Начало
 
 

Добър ръкопис за търновската журналистика припряно е превърнат в книга

21.06.2021 /14:18 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

Заглавието й е „Великотърновската журналистика 1878 –2020 г.” Автор – Ангел Бориславов Ганцаров. 380 страници, виолетови корици (това е цветът на фланелките на местния Футболен клуб „Етър”, чийто верен привърженик е и Ганцаров). Печат – VEX 1.

Няма място за съмнения и спорове – амбициозно дело

Първо за българската журналистика в град извън София, както твърди колегата, и – без да съм правил справки – склонен съм да му вярвам.

Период от време повече от 140 години, 9 глави, обхващащи дяловете от Освобождението до 1944-та, от 1944-та до 1989-а, от 1989-а до днес. Стотици печатни издания: вестници, списания; отделно – радиостанции, телевизии също тъй; местата в Търново, където се преподава журналистика; поменик на местните журналисти, а след това – отношенията им с БТА, със СЕМ, със СБЖ...

Наистина много труд и упоритост е вложил Ангел Ганцаров. Много справки е направил, помагали са му и местни библиотекари, историци, вестникари...Телефонни разговори, лични срещи, електронна кореспонденция, изпращане и обработка на получени въпросници. Човек трябва да е вършил поне част от изреденото, за да оцени тежестта на хамалогията. Интелектуална хамалогия, без която обаче не може.

Към почти всяко печатно издание има илюстрация, която прави разказа зрим – обикновено това е „главата”. Десетки са и снимките на журналисти – репортери, редактори, уредници, оператори, фотографи, издатели...Умело се е справил с работата си и художникът професор Христо Цацинов, находчиво свързвайки миналото с днешната действителност.

Четейки книгата, може да научите много интересни детайли от миналото на града. Кое издание къде се е помещавало, адреси на  редакции, на печатници, разположението на изчезнали вече сгради – хотел „Роял”, например. А вплитането и на реклами от едно време допълнително обагря текста.

Особено увлекателна е главата, посветена на местнте печатници

Редовете й припомнят термини от старовремската печатарска практика – „касите” с букви, печатарските ножове, папшерите, подавачите, въртачите на машини, риц машините за кутии... Освен това – марките на най-често употребяваните отколешни печатарски машини, на уредите за сгъване, за подшиване с телчета, за подлепяне...Внасяли местните печатари шрифтове за печатане на визитни картички от Виена, имали под ръка дървени букви за направата на афиши, не им липсвали и черковно-славянски наборни букви.

Да добавя още любопитни детайли, които могат да учудят дори много добри познавачи на старото Търново. Печатници се помещавали и в старите Хали – на Главната улица, и северно от Халите, и в част от хана на Хаджи Николи, и в сграда от вече ликвидираните нявгашни казарми, превърнати по-късно във Висше военно училище...

Възхита буди тази част от книгата. Не само у професионалния журналист. Тя е радост за всеки любознателен читател, който вади хляба си с друга професия, далеч от вестникарството във възрожденския му смисъл.

Много похвални слова заслужава и главата за хората, работили и работещи в занаята ни. Там са изредени повече от 200 мъже и жени. И всеки може да надникне в биографиите на инак познати имена, за чиито професионален, а и житейски друм няма иначе откъде да разбере каквото и да било. Там проличава кои са били по старовремски верни на едно или две издания, кои са били чергари, номади през годините. Въпрос на характер е този избор, на конюнктура, а и на игра на случайността понякога...

Нагазвам в полето на препоръките

Правя го, воден от уроците, дадени ми от преподавателите ми по история на българската, а и на чуждестранната журналистика Георги Боршуков, Филип Панайотов, Дафин Тодоров, от колегите и учителите ми в писането – Иван Делчев, Евгений Станчев, Ясен Антов, Кирил Янев, от незабравимата коректорка-стилистка на „ПОГЛЕД” – Вера Чернаева...

И тъй – сред стотиците търновски вестници от Освобождението насам, към нашите дни, два са темелните – „Общински вестник Велико Търново” и „Борба”.

И докато за „Борба” има доста информация  (с радост видях, че е писано, къде повече, къде по-малко за много познати ми колеги, с които сме работили дружно: строгият наглед, ала човечен и добронамерен Иван Колев; Илия Манев – с мекотата и финеса на интелекта си; лъчезарният Николай Томов; Найден Минков – партийният секретар-добряк;  обичащият като малцина други родния си край и поезията  Христо Медникаров; Петър Борсуков – неспирно изригващият идеи вулкан-красавец; Иван Русков – с несравнимата му усмивка, ведрост и незлобливост; дребничкият на бой Петър Кайшанов; възмургавият, здрав като дрян Илия Монов; левентът Марин Крусев – майстор и на вестникарски макети, и на хумор, станал по-сетне предприемчив издател;  Михаил Манолов – оправен в ресорите си, а влюбен и в Килифарево, където доизкара дните си; алпинистът, бонвиван и чудесен другар Веселин Долчинков, който година-две бе и кореспондент от Търново за „ПОГЛЕД” по времето на Любен Генов; благият като истински пастор, мълчалив и правещ път и на най-беззащитните твари Йордан Великов), не е така при „Общински вестник Велико Търново”.

А в него десетилетия се трудят фанатично предани на професията ни хора – Йордан Кулелиев (той – слава Богу!, е уважен както се полага), но и Иван Йорданов – най-романтичният хронист на града, д-р Тодор Янков – неповторим разказвач, администраторът Матей Савов. За последните трима няма и дума. Те не са заслужила тази забрава!

Пак за „Борба”. Работилите в нея са изредени, особено внимание заслужава споделеното за издаването на вестника извън Търново, за прешествениците на главния редактор Иван Колев – Христо Консулов е един от тях. Редакционните промени са описани, но – странно защо – не са изписани адресите на редакцията през различните й периоди. Обстановката в сградите, при която са се трудили толкоз много заслужили за града вестникари. Тия факти винаги правят словесната картина по-интересна и привлекателна.

А още има живи колеги, които е можело да са от полза. И Иван Русков, и Милка Денева, и Катя Чорова и др. Изпусната е възможността да бъдат помолени да разкажат и интересни случки от редакционния живот, от срещи с интересни гости – артистът Димитър Панов, писателите Емилиян Станев, Йордан Радичков, от пиршества при весели поводи...Те е можело да кажат и прякори на колеги – Иван Руския, бай Дан – което ще рече Йордан Великов, да припомнят, че на студентски стаж в редакцията са бивали станалата толкоз известна по-късно Лили  Маринкова, трудолюбивият и извънмерно талантлив Иван Салабашев...Можело е...

Това е щяло да придаде на историята топлотата на спомена, да пренесе през десетилетията духа на редакцията, общуването в нея, да възкреси и смеха, и кахърните въздишки при някои поводи...Щяло е да добави артистичност на разказа. Същото е било възможно и при представянето на колегите от „Янтра днес”.

Изредени са издания, някои – еднодневки, други – поживели две-три години, трети – повече, виждаме „главите” им, но почти отсъстват анализът и коментарът на идейната им насоченост, пристрастията и най-отличителното за най-изявените автори в тях. „Леви”, „десни”, „центристки”... И за тези преди 1944-та, и за тези след 1989-а. Тъй книгата се е отдалечила от сладката четивност и се е причислила към информацинното, справочното. А те винаги са по-суховати.

Пропуснато, за жалост, е да се открои отчетливо дейността на чудесния търновски вестникар, работил преди 1944 година – агрономът Александър Пенчев. Той е инициаторът, душата, но и черноработникът на не едно и  две издания.

Хора като него са големите знаци по пътя през времето на журналистиката в Търново

Най-вече в края, но и на прежни страници има доста снимки, и черно-бели, и  цветни. При не една от тях обаче няма какъвто и да било текст. А желязното правило не само гласи, а кънти: под всяка фотография – имената на заснетите на нея,  от ляво надясно или обратното, първи ред, втори, трети, прави, седнали, поводът, датата. Не се ли стори това – илюстрацията стои като пълнеж и в голяма степен губи смисъла си.

Събрал е Ангел Ганцаров страниците на ръкописа си, а оглавяващите Народната библиотека „Петко Рачов Славейков” – Калина Иванова и Иван Александров, сторили приятелския жест да направят предпечатната подготовка. Оттук-нататък пътят на всяка книга е – последно оглеждане и редактиране, коригиране, първа, втора, трета коректура. Отпечатване.

Стреснат бях, като навлизах все по-напред в написаното, да открия накрая почти 100 грешки. Буквени, шрифтови, граматически. Липса на тирета, на кавички. Наклонени скоби вместо класическите. Почване на ново изречение с малка буква. Проспана нужда от „шпация” – интервал между две букви, между две думи. Липса на необходима запетайка или пък ненужно изписана. Сгрешени имена – Дора Недева вместо Тодорка Недева. Патронът на Стопанската академия в Свищов – Димитър Цанов вместо Димитър Ценов. Сбъркани са и думи на латиница. Не се ли знае един език -- пита се кое как е прието да се изписва.

Навремето при диктовка в гимназиите, а и в по-долните класове, при кандидат-студентски изпити, всяка грешка се наказваше с намаляване на оценката с определен процент от единицата. Не ми се мисли какво ще се получи, приложи ли се тая система за книгата, за която пиша.

Тази немара вгорчава не с лъжичка, а с водна чаша катран  кацата с меда, събран с упорит труд. А книгата -- всяка книга, би трябвало да е и за млади, и за по-възрастни пример за чистотата, верността, правилността на езика.

Ако няма редактор, който да стори необходимото – с изтребването на буренака на грешките и неточностите трябва да се захване авторът. А и коректорите.

Коректори има – трима!

Изписани са  -- Валентина Камбурова, Милка Денева, Захари Мишев. Уважени са два пъти. И на страница 4, където са представени като „коректор-стилисти”, и на последната страница. Те обаче, макар и многоопитни, поне дамите, минали по всички стъпала на вестникарската йерархия, само дявол знае къде са гледали... Или пък, еретично звучи, но ще го стрелна и това предположение -- въобще не са изчели предоставеното им. Тъй и не мога да проумея причината, довела до тъжния резултат. Една, втора догадка – капанът е щракнал. Вместо да се прояви колегиалното единство, което всеки очаква, че ще надвие всяка коннюнктурна спънка...

Накрая пешкира опира авторът

Потребни са били още месец, два за още разговори с колеги, за издържано, а не „насипно” допълване и дописване на списъка с хора от занаята ни (сега наредените по азбучен ред стигат до „Я”, а подир тях са добавени безразборно още петима-шестима, хващащи последния влак преди предаването на текста за печат). И още – за внимателно последно изчитане на събраното.

Трябваха ми два дни, за да прочета книгата. Да си отбележа и доброто, и  гафовете. От едно време насетне, отдали ли сте се на писане, грешките сами почват да влизат в очите ви и да дразнят като песъчинки...

Книга като „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.” човек пише веднъж в живота си. Дано, ако реши да прави второ издание, Ангел Ганцаров да се съобрази с добронамерено споделеното. Поканен, готов съм безкористно да помогна с каквото мога.

Търновци заслужават изискана, изпипана по всички канони на професията ни история на журналистиката в града. Направеното е добро -- като начало, като основа. Ала дали ще бъде доизкусурено до блясъка, който заслужава да искри от буквите и думите?

Трябва ли да отговоря - като реалист, оставам по библейски разпнат между надеждата и неверието...

 

Свързани:

Ангел Ганцаров написа историята на великотърновската журналистика

Дата: 20.02.2021

 

Сподели в
 

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022/12:05

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021/16:00

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021/15:01

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021/16:39

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки