Радан Кънев: Да се спрат средствата за медии по оперативни програми

13.10.2021 /16:21 | Автор : Ангелина Пискова | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Да се спре отпускането на средства за медиите през оперативни програми и те директно да кандидатстват за тях пред Европейската комисия - това предлага евродепутатът от ЕНП Радан Кънев. Той сподели идеята си при представянето на доклада „Невидимата ръка на цензурата на Балканите“, представен в Брюксел

Кореспондентката на БНР в Брюксел Ангелина Пискова цитира в свой репортаж коментарите на Радан Кънев, а именно:

„Това е едно от решенията - категорично да се спрат европейските средства за медии през оперативни програми, защото оперативните програми са под контрола на изпълнителната власт и е повече от очевидно, че по този начин се купува политическо влияние в медиите. Между другото, много проучвания, които бяха направени, например едно на Антикорупционния фонд, показаха, че договорите, които и централните, и местните власти сключват с медии за реклама, включително на европейски фондове, съдържат дори клаузата за положително отразяване на дейността, т.е. това, за което Себастиан Курц подаде преди броени дни оставка в Австрия, в България е масова практика на всички нива на управление“.

Тази идея се подкрепя и от разследващия журналист Атанас Чобанов:

"Не само я споделям, аз преди 5-6 години я формулирах в анализите, които правихме за проблемите с медийната свобода в България - че тези пари корумпират българските медии и се разпределят абсолютно безконтролно от българското правителство на медии, които ги хвалят, а не на критични медии. По-добре да ги няма тези пари, отколкото да се рекламират абсолютно безпредметно европейските проекти. 

На малко по-различна позиция е издателят на "Юрактив" Георги Готев:

"Не вярвам ЕК да се справи кой знае колко по-добре, отколкото българското правителство - което и да е то. Да не забравяме, че в момента Делегацията на ЕК няма ръководител и там изобщо не е ясно кой пие и кой плаща. Има си една установена практика - тези неща да минават през хората, които най добре разбират от това и това са международни журналистически организации. въпросът е ЕК и тези организации да се договорят".

"Къде сбъркахме" - този въпрос си задава Питър Хорокс, бивш директор на световната служба на Би Би Си, чиито филиали са затворени след навлизането на демокрацията в много страни от Източна Европа:

"Вероятно аз закрих повече журналистика в Източна Европа, отколкото най-амбициозните авторитарни режими. Преди години като директор на световната служба на Би Би Си бях отговорен за закриването на станции на Би Би Си в България, Румъния, Албания. Причината, поради която британската компания взе това решение, беше нарастване на медийната свобода и стандарти в тази част на Европа. А този следобед се питах: "Къде сгрешихме?"

Сигурно в това, че медиите в България значително губят свободата си именно след присъединяването й към ЕС, както сочат всички класации на "Репортери без граници", в които година след година страната ни слиза все по-надолу. А схемите за придобиване на влияние върху медиите стават все по-изтънчени, но хватката - все по-задушаваща. 

"Целта на този доклад беше да обхване тези техники, които са трудно забележими за международните организации, но изцяло определят нивото на медийна свобода в България, защото диктуват пазара", казва Антоанета Николова, директор на инициативата "Свободни медии на Балканите". Авторите на доклада се спират върху няколко основни елемента - обществено финансиране, измерване на рейтинга и европейско финансиране:

"Едното е общественото финансиране на държавните медии. БНР удържа битката – то е отразено много добре и подробно в доклада“.

Контролът върху медиите от правителството на бившия премиер Бойко Борисов се дължи на три основни фактора - ролята му при закупуването на големи медии от политически и бизнес съюзници, контролирането на европейските фондове, чрез които си купува подкрепа и контролът върху медийния регулатор, което позволява антиконкурентните практики да не получават съответния отговор" - това се казва в частта за България. Като конкретен пример се посочва преминаването на собствеността върху Нова телевизия в ръцете на братя Домусчиеви, близки до бившия министър-председател, както и факта, че бившият депутат Делян Пеевски, който е притежавал над 80 на сто от разпространението на печатните медии, е осигурявал  системно подкрепа на кабинета му.

В Сърбия няма истински медиен пазар заради огромната намеса на държавата в него, казва Тамара Филипович от Асоциацията на независимите журналисти в страната. Тя обяснява, че при приватизацията на медиите през 2014-2015-та година е въведен нов модел на тяхното финансиране - съфинансиране според проекти, отговарящи на обществените интереси. Какво обаче се получава:

"Ние наричаме тази приватизация "приватизация на партньорите", защото медиите, които бяха собственост на държавата, бяха купени от проксита, твърде близки до управляващата партия и след това те получиха парите, които се раздават за тези проекти".

Финансирането на медиите в Северна Македония се прави по непрозрачен начин, като целта е да се контролира редакционната политика и да се избягват критики срещу правителството. При правителството на Зоран Заев има само козметични промени в сравнение с кабинета на Никола Груевски - ако последният е финансирал медиите чрез правителствени реклами, настоящият министър-председател прави това чрез политически, казва Насер Селмани, бивш председател на Асоциацията на журналистите в Северна Македония. Политиката за сплашване има своята основна роля за контрола върху медиите:

"През последните 10 години Асоциацията на журналистите в Северна Македония е регистрирала 50 вербални и физически атаки срещу тях. Под 10 на сто са изцяло разследвани и нападателите им - наказани. Има ясно изразена игра между полицията, прокурорите и съдиите. Аз, например, бях принуден да прекарам 5 часа в полицейския участък, за да съобщя за сплашване от градската мафия в Скопие. Целта на полицията е да демотивира журналистите да съобщават за такива нападения. Има ясна тенденция от страна на полицията да защитава нападателите над журналисти".

 

Сподели в
 

Известната журналистка Ива Стоянова издаде своя стихосбирка. Сборникът носи името „Благодаря!“ и вече е в търговската мрежа.

27.11.2021/11:05

Тежкият инцидент на АМ "Струма" повдигна много въпроси за това как трябва да се отразяват трагичните новини и къде е границата, която не бива да се прекрачва.

26.11.2021/18:04

Ако гледаш телевизиите, партиите няма смисъл да преговарят, направо да сдават на Бойко, написа в свой коментар в e-vestnik известният журналист Иван Бакалов.

26.11.2021/12:19

Осмото издание на "Базар на професиите" ще се състои на 26-и и 27 ноември. За втора поредна година емблематичното събитие за кариерно ориентиране, организирано от Българската мрежа на глобалния договор на ООН, ще се състои онлайн.

26.11.2021/07:37

След трагичния инцидент с автобуса от РСМ в гилдията започна своеобразна дискусия за мярката при отразяване на подобни жестоки инциденти. Това е една от темите на предаването „Нещо повече“ по БНР.

25.11.2021/18:56

 Представяме ви

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021 /19:47 | Автор: Габриеле Трост | Източник: planet-wissen.de

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки