Начало
 
 

Иван Бакалов за Валери Найденов и стачката в "24 часа" през 1997-ма

15.07.2021 /09:31 | Автор : Иван Бакалов | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бакалов

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

Прдлагаме публикацията на Иван Бакалов във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)":

На фона на политическите страсти изплува и Валери Найденов. Той минава за идеолог на мажоритарното гласуване и много си паснаха със Слави Трифонов, каниха го в шоуто, другаруваха си по темата. Дори каза в едно появяване по телевизията преди предишните избори, че ще гласува за "Има такъв народ".
 
А напоследък взе да пише против "Има такъв народ". В неделя се яви по телeвизията да говори против Трифонов заедно с Валерия Велева, което си беше и нарушение.
 
Та по този повод се сетих да разкажа как той се върна в "24 часа" като главен редактор и новината, че го връщат стана причина за бунт в редакцията с намерение да спрат вестника да не излезе на следващия ден.
Малко по-дълъг разказ, но е част от историята на българската журналистика
 
Беше в първите дни на август 1997 г. Аз бях нещо като синдикален лидер. През март някъде бяхме направили дружество на СБЖ в редакцията. 6 души членове на СБЖ се събрахме, основахме дружество в "24 часа" и приехме още 110 членове от цялата пресгрупа. Молбите на всички ми минаха през ръцете, в СБЖ се шашнаха, казаха, че сме най-многочисленото дружество.
 
Целта беше да се борим като синдикална организация с новото германско ръководство. Главен редактор беше Блъсков, който продаде мажоритарен дял от пресгрупата на германската ВАЦ (WAZ). По въпроса за заплатите вече не можеше да решава сам. В началото на годината беше хиперинфлация, един ден осъзнах, че като шеф на отдел в най-големия тогава вестник взимам 20 и нещо долара заплата. То с всички беше така. Заплатиите не бяха пипани от доста време, а инфлацията ги изяде съвсем. И поискахме увеличение с писмо до новото ръководство - прокуристът Щерцинг - източногермански номенклатурчик от някакъв провинциален гедерейски вестник. С него седнахме няколко пъти да преговаряме за заплати, по двама от дружеството, и аз като председател. Срещу нас Щерцинг с още някакви от администрацията и преводачка. Ти му казваш – заплатите са ненормално ниски, ние сме най-продаваният вестник и с най-много реклама, не може да не ги увеличите. Щерцинг отговаря – ние трябва да подобрим разпространението на вестника... Все едно говориш на стената, казваш му едно, той говори за друго. Всичката назначена около него администрация му треперят или тихо пригласят като папагали. Тогава си обясних някои неща, например, че трябва да си заобиколен с такива индивиди, за да станеш Бетовен и да напишеш такава красива музика.
 
Блъсков ме гледаше с подозрение, той в този момент вече е преговарял да продаде и останалата част и да се махне, а ние му размътихме водата с нашите претенции за заплати. Впрочем , трябва да му се признае, че е давал заплати в миналото. И дори, преди да тръгнем на борба с Щерцинг, още през февруари някъде говорихме с Блъсков какво може да се направи за заплатите, той тарикатски вика – „Вдигнете хонорарите”. Това перо му е убягвало на Щерцинг до момента и докато го забележат щяха да минат 2-3 месеца. На Блъсков това му е трябвало.
 
Вдигнахме хонорарите, пишеха ги шефовете на отдели, но това не беше решение.
 
Междувременно през пролетта Блъсков продаде и остатъчния си дял и със съдружниците напуснаха. За и. д. главен редактор остана Димитрана Александрова. Найденов още преди продажбата на ВАЦ нещо се беше уплашил, може би, че пресгрупата ще фалира, задлъжняла за новата печатница, а от инфлацията Блъсков и съдружниците му бяха станали кредитни милиардери. Властта ги притискаше, а се задаваше новата власт, и т. н. Така Найденов се раздели със съдружниците си, поиска да му изплатят каквото могат. Взе каквото можа и се изнесе като главен редактор в „Континент”, със 7-8 от най-верните си журналисти, с Венелина Гочева начело. После сигурно е съжалявал, защото Блъсков успешно продаде пресгрупата на ВАЦ. Но тогава Найденов от камбанарията си в „Континент” почна да пише, че бил уволнен по политически причини. Там излизаха дописки, че в „24 часа” останали бездарните журналисти, които искали колективни трудови договори, вместо индивидуални творчески и подобни глупости. Това настрои мнозина в редакцията, а и много от тях му бяха отказали да се преместят в „Континент” с него, въпреки неясноните за бъдещето на „24 часа”. Той развиваше идеята, че ноухауто на „24 часа” е в него, с най-добрите хора, и „Континент” ще стане първият вестник. Направи го от голям формат на таблоид и от 15 хил. и нещо тираж, с колкото го оглави, след една година беше станал 7 хил. и нещо тираж и го спряха.
 
Нашият синдикален натиск към шефовете на ВАЦ повлече крак и други служители на пресгрупата, освен журналисти, взеха да пишат искания. Дойде при мен да се съветва и шефът на охраната, показа писмо с искания по точки.
 
Щерцинг поиска да вдига заплати стъпка по стъпка. И направи първо увеличение с 10% мисля беше, но ние искахме поне 50%. Хитрият Щерцинг вдигна повече заплатите на шефовете, знае той как се прави. Само на мен като шеф на отдел не ми вдигна въобще заплатата, че съм синдикален лидер и му тровех живота. Написах писмо до него защо такова изключение, не ме удостои с отговор. Спрях да ходя на преговорите с него, да не го дразня, отиваха други.
 
Един ден направихме символична стачка, цялата редакция излезе пред Полиграфическия комбинат и се нареди на стълбите. Христо Кьосев извади страхотен плакат: WAZ IST DAS HER SCHUMAN (името на собственика на ВАЦ). Събраха се кореспонденти от чужди агенции, мен ме разпитваше една млада кореспондентка от „Ройтерс”, българка, не й помня името. И ме притесни с въпроси – колко стачкуват, колко се присъединиха, колко отказаха и т. н. А аз не знам. Телевизиите също толкова подли като сега, вече се бяха сложили на новата власт – вече беше Костов. И ние, като критичен към него вестник, бяхме недолюбвани, представиха превратно стачката, все едно стачкуваме защото Блъсков си е отишъл.
 
Едно от исканията беше да минем на трудови договори. Дотогава Блъсков ни е държал на граждански, а на някои, по взаимно желание, плащаше и като еднолична фирма с фактури. След всички разправии с Щерцинг беше постигната договореност от 1 август 1997 г. да минем на пълни трудови договори. Трябваше да ни ги представят на синдикалната организация преди края на юли, за да ги видим, ако имаме възражения, да се споразумеем. Да, но месецът изтече, а от администрацията не дадоха договорите. И в първите дни на август работехме въбще без подписани договори.
 
И точно тогава, на 6 август, дойде новината, че в „24 часа” се връща като главен редактор Валери Найденов. Все едно хвърлиха запалена клечка кибрит в кофа с бензин. Редакцията избухна. Хората изнервени от сътресения, неясноти, борби за заплати, въобще не очакваха Найденов отново, и се видя, че повечето не го искат, и неговата Венелина, разбира се, макар да са работили и преди с тях.
 
За беля (или за късмет на Найденов) точно в този момент следобяд бях отишъл на среща с един шеф на винпром – Цанко Станчев на „Винекс Преслав”, който ми разказваше как нямало износ на вина за Русия, а стъкларските заводи и печатниците изнасяли за Молдова празни бутилки и етикети на български вина и там ги пълнели с молдовски и ги изнасяли за Русия. И той щял да почне да продава в Молдова наливно виното и дестилати за коняк, като не може да изнася продукция в бутилки. В онзи момент търговията с Русия не вървеше, а точно когато руската Дума щеше да решава за митата, дни по-рано пламенния седесар пловдивски кмет Гърневски обяви пред медиите, че щял да взриви паметника на Альоша в града. Това отклонение, за да поясня, че тогава беше интересно да се обсъди такъв въпрос със стар винар и шеф на винпром.
 
И в резултат ме няма в редакцията. Там като чули за Найденов, се събрали спонтанно всички в коридора, викат, с искания да спрат вестника да не излезе на другия ден. Щерцинг уплашен, викали при администрацията Димитрана и т. н.
Като се върнах бунтът беше приключил и върху мен се нахвърлиха няколко души защо ме е нямало като синдикален лидер в най-важния момент. Добре, че ме е нямало. Това е късметът на Найденов. Защото щях да им дам ключа за спирането на вестника. Щях да им кажа, че обещаните от 1 август договори не са дадени, както сме договорили на преговори, не са подписани и ние имаме пълно право по закон да спрем
работа.
 
И сигурно „24 часа” нямаше да излезе на другия ден – прецедент, журналистически бунт по повод назначението на новия-стар главен редактор Валери Найденов. Размина му се.
 
На другия ден мен ме помолиха да си изнеса нещата, придружи ме охрана и човек от администрацията. Аз се бях приготвил още от предишната вечер. На мен и на още 6 души не връчиха трудови договори – Жоро Неделчев, който стана главен редактор на „Плейбой”, сега е на „Биограф”, добре известните автори Емил Спахийски, Веселин Стойнев, един стар журналист от моя отдел, който пишеше за коли – без никаква причина, освен че възвърналите се шефове са си имали свой човек за тая работа. Сред уволнените беше и Капка Сидерова, която Найденов вероятно е заподозрял като човек близък на Блъсков. Тя направо изкърти мивките, като каза в репортаж по Нова за събитията в редакцията, че е уволнена от немския собственик, защото имала еврейско в потеклото си, проучили са я, било антисемитизъм.
 
После Найденов се върна тържествено и започна да унижава хората на планьорки. За две седмици напуснаха шефът на спорта, шефът на вътрешния отдел, шефът на културния. Уволни Мира Баджева и един фотограф, и хората полека лека започнаха да напускат. До Коледа съм броил напуснали 50 души, заедно с уволнените. Обърнаха вестника с хастара навън. 26 души от напусналите направихме вестник „Сега”, първо малък формат, после голям.
 
Найденов в някакво интервю го питаха защо уволнява журналисти, той отрече да ги е уволнявал и се изрази образно, че като спорят камък и яйце се чупи яйцето – имаше предвид Щерцинг и нас.
 
На петата годишнинан на вестник „Сега” на коктейла пред мен се изправи Щерцинг и протегна ръка да ме поздрави. Аз не му подадох и го гледам и казвам: „Помните ли ме? Защото аз не Ви помня с добро”. Той беше понаучил български и разбра, но не можеше да говори. Чу се един водопад от „Найн, найн, их хабент” и т. н. Жената с него от администрацията на пресгрупата ми преведе, че той нямал нищо общо с моето уволнение.
 
Та така за Найденов.
 
Скоро след като ни изгониха Найденов прознесъл историческите си думи в стаята на вътешния отдел, ядосан, че след работа се черпят:
 
„Вие говорите с един жив паметник на журналистиката, а вие сте песъчинки на световния журналистически плаж”.
Това може да го разкаже с подробности Тихомир Шолев, има няколко свидетели. Един почина - Дидо.
А вестник „24 часа” се изравни с конкурента си „Труд” на 220 хил. тираж точно в края на юли 1997 г. След една година под ръководството на паметника на журналистиката стана наполовина, дори на една трета от тиража на „Труд”. Имам дневници с тиражите, които преснимах после, като работех в „Новинар”. Славни времена на вестникарството. Нямаше интернет...

Сподели в
 

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022/13:10

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021/19:06

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021/18:49

Известният ас на международната журналистика Константин Иванов представи във в. "Дума" поредица от три части с разкази от 60-годишата си история в професията.

29.08.2021/15:51

Известният журналист международник Константин Иванов разказва в три поредни броя на в. "Дума" за своя професионален път, от който по-младите колеги в гилдията има много какво да научат. Днес предлагаме първата част от трилогията му, излязла под общия надслов "Да знаеш да станеш от масата".

28.08.2021/16:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки