Начало
 
 

Как системните партии се разбраха миналата година да надзирават всички медии

21.06.2021 /09:09 | Автор : Светослав Терзиев | Източник: segabg.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Карикатуристът на в. "Сега" Христо Комарницки онагледява представата на предишната власт за функцията на медиите

Също като при османския "диш хакъ" (зъбен данък), СЕМ ще гризе кокалите на медиите, а те ще му плащат, че си хаби зъбите заради тях, за да издържат неговия допълнително раздуван щат, коментира Светослав Терзиев във в. "Сега".

"Излезе вярно, че Турция е нашата родина" е заглавието на статията на Светослав Терзиев във в. "Сега", посветена на единодушието на системните партии от 44-ото Народно събрание, одобрили в края на миналата година механизъм как да сложат всички медии под надзор. В подзаглавието авторът уточнява относо твърдението си в заглавието: "Доказва го завещанието на бившите депутати от ДПС, ГЕРБ, БСП и разните "патриоти" по отношение на медиите, които са задължени да си плащат, за да ги цензурират".

Предлагаме пълния текста на статията. В нея пише:

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ се сконфузи, че е изплюл камъчето пред турския президент Реджеп Ердоган. Завалията казал, че Турция е неговата родина, а после се поправи, че я смята за прародина, макар тя да съществува едва от стотина години като правоприемник на друга държава - Османската империя. За Карадайъ няма защо да се чудим, че сърцето му говори едно, а разумът - друго. Но същото се отнася и до лидерите на останалите "системни партии" от по-предишния парламент. В момента медиите усещат последиците от единодушното гласуване малко преди Коледа на поправки в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които възродиха най-унизителния за българите неписан османски закон "диш хакъ".

Когато депутатите гласуват, без да се делят на управляващи и опозиция, най-вероятно става дума за посегателство над свободата на словото. Така минаха всички законодателни инициативи на фантомния депутат от "опозицията" Делян Пеевски, който не виждаше проблеми като медиен магнат да обслужва управляващите. Всяка партия се бори за власт и знае, че щом се докопа до нея, ще се чувства по-комфортно, ако завари медиите с окачен оглавник. Това е наследство, което си предават без неудобство.

Детската мечта на всички партии

е да контролират всички медии, когато станат управляващи. Досега властите можеха да управляват само държавните медии и медиите, които се лицензират от тях. Това ставаше пряко от парламента (спрямо БТА) и непряко чрез Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията (спрямо радио и телевизионните оператори). Но чрез тях държавата не достигаше до вестниците и разните сайтове. Тя имаше остра нужда да удължи ръцете си, защото вестниците, които по принцип не се лицензират, започнаха да си връщат популярността след тежката криза на хартиените си издания, като се превърнаха в мултимедии в интернет. От години се търсеше начин как да ги оплете в паяжината си, но така, че паякът да придобие по-невидим за обществото вид. Следвайки неговата стратегия, властта се нуждаеше от прикритие и го намери в приетата през 2018 г. Директива на ЕС от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директивата от 2010 г. за аудио-визуалните медийни услуги. По-старата директива изрично посочваше, че не се отнася до електронните вестници, а по-новата се опря на практиката на Съда на ЕС, който през 2015 г. се произнесе по австрийско дело със становище, че когато електронните издания имат видеосегмент, той влиза в конкуренция с телевизиите. Следователно попада в обсега на директивата за аудио-визуалните медийни услуги.

Тъй като в днешно време мултимедиите в интернет могат да излъчват едновременно текстове, движещи се образи и звук, съчетават техническите възможности на традиционните медии в едно. Това е вратичката, където управляващите видяха

златен шанс да пъхнат крак,

за да започнат да се разпореждат като надзиратели на всички медии. Самата директива не им дава такива изключителни пълномощия, защото смисълът на всяка директива е да бъде обща насока, която да се превърне в конкретни правила чрез транспонирането й в националното законодателство. Това обаче отваря простор и за извратено тълкуване, каквото неведнъж е проявявано от българските законодатели, когато са използвали за параван европейските документи по отношение на медиите. 

Такъв бе случаят с изменението на Закона за защита на личните данни въз основа на Общия регламент на ЕС от 2016 г. за защита на личните данни. Въпреки че регламентите за разлика от директивите са пряко приложими в националните правни системи, нашите депутати го дописаха под предлог да осъвременят съществуващия национален закон и добавиха 10 показателя, по които да надзирават медиите през Комисията за защита на личните данни. Гласуваха й право да ги наказва с глоби до 20 млн. евро. По този начин създадоха цензурен орган, нагизден в европейски одежди. Номерът не мина, защото след разразилия се скандал Конституционният съд отмени законодателното недоносче през ноември 2019 г.

За да не повторят тази грешка,

депутатите преносиха следващата си цензурска рожба

Те трябваше да транспонират до 19 септември 2020 г. Директивата от 2018 г. за аудио-визуалните медийни услуги, но дълго се помайваха, без да обяснят защо. Сформираха три работни групи към парламента и Министерството на културата, които имаха за цел да създават впечатлението за широко ангажиране на професионалисти, каквото всъщност нямаше. Поправките в ЗРТ минаха в Народното събрание през ноември 2020 г. набързо на първо четене, като депутатите се оправдаха с изпуснатия срок, а след това бяха гласувани отново единодушно и без дебати на второ четене, за да бъдат публикувани на 22 декември 2020 г. в "Държавен вестник", точно преди Коледа.

Самата директива не е лоша, защото изисква и в предаванията по заявка (в интернет), както и в телевизиите и радиото (т.нар. линейни предавания) да не се насърчава тероризъм, да не се разпалва език на омразата, да се проявява грижа за децата, да се регулира рекламата, насочена към вредни навици. Всичко това го има в ЗРТ, има го и в Етичния кодекс на българските медии от 2004 г., подписан от стотици издания (много повече от обхванатите в обсега на ЗРТ). Те самите доброволно са се натоварили с това задължение съгласно принципите на саморегулацията. Държавата обаче има нужда от регулация и затова се стреми да дублира саморегулацията чрез свръхрегулация. Така тя задейства автоцензурата, която е по-всеобхватна дори от пряката цензура. 

Резултатът е, че СЕМ започна да изпраща писма на електронните медии да се регистрират в неговия публичен регистър, за да получат удостоверение за вписване. Не го ли сторят, са заплашени с глоба от 2000 до 5000 лв., като при повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер. Но това не е беда. В крайна сметка медиите са публични и няма проблем да се запишат в който и да е публичен регистър. Такъв впрочем вече съществува към Министерството на културата съгласно Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Проблемът е в друго. Поправката вменява на интернет изданията да заплащат

"годишна такса за надзор",

в неизвестен размер. Тъй като СЕМ няма достатъчно голям щат да следи съдържанието на стотици и хиляди електронни медии, държавата е измислила издръжката им да се поеме от самите издания като "такса за надзираване". Ето това е османският "диш хакъ" - зъбен данък, плащан от домакина, че "правоверният​" си е хабил зъбите с неговата "гяурска"(друговерска) храна. СЕМ ще гризе кокалите на медиите, а те ще му плащат, че си хаби зъбите заради тях, за да издържат неговия допълнително раздуван щат. Освен това изобщо не е ясно по какви критерии ще бъде извършван надзорът и какво ще следва от него. Което отваря широко вратата за цензура.

Решението е само едно - изцяло нов Закон за радиото и телевизията (който впрочем в момента се състои от 60 кръпки) и нов СЕМ със задължителна обществена квота в него. Информацията е обществено благо и не бива да се оставя на политически зурли да ровят в него.

Сподели в
 

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

 Представяме ви

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021 /19:47 | Автор: Габриеле Трост | Източник: planet-wissen.de

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки