Начало
 
 

И. Йотова: България е на много морета и океани - навсякъде, където има български общности

13.10.2021 /20:50 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на изложбата в Националната библиотека с книги на автори от българските общности в чужбина. Снимка: president.bg

Изложба с книги на български автори, които живеят и творят из различни страни по света, и филм за аржентинския поет от български произход Марио Нестороф събраха в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” много гости на проява, посветена на Деня на будителите и продължаваща инициативата на вицепрезидента Илияна Йотова „Народността не пада там, дето знанието живей”.

„Литературата и творчеството нямат граници. Това е темата за голямата България, която днес не е просто „на три морета”. България днес е на много морета и океани - навсякъде, където има български културни общности.”

Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” на изложба на „книги отдалеч” - издания на български автори, които живеят и творят из различни страни по света. На същата проява бе прожектиран и документален филм за един от най-големите поети на Аржентина - Марио Нестороф (1936-1980 г.), който е от български произход.

Събитието бе посветено на наближаващия Ден на будителите и е част от инициативата на вицепрезидента „Народността не пада там, дето знанието живей”, в рамките на която бяха проведени вече няколко онлайн срещи и конференции с писатели и творци с български корени, пръснати по света.

В експозицията, подредена в централното фоайе на Националната библиотека, са представени 90 книги на български автори от 23 държави на различни континенти. Изложбата е „е за всеки, който има очи, сърце и душа за България“, каза Красимира Александрова, директор на библиотеката.

„Опазването на българския език зад граница е една от основните ни цели. Ще го постигнем само с целенасочена и последователна политика – от неделните училища през средните училища, в които се преподава български език, до лекторатите,“ подчерта на свой ред Илияна Йотова.

Голяма част от дейността ѝ като  вицепрезидент е свързана с българите в чужбина. Стремежът е да се съхрани българският език и самосъзнание, да се изградят трайни контакти с нашите общности зад граница, българите в България и българите по света заедно да работят за бъдещето на родината. На тази цел е посветена и идеята за създаването на Български национален културен институт, сходен с Гьоте институт или Институт „Сервантес”, който би станал важен „мотор” за съхранение и популяризиране на българския език и култура по света.

Преди прожекцията на посветения на Марио Нестороф филм „Сърце на птица”, с приветствени думи към вицепрезидента и присъстващите се обърна и посланикът на Аржентина у нас Н. Пр. Алфредо Атанасоф, който и сам е от български поризход. Той започна словото си на български, като отправи благодарност към Илияна Йотова, че е подела така сърцато укрепването на връзките с българските културни общности зад граница.

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа за потомците на българи в Аржентина, които поддържат традициите и паметта за родината на своите баби и дядовци или родители, събират се да отбелязват българските празници с културни програми, правят вкусни баници. Представители на българската общност има в много сфери на обществения живот. А сред най-ярките български имена е оставилият дълбока литературна следа поет Марио Нестороф, съчетал в своето творчество и съдба и България, и Аржентина.

Прожектираният филм за него „Сърце на птица” е дело на семейството българи, заселили се в Аржентина през 2000 г. Иван Цанков и Аксиния Иванова - учредители на Гражданска асоциация „Българи в Аржентина”, създатели на интернет радиото „Моята България” и на телевизията Los Bulgaros TV. Те са носители и на награда в миналогодишното осмо издание на конкурса „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.

В „Сърце на птица” е представена паномара на българската емиграция в Аржентина, най-масовата вълна в която е през 20-те години на ХХ век. Именно този наплив на мигранти е и поводът Аржентина да стане първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. Тази година отбелязваме 90-годишнината им.

Поетът Марио Нестороф е роден на 21 август 1936 г. в град Лас Бреняс в аржентинската провинция Чако - една от трите области в страната с най-голяма концентрация на български преселници. И двамата му родители са българи, но се срещат и женят вече в Аржентина.

Изключително талантлив в поезията, Марио е доста хаотичен в живота си. Така и не завършва следването си по право в столицата Буенос Айрес, страда от пристрастие към алкохола. Но през 1960 г. със стихотворението си „Песен за Чако” печели първа награда в престижен литературен конкурс на най-големия аржентински вестник „Кларин”. В журито е и високо оценилият дарбата на Нестороф класик на аржентинската литература Хорхе Луис Борхес.

Именно след конкурса Марио получава стипендия да учи в Буенос Айрес и възможност да сътрудничи на „Кларин”. Но прекъсва и следването си, и работата си, когато умира баща му - връща се в Чако. Там работи в общините Сан Бернардо и Саенс Пеня и във вестника „Ел Територио“, където печата отделни свои творби.

Търсейки душевно равновесие, той се опитва да преоткрие нациоалните си корени и пристига в България през 1964 г. Води университетски курсове в СУ „Климент Охридски“. Но така и не усеща тогавашна България като „своя”. Изпада в евмоционални кризи, бил е задържан за злоупотреба с алкохол.

Връща се в Аржентина през 1966 г. Проблемите му с алкохола продължават. Но не спира да създва и стихове. Понеже те са били нещо естествено за него, е доста нехаен - често ги пише на салфетки из барове и много от тях, за жалост, са изгубени. Други все пак са спасени, благодарение на приятелите му, които събирали и запазвали салфетките.

Приживе така и не издава книга, но е много обичан от почитателите си за големия талант. Дори си има прозвище - „Певецът на Чако”. Сред най-известните му творби наред с наградената „Песен за Чако“ са „Мъжът от бара“, „Песен за Раул Бернери“, „Градът на слънцето“, „Песен за моя беден квартал“, „Песен за Саенс Пеня“, „Идио“, „Песен за Лас Бреняс“, „Стихотворение за едно сбогуване“.

На 21 август 1980 г. – точно на рождения си ден, когато навършва 44 години, Марио Несторов пада на улицата, удря си лошо главата и умира. Погребан е в Сан Бернардо, а година по-късно тленните му останки са пренесени в родния му град Лас Бреняс, където винаги е желал да почива след смъртта си. В Аржентина са издигнати няколко паметника на поета, а у нас негова паметна плоча е поставена на сградата на фондация „Помогни на нуждаещите се“ в Пловдив.

Поезията му получава по-сериозно признание едва след смъртта му, като до голяма степен това се дължи на известни музиканти и изпълнители като Фито Паес (аржентински поп и рок изпълнител – б.р.) и Мерседес Соса (световно известна аржентинска певица – б.р.), които създават песни по негови стихове. Вече се провеждат литературни конкурси на негово име, в Чако има музей и културен център на негово име.

Писателят и певец Рубен Толоса, който е бил приятел на Марио Нестороф, събира в книга литературното му наследство, озаглавявайки я „Ловецът на мечти от Чако”.  Към книгата има и диск, на който са записани изпълнявани от Толоса песни по стихове на Нестороф.

Вълнуващият филм на Иван Цанков и Аксиния Иванова „Сърце на птица”, посветен на този изключителен поет с български корени, може да бъде видян в Националната библиотека в рамките на един месец. Той се прожектира безплатно на всеки кръгъл час във фоайето на библиотеката.

 

Свързани:

Румен Радев насърчи връзката с наши творци по света

Дата: 12.05.2021

СБЖ подкрепя идеята на вицепрезидента за Български национален културен институт

Дата: 23.05.2021

Иван Цанков и Аксиния Иванова сближават България и Аржентина чрез Los Búgaros TV

Дата: 12.10.2021

Сподели в
 

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

В Клуб „Журналист“ на СБЖ бе открита изложбата „България – Корея: Така далечни, толкова близки” на журналиста Валентин Колев.

16.12.2021/13:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки