професия са изкушени да разгръщат таланта, любовта си към словото и погледа си към света не само в журналистиката, но и в литературата. Сред тях винаги се е откроявала с неповторимия си стил Гергина Дворецка, дошла в журналистиката от поезията и никога не изневерила и на двете.

И в дългогодишната си успешна кариера като водеща на радиопредавания с младежка, културна, европейска тематика в програма „Христо Ботев” на БНР, и като създателка и ръководителка на фондация „Европа и светът” и на едноименното онлайн издание, и като авторка на своя популярен блог и на книгите си с поезия, есетистика и белетристика, Гергина винаги красиво съчетава своята поетична дарба с журналистическата точност, концентрираност и изчистеност на образа и изказа. А това я прави близка, разбираема, силно въздействаща и вдъхновяваща за широката ѝ публика.

Същите качества носи и новата ѝ книга с разкази „Островът Уикенд”, която бе сред привлеклите вниманието нови заглавия на току-що отминалия Пролетен панаир на книгата. Книгата е заредена с много любов от всички измерения, носи топлината на дълбоки човешки чувства, излъчва онези Доброта и Светлина, които толкова ни липсват в заредената с все повече напрежение и сблъсъци днешна действителност.

Разказите и импресиите на Гергина „заразяват” с преживяванията на авторката, която е една щастлива жена с красив, зареден с много обич над 30-годишен брак с колегата Владимир Дворецки, с когото са създали и прекрасен син. В този смисъл донякъде семейството ѝ също е вдъхновител и съавтор на новата ѝ книга.

Разговаряхме с Гергина на Пролетния панаир на книгата не само за „Островът Уикенд”, но и за всичко онова, от което има нужда обществото ни, професията ни, човешкото същество.

Скъпа Гергина, поздравления за новата ти книга! Тя носи едни доста по-различни - светли и емоционални - послания от онези, с които ни заливат всекидневно обществените сътресения и медиите. Как твоята литературна чувствителност намира баланса между тези две реалности?

Мисля си, че е много важно как ще се стекат обстоятелствата в човешкия живот. Аз действително съм изключително добронамерен човек. В журналистическата професия съм преживяла всичко - и хубаво, и лошо. Имала съм и много тежки моменти при някои далеч не колегиални взаимоотношения. За учудване е как съм оцелявала. Успявала съм, защото съм имала късмета да срещна мъжа на живота си - Владимир Дворецки. Ако той не беше до мен, не знам в какво щях да се превърна.

Като гледам хора, които са озлобени, нападателни, аз не ги виня. Казвам си, че те просто може би не са срещнали човека, с когото да се чувстват добри, който да ги прави добри.

Вероятно от моята книга струи доброта, защото съм намерила точно такъв човек, с когото взаимно да се допълваме и който самият също е изключително добър. Нашият син много прилича на баща си, добротата изпълва и него. Двамата са моят коректив, когато, ядосана от нещо, случило ми се навън, аз се прибирам и започвам да изливам у дома негативните преживявания. Моите момчета бързо ми връщат баланса и аз успявам да се отърся от случайно поетата външна отрова. Това много ми помага.

От друга страна, срещала съм и хора, на които не им е провървяло да открият подходящия човек, останали са сами - но пък изпълват живота си с толкова духовност, изкуство, литература, че те също си остават добри. Така че изборът го прави всеки сам за себе си - как да зарежда душата си с добро и да не ѝ дава да се озлоби. Най-голямо възхищение изпитвам към такива хора. Защото аз самата не знам каква щях да бъда, ако не бях срещнала голямата си любов... Но пък съм убедена, че всеки, независимо от възрастта си, в най-неочакван момент може да се влюби и да бъде щастлив.

Уви, добротата, сътвореното добро са станали много дефицитни и в журналистиката, и в словесното творчество, и в живота ни...

Да, така е за жалост. Но ние с мъжа ми в нашия сайт „Европа и светът”, който направихме преди шест години, винаги представяме позитивни новини. Нямаме никакъв интерес към сензации и клюки, които да направят сайта по-атрактивен за определени хора. Не търсим такава аудитория.

Много е тъжно, че тенденцията в развитието на журналистиката днес е друга, че в нея доминира конфронтацията, че това се провокира съзнателно. Доста хора попадат случайно в тази професия, без съответната подготовка, често дори грамотността им куца... Но все пак аз съм оптимист, защото има и изключителни журналисти.

Културата на общуването със събеседник и аудитория, добронамереността, конструктивността очевидно са ключови при упражняването на журналистическата професия...

Абсолютно задължителни са. Журналистът е длъжен да се отнася с уважение към интервюирания, дори и да не е съгласен с него. Аз не приемам тази журналистика, която е толкова нападатлена, че унижава събеседника - макар че според мнозина това се харесвало на публиката. Но според мен е недопустимо да гъделичкаш ниските страсти на зрители, слушатели, читатели, за да търсиш евтина популярност. Та по този начин ти формираш и множиш именно културния срив в обществото, който всички виждаме докъде води...

Подобни тенденции, за съжаление, има и в литературата. Ако ти си нагаждаш начина на писане така, че да следваш масовия вкус, що за литература се получава тогава?! Къде отива авторската индивидуалност? Някак конфузно е да четеш книги от различни автори, написани сякаш от един и същи човек, с елементарни похвати, въздействащи само на много простодушни читатели...

Дошла си в журналистиката от поезията. Как успяваш да съчетаваш изявите си в литературата и в журналистиката?

Много често журналистиката е измествала поезията и литературните ми занимания изобщо. Имало е периоди, в които съм си мислела, че никога няма да се върна към тях. Но са само периоди. Поезията, литературата е нещо, което носиш в себе си. Няма как да му изневериш.

Но е хубаво писателят да мине през журналистиката, която предполага една по-естествена реч. Чета текстове, включително във Фейсбук, където сега всеки може да показва начина си на писане, и понякога откривам желание написаното дори за най-обикновени, делнични неща да прилича на литературна творба.  Една превзета „литературщина”, както наричам това явление. А аз като радиожурналист държа написаното да е максимално близко до говоримата реч.

Ще спомена тук и мнението на една критичка, което тя сподели с мен неофициално по повод „Островът Уикенд”: „Много интересни истории, обаче липсва достатъчно литература в тях”. За мен това всъщност е комплимент. Значи съм избегнала именно онази „литературщина”, която не харесвам и която ме отблъсква от други творби, където я откривам.

С какво чувство писа „Островът Уикенд”?

Тази книга се е раждала в течение на много дълго време. Започнах да пиша включените в нея разкази и импресии в моменти, когато се стараех да се откъсна от проблемите и неприятностите, които съм имала във всекидневието си. Затова, ако някой търси големите проблеми на нашето време, дълбоките конфликти, няма да ги намери тук. Разбира се, истината е, че колкото и да се усамотяваш на някакъв остров, тези проблеми, които кънтят навсякъде из света, не може да не достигнат до теб. Те отекват и в разказа „Нейният марокански филм”, който читателите ще видят към края на книгата. В него, естествено, има и много художествена измислица, но все пак е изграден въз основа на едно журналистическо пътуване в Мароко с колеги журналисти, което беше за опознаване на страната. Така се случи, че точно по същото време във Франция се разрази серия от атентати, като с най-много жертви беше експлозията в парижката концертна зала „Батаклан”. А извършителите на този терористичен акт бяха от Мароко, където се намирахме тогава... И аз, която по време на онова пътуване се чувствах като в приказка от „1001 нощ”, бях разтърсена от кадрите по телевизията, които се оказаха не пореден филмов екшън, а брутална действителност...

Тоест, колкото и да се опитваме да избягаме на някой измислен остров, винаги ще ни застига случващото се около нас, в нашето съвремие...

Как би искала читателте да приемат книгата ти?

Не съм я писала с мисъл да се харесам. Много откровена съм във всичко, което разказвам. Бих се радвала, ако тя даде някаква опора на читателите.

Стана ми приятно, когато литературоведката и писателка Катя Зографова сподели с мен какво е открила, когато прочела „Островът Уикенд” - че в писането на книгата аз съм се вдъхновявала от женското всекидневие, от грижите за любимите ми хора в семейството, докато за други жени те са тегоба, която им пречи да развихрят талантите си. Пък аз приемам всичко това като благословия, която ме зарежда с енергия. Не ми спъва развитието като личност и като творец, а точно обратното.

Разказите си съм заредила с ведро чувство, защото аз наистина съм се стремяла да се абстрахирам от лошите неща в живота, да търся хубавото. И то е изкристализирало, останало е там - в „Островът Уикенд”...

 

Сподели в
 

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021/07:21

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021/09:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки