Начало
 
 

Христина Христова: Когато се разклати доверието в журналистите, полза няма никой

20.09.2021 /07:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

И тъй като не си падам по клишетата, няма да кажа чаровна - определение, използвано под път и над път и дори за някои, които леко са минали покрай чара, но за нея бих казала,че е лъчезарна. Лъчезарието или го имаш, или го нямаш, а тя го притежава и две мнения по въпроса няма. Христина държи много на мнението на родителите и сестра си и винаги си представя, когато застане пред камерата, че те я гледат.

Водещата на „Денят започва“ по БНТ е малко скъпа на интервюта, но щом разбра, че я каня да гостува на сайта на СБЖ се съгласи веднага. С нея се срещнахме в едно от култовите кафета на София веднага след приключването на сутрешния блок и тя с присъщата си скороговорка, която се опитва да укроти, с охота отговори на въпросите на сайта.

Тук обаче ми се иска да кажа и няколко думи и за нейните колеги, с които правят един перфектен екип, в който дори с невъоръжено око се усеща химията между тях. Всички те са настроени на една вълна и по всичко личи,че май фирменият им знак е усмивката и непринудеността. Няма напрежение, което да се предаде на зрителите, а напротив, дори и да не си съгласен с нещо, което казват момчетата и момичетата от сутрешния блок на телевизията майка, го приемаш спокойно, което за съжаление не мога да кажа за останалите телевизии.    

И така, за Христина Христова „Денят започва“ с…

Кафе в 3,50 часа. Това е първото нещо, което се случва рано сутринта, за да мога да тръгна малко поразсънена, доколкото това е възможно. Дори и да е много сложно предаването и подготовката му, опитвам се всяка сутрин да ставам в настроение, което да предам и на зрителите.

Ако се събудя в лошо настроение - не, че не се е случвало - е много трудно в 5,55 ч. с усмивка да кажеш: „Добро утро, имайте успешен и усмихнат ден!“ Включва се и малко артистизъм в употреба, но се опитвам наистина да започна с усмивка.

Да, хубаво е да се започне с усмивка, за да може след това тази енергия да се предаде и на зрителите. До телевизията имам около половин час път, през който, може да прозвучи много забавно, но си пускам музика в колата и това е моят начин да се събудя. И после ме питат дали съм се събудила. Как да не съм се събудила, като съм се разпяла даже, настроението вече е дошло. Влизам в гримьорната, сама се гримирам, правя си прическата и вече в 5,55 съм готова.

След като в 5,55 ч. си готова, какво си казваш първо преди да седнеш пред камерата? Някакъв ритуал имаш ли за късмет?

Нямам ритуал, но не отричам, че съм суеверна. Ако говорим обаче чисто технически какъв ритуал имам, това е, че влизам с десния крак в студиото и винаги казвам добро утро на всички. Иначе нямам някакви неща, които да си мисля задължително, но това е навик, който си ми е останал от години, тъй като аз водя сутрешния блок от две години. Преди това бях водеща на новините, а и репортер.

Но винаги поглеждам в камерата и обикновено си представям майка ми, сестра ми и баща ми. И това винаги е било така. За мен личния контакт със зрителите е много важен. А той се постига много лесно, когато си представиш, че говориш на някого: „Знаеш ли, че сега аз ще ти разкажа на теб и на теб, а и на теб еди си какво… Ще ни гостува този човек, ако искаш и ти му задай въпрос.“

Когато анонсирам темите в предаването, аз се обръщам към зрителите с: „А сега и вие задавайте вашите въпроси.“ Искам да има тази виртуална, визуална, телевизионна, не знам как да я нарека, връзка със зрителя. Винаги го смалявам до модела мама, тате и кака. Така ми е най-лесно да си ги представя, че в този момент те седят и ме гледат. Камерата е много абстрактна, но когато знаеш, че зад нея има едни очи, които те гледат, става много по-лесно, по-лично.

Държиш ли на мнението на най-близките ти хора и какво ще ти кажат?

Да, държа много на тяхното мнение и не заради нещо друго, а защото те са най-големите ми критикари. Рядко ми казват някакви суперлативи, но и аз не им ги искам. Но когато ме похвалят, зная че съм си свършила работата не на сто, а на двеста процента. Държа много на мнението им.

А когато изключат камерите, кои са най-честите твои реплики?

В студиото се чуват аплодисменти. Не,не се шегувам. Така е от първия ден и до ден-днешен го спазваме.Тръгват надписите, казвам благодаря и всички се аплодираме. Мисля, че си го заслужаваме, защото всеки ден даваме максимум от себе си. Кога се получава повече, кога не, но знам,че всеки един е там, за да даде най-доброто, на което  е способен. И от едно благодаря и от едни аплодисменти имаме нужда. Те се чуват по целия коридор. Даже от другите предавания не вярваха, че това се случва и идваха, за да видят. Казала съм, че без аплодисменти не излизам от студиото. Когато искат, тогава да ми ги дават, но си стоя и ги чакам.

Кое ти даде самочувствието и смелостта да стъпиш в дълбоките води на журналистиката направо на тв екрана? Кога почувства и разбра, че това е професия за цял живот?

Не съм работила нищо друго освен като журналист. Започнах още като ученичка в Стара Загора. В първия ден в университета вече бях в телевизията, минавайки кастинг в „Детски и младежки програми“. По-късно започнах като стажант в новините и цялата ми професионална кариера е минала само в БНТ.

Но кога съм усетила тази отговорност, изобщо не мога да ти кажа, някак си нещата се случиха толкова естествено. Много е клиширано да кажа, че нямам един ден работен, защото правя всеки ден това, което обичам. Изживявам си мечтата и това, за което смятам, че съм призвана. Не се виждам в друга роля.

В момента, когато бях решила за малко да се откъсна от журналистиката, защото в новините, когато правиш едно и също, малко се изхабяваш, дойде предложението за сутрешния блок, и телевизията пак ме привлече. В съвсем друга роля, или както се казва, малко ъпдейт, и май засега това ще си остане.

Според теб и, разбира се, ако не е тайна, каква е формулата на „Денят започва“, за да закове зрителите и то сутрин рано пред екрана? Всеки един от нас гони някакъв рейтинг.

Рейтингът е важно нещо и не го отричаме, въпреки че дълго време се считаше, че БНТ не трябва да гони рейтинг, защото гони други цели и идеи. Но на въпроса. Не знам дали има някаква формула, още повече да е работеща.

Това, което мога да кажа, че за тези две години, откакто аз съм част от този екип, който си беше преди мен, но с малки промени, формулата е да ни е интересно и да ни е любопитно. Когато сядаме на планьорка и си мислим за следващия ден какво искаме да направим в предаването, основният въпрос, който задаваме всички, е интересно ли ни е на нас. Защото, ако на нас не ни е интересно, как ще го направиш интересно за зрителите.

Ако ме питаш за моята лична формула, тя е във взаимоотношенията с колегите. За мен беше много важно ние да не сме просто колеги, хора, които да прекарат заедно някакво време от деня си, защото трябва по задължение. Считам, че станахме приятели в по-голямата част. Можем да си кажем всичко професионално без да се обиждаме, без да се нараняваме един друг, когато нещо не се е получило. Много е важно, че ние сме приятели и тази енергия се предава и на екрана.

Спомена за това как обсъждате темите, но да си водещ на сутрешния блок, където те са безкрайно различни, и да си готов винаги да се докоснеш дори до най-мрачните страни на живота, да си винаги нащрек от това, какво ще си кажеш с гостите, освен здрави нерви и търпение, какво още трябва?

Нужна е много подготовка. Ще започна малко по-отдалеч моя отговор. За мен да си водещ на каквото и да е предаване, а още повече и на политематично, каквото е сутрешното предаване, и то три часа в ефир, трябва да имаш един немалък бекграунд, да си извървял стълбицата на изкачване в професията. За да стоиш адекватно на екран, трябва да минеш някакъв етап от професионалното развитие.

За мен е много ценен опитът, който съм имала на терен. Политическите процеси, които коментирам, като протести или избори, аз съм ги преживяла, като репортер. Била съм на протестите, пред изборните урни. Говорила съм с тези хора от улицата в неформална обстановка.За мен контактът с хората в този ранен период на изграждането ми като журналист беше много важен.

Много хора си мислят,че предаването свършва в девет часа и аз си тръгвам, и всичко в работния ден приключва за мен. Някой ми реди предаването, подготвя ми въпросите и аз просто на другия ден изгрявам отново да изчета нещо. Нищо подобно!

Много често колегите са ме виждали, че аз като студентка с лист и химикал чета доклади, законопроекти, закони, наредби, правилници... За да мога, който и да застане пред мен, да съм достатъчно аргументирана, да съм прочела достатъчно и да реагирам на дадена ситуация.

Според мен не трябва никога да се забравя,че сме живи хора. Не се срамувам да кажа пред зрителите, че нещо не съм разбрала, или че нещо не го знам. Повтарям по десет пъти, че не съм разбрала и събеседника ми, ако обича, да повтори или да обясни. Аз съм като всеки един човек – не всичко разбирам и изобщо не живея с идеята,че съм всезнаеща и всеможеща. Пречупвам моето знание и моя опит през това, което имам като възможности.

И ми се ще да кажа и това, че не трябва да забравяме, че сме просто хора. Аз съм жив човек и срещу мен стоят живи хора. Не правя интервюта, а разговори. Имам сценарий, който оставям настрани и от там нататък сме само аз и моят събеседник. И ние разговаряме. Така че, за да се справиш с едно такова ежедневно политематично предаване, в което се влиза от една тема в друга, като политика,икономика, бизнес, спорт, просто слушай госта си и разговаряй с него.

В днешното толкова шантаво време разбра ли какво е необходимо за истински голямата журналистика и тя може ли да съществува сега у нас такава, каквато я виждаше Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого напук!“

Толкова хубаво е казано, но не знам дали е възможно. Много ми се иска. Не обичам обобщаванията. Всички под общ знаменател – журналистите са много лоши, журналистите са много добри, журналистите са виновни, журналистите не са виновни… Вероятно има и такива, и онакива. В крайна сметка всеки заспива вечер сам със собствената си съвест и с онова, което е направил през деня.

Мога да кажа,че аз заспивам с чиста съвест и знам,че дори да съм направила някоя грешка, защото безгрешни няма, е моя лична и е станала в повечето случаи абсолютно неволно. Приемам нашата работа като мисия. Казват, че има чистота и морал в професията ни. На мен ми се иска да е така. Но до колко аз успявам да я опазвам… Надявам се.

Днес като че ли все повече социалните мрежи навлизат в сериозната журналистика. С какво те са полезни за нея и с какво вредни? 

Лично аз използвам социалните мрежи, от една страна, като източник на теми от живота, а от друга страна, като обратна връзка. Хората се чувстват по-спокойни и свободни там да споделят, да подават сигнали. Така е дори по време на ефира - да имаш реална връзка със зрителя и този, който ти е гост.

А с какво са вредни? Знаем, че най-голямата борба е с фалшивите новини. Това е много вредна и голяма, но и много болна тема за всички нас, които все пак държим на стандарта за проверка на информацията. Преди, ако е било "казаха го по телевизията" или "пише го във вестника", значи е истина. Сега е "пише го във фейсбук", или "видях го във фейсбук". Край. Но кой го публикува, откъде идва, кой е източникът, няма никакво значение, защото вече е "абсолютната истина".

Та с това социалните мрежи са и абсолютно вредни. Много често, ако си неопитен в професията, можеш да се подведеш от някои публикации и да станеш проводник на фалшивата новина. Ако нямаш професионалния рефлекс да провериш. В споделените групи, които ние всеки ден гледаме, има толкова много новини, и ако нямаш собствената си цедка да ги провериш, в това е опасността.

Какво е да работиш в обществената телевизия, да си подчинена на зрителя, който винаги има право? Това понякога не ти ли тежи и как посрещаш критиките на драгия зрител, който в последно време май стана спец не само в политиката, но и в журналистиката? Как посрещаш критичните мнения по твой адрес?

С критичните мнения нямам никакъв проблем. Много ги искам, много ги посрещам, много ги чета и на много от тях отговарям. Само че има критика и критика, или, както стана модерно да се казва, хейт.

Ето, давам ти конкретен пример, защото не се притеснявам и защото го осъзнавам като моя грешка. Критикуват ме зрителите, че говоря бързо. Това е факт. Знам, че това ми е проблем и то откакто се помня. Ето това е критика – моля, говори по-бавно, защото рано сутринта ние не сме се събудили, а ти казваш сто думи в минута. Съжалявам, работя над това, но то очевидно е до темперамент. Трудно ми е.

А другата крайност е как ми била направена косата или защо веднъж съм казала ъъъъ, защото в момента не съм намерила думата. Това са дребнавости и как да им отговоря? Така че драгият зрител нека да бъде много критичен, да изисква от водещите, от журналистите, защото това ни е работата – да спазваме някакви стандарти. Ако можем да се поправим там, където грешим би било чудесно.

А да си журналист в БНТ, това е в обсега на вниманието още повече, защото знаем какво следва – ние ви плащаме заплатите, на което аз бих отвърнала, че и аз си плащам заплатата, защото и аз съм данъкоплатец. Наистина, зрителят винаги има право и така трябва да бъде.

Единственото, за което призовавам, казвам го и с оглед от страна на комуникацията с политиците, когато се разклати доверието в журналистите полза няма никой. Или пък, ако има някой полза, това са онези, които искат да манипулират, да играят. Журналистите и журналистиката са посредник между обществото и политиците, властимащите. И ако хората ни нямат доверие, как ще си вършим ние адекватно работата.

Всеки ден мои колеги се изправят пред не една и две трудности. За да направиш един репортаж от минута и двайсет, се иска много работа, ходене по снимки, събиране на информация. Особено ако си разследващ журналист, излагаш и живота си на опасност. Единственото, което очакваш, е благодарност. А когато срещаш само недоверие, само хейт, е, тогава е трудно.

А БНТ ще продължава да бъде във фокуса на вниманието по много причини. Нека да е така, да имаме коректив. Имаме нужда от това. Но да не е под общ знаменател, че всички са такива или онакива. Това не върши на никого работа.

Как се мотивираш, за да издържиш на напрежението - сама, водеща в джунглата на живота и политиката, която в последно време май стана доста непроходима и трудна за преодоляване?

Не знам. Може би, защото не си задавам този въпрос и затова и успявам. Изобщо не се замислям за това. Отивам всеки ден с единствената задача да бъда полезна. Виж, колко клиширано се изразявам, но наистина е така. Искам да правя предаване със смисъл и съдържание. Това си говорим всеки ден на въпросните планьорки, че искаме да изпълним със съдържание тези три часа, а не просто да мине някакво ефирно време, където нещо се е изговорило. Искам да има след това дискусия, промяна след репортаж или някакво интервю. И с тази мисъл отивам.

Как издържам? Като не се замислям,че съм популярна, разпознаваема, а просто се приемам като човек, който отива да си свърши работата и после се прибира при сина си. Това ми дава всеки ден мотивацията. Имам чувството, че ако се замисля за всички други условности на ежедневието си, ще ме натовари много. Ако трябва да се съобразявам с някакви неща. Не, аз съм Христина и точка.

Между другото, с теб заедно може би стигнахме до извода и отговора на въпроса. И въпроса, който ми зададе за формулата на „Денят започва“. Човек трябва да бъде себе си. Не можеш да играеш роля – на екрана да си един, а в живота  друг. Лично аз не бих могла да издържа дълго време.

Като забравим за „бръмчалката“ в ухото, как се готвиш за поредното издание на “Денят започва“? И каква е рецептата за издръжливост в тази наша нелека ситуация?

Хващам се за думите ти за „бръмчалката“ в ушите. И колкото и рядко да давам интервюта, ще казвам: Драги зрители, слушатели, читатели, нека всеки да отговаря за себе си като водещ, но аз мога да каже, че много държа на слушалките в ушите не заради нещо друго, а за да ми казва редакторът колко време имам до края на интервюто. И пак отварям скоба – това не означава, че не си просрочвам времето, и това ги подлудява. Но редакторът е затова там, за да ми каже колко време имам до края на интервюто, има ли проблем с пряката линия, има ли разместване в предаването. Не си въобразявайте, че в рамките на някакви си петнайсет-двайсет минути ми се диктуват въпроси. Може да ми се казва темата, или да продължавам и да минавам нататък. Толкова за слушалката.

А как се подготвям? В началото ми беше много трудно. Без да преувеличавам, на ден ми трябваха по пет-шест часа, при положение, че аз не спя, чета, подготвям се, гледам всички интервюта, изчитам каквото е възможно по дадена тема, да си подготвя моите неща. Отнемаше ми много време. Сега с времето вече съм навлязла много в темите, познавам си хората. Както се казва, ако не мога един тричасов ефир на импровизации да го изкарам, язък ми за всичките години опит. Но за да се чувствам спокойно и да изляза нормално в ефир, трябва аз да се чувствам подготвена. Няма един ред, който да не е минал през съзнанието ми и през ръцете ми. Знам какво и защо следва, познавам темата, събеседника си.

А ако трябва някога да смениш професията, каква би избрала?

Много се страхувам от този въпрос. Не знам, но сигурно ще е пак нещо, свързано с телевизията. Но не мога да си представя, че мога да правя нещо друго. Мисля по-скоро за момента, в който ще сляза от екран, защото това не е нещо вечно. Може би ще продуцирам, може би в апаратната, за да мога да правя нещата и да съм опора на някого, който тогава вече ще е на екран.

Извън телевизията кой ти дава силата и енергията, за да си това, което си в студиото?

Синът ми. Александър е страхотната ми мотивация. Най-добрата на света. Искам той да се гордее с мен. За мен е много важно да не го разочаровам, да не се срамува като казва името ми, а да казва с гордост, че това е неговата майка, за да може един ден да обърнем ролите и аз да стана майката на Александър Любомиров. Много си мечтая той да ме надмине един ден. Той е моят мотиватор. На 6 години е и е най-доброто дете. Стана на мама гарджето е най-доброто, но след като мога да се подготвям за ефир спокойно, е така. Може да стои до мен, да си играе, а аз спокойно да се подготвям.

И в края на разговора ни, ако трябва сама да кажеш коя е Христина Христова, кое би искала да споделиш за себе си пред хората?

Много ми е трудно да кажа. Добра, лоша , начумерена, усмихната… Аз съм една експлозия. Не знам каква съм. Още се опознавам, още се търся. Животът ме постави в много различни ситуации, за които не съм и предполагала, много трудности, и пак ще кажа нещо клиширано, но човек се опознава точно в контрастни ситуации – в многото добри и в многото лоши. Така че аз продължавам да се опознавам и откривам едни „страхотии“ за себе си. Но има още много какво да открия. Надявам се за мен хората да казват, че съм добър човек. Много се надявам. Искам добротата и човещината да се върнат у хората. Да си помагаме, да се изслушваме.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021/21:09

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021/23:34

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021/12:23

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021/20:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021 /21:24 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки