Начало
 
 

Честита 99-годишнина на Анжел Вагенщайн!

17.10.2021 /19:49 | Източник: СБЖ/Фейсбук/Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Анжел Вагенщайн прекрачи към столетието

На многая лета, Маестро на честното слово и на яркия кинообраз, Рицарю на винаги младата и магнетична мечта за един по-справедлив свят!

Несломимият дух и неизчерпаемото вдъновение на българската култура и политика Анжел Вагенщайн навършва днес 99 години. Заедно с всичките му неизброими почитатели, СБЖ му поднася най-топли поздравления и пожелания за крепко здраве! На многая лета, Маестро на честното словото и на яркия кинообраз, Рицарю на винаги младата и магнетична мечта за един по-справедлив свят!...

Ето само една кратка подборка от коментари във Фейсбук за завидната годишнина на обичания Джеки.

Внучката му и шефка на издателство „Колибри” Жаклин Вагенщайн написа:

„Несломим дух, ум, характер! Забранил ми е да казвам възрастта му пред дамите, особено французойките, но мога само да си пожелая на неговата възраст да имам неговото чувство за хумор.”

Журналистът и философ Юрий Борисов:

Джеки Вагенщайн днес на 99 години!

Великият Джеки! Осъденият през 1943 г на смърт младеж! Борецът срещу три строя, както обича сам да се шегува – капитализма, социализма и измислената демокрация! Джеки, който когато е до теб, винаги те обзема чувството, че нямаш достатъчно вяра, нямаш достатъчно идеализъм, нямаш достатъчни сили, за да побеждаваш Злото, което си длъжен да укротиш, да победиш, да захвърлиш в Историята! Джеки – безкомпромисният, железният, непоправимият идеалист!

Джеки, когото обичам като дете! Детето, което за миг е готово да се хвърли в огъня, защото да си до Джеки означава да искаш безсмъртие!

Честит рожден ден, скъпи Учителю!

Мориц Машиах, председател на Народно читалище „Емил Шекерджийски”:

Скъпи г-н Вагенщайн, скъпи приятелю,

В този ден най-сърдечно Ви поздравяваме с Вашия празник!

Колективът и управителния съвет на НЧ „Емил Шекерджийски - 19194 изразяваме своята съпричастност към достойно извървяния от Вас път, за непримиримостта към действителността и Вашата ангажираност за опазване и съхраняване на моралността и толерантността.

Думите Ви „Изкуството е духовната същина на едно бъдеще. Не мога да се похваля със спечелена битка, в изкуството човек дори не знае кога битката е спечелена,

по-често знае кога е загубена. Аз мисля,че имам повече загубени битки,отколкото спечелени. Не смятам, че една битка в изкуството е спечелена от това, че е спечелена награда", разкриват истинската Ви същност за житейски мъдрост и човешка деликатност.

За нас е чест, че сте верен читалищен деец. С гордост Ви пожелаваме много здраве и бодрост.

Нека днешния ден Ви донесе усмивки и радост.

А ето и поздрава към рожденика, публикуван във в. "Дума" - написан е от Трифон Митев и носи заглавието "Уличката „Поп Андрей”":

Малка уличка, наречена не на каквото и да е, не на когото и да е, а точно на поп Андрей - легендарния, безбожния, хвърлил последен снаряд по храмовия купол. Стопанинът на уличката е достопочтен евреин, с което се гордее, български гражданин - и с това се гордее, за България и сърцето му гори, и косите му побеляват. Роден е   в Пловдив през 1922 г., но всъщност - човек на света. Приключил е сметките си с 99-а своя годишнина и вече е прекрачил в столетието...

Да е честит рожденият ден на Джеки - 17 октомври! С пожелание за здраве и добри дни занапред!

Малката уличка, наречена на поп Андрей, е само няколко крачки, колкото да минеш от хола в светаята светих на Анжел Вагенщайн - в неговия кабинет, където дишат филмови и театрални сценарии и книги, преведени на всички световни езици. Уличката води към едно цяло мироздание, към Вярата - от тъмнината на безверието към нейната светлина... „Вярата - окървавената и разпъвана на кръст, разстрелвана и отново възкръсваща сред съмнения и отчайващи противостояния" - както Джеки си я сънува: „..какви невероятни сънища може да сънува един атеист, син и внук на атеисти, който знае, че Творението не е станало за шест дни..." За нея, червената Вяра, е мъкнел затворнически пранги, тръпнел е при всеки тропот на ботуши в килия на смъртен, в партизански отряд е залагал пред знамето й ум и сърце, живот и смърт в епохална битка на Антифашистката съпротива. И се е радвал на червената нейна победа на Деветия ден на септември през 1944-та. И пак за нея, дори след Победата, та и до днес, е пак в борба с тесногръдие и пошлост, против лицемерие и догматизъм, впиващи се като пиявици в сърцето на Вярата... Затова е все неудобен на всички подменящи се едни след други властимащи, с какъвто и да са партиен цвят - те търсят мъдростта, докато се доберат до трона, после бягат от нея, защото най-често не могат да достигнат до нейните кавказки или алпийски снегове...

Няколко крачки по смиреното коридорче в жилището на Джеки - уличката „Поп Андрей"! - са достатъчни, за да те допусне Той до атмосферата на духовност и духовитост, на море от сърдечност, което с няколко тънки глътки коняк те потопява в невероятния разговор за световните проблеми и за малките въпросчета... Прочетете пак за тях в книгите на Анжел Вагенщайн - „Петокнижие Исааково", „Далеч от Толедо" или „Сбогом, Шанхай", или поне разказите за чудото на монаха Синесий и за съня в зимната нощ... Пак за Вярата - „бронирана здраво в гърдите, за която пееше онзи бард - разпнатият на българската Голгота", както сам Джеки пише.

Анжел Вагенщайн! - това е човекът на свободната и на ширнатата мисъл!

И се стъписваш как един български гражданин днес с живота си, с борбите си, със своето творчество събира в скромния си кабинет не само най-висшите отличия на своята държава, но и на Френската република, на кралство Испания, на Руската федерация... Да се чудиш и на отсъстващия ум на онези от отдела на някогашния ЦК, които не допускат дълго време до екран филма му „Звезди" - за съдбата на българските евреи през 40-те години на миналия век и за една красива любов, макар филмът вече да има световно признание... Или на една външна българска министърка от днешната ни „демокрация", която се опитва да пречи на официална покана към Джеки и Валери Петров да участват във филмов фестивал във Франция, защото са комунисти... - нещо, което френският посланик у нас тогава така и не може да си обясни какво е и защо е...

По тази уличка „Поп Андрей" минават и ще минават приятели - посветени във Вярата на Джеки, удостоени с неговото благородство. Уличката лесно се преминава, трудно е допускането до нея - трябват ти честност, очи за света и доброта...

Още веднъж - честито, Джеки! - не сме малко, които те обичаме!

Сайтът "Импресио" също почете Анжел Вагенщайн със следната публикация, припомняща и биографията му:

Анжел Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Автор е на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 държави. Филмът по негов сценарий "Звезди", заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан.

Сред най-известните му произведения са сценариите на филмите "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I", "След края на света".

Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда от съда на Царство България. Офицер е на френския "Орден за заслуги", основан от президента Шарл дьо Гол след Втората световна война като награда за принос в антифашистката съпротива.

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми - игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий "Звезди" от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те се посвещава на литературата и публикува романите "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" (ИК "Колибри), преведени и издадени в цяла Европа и САЩ. Преди 1989 г. става член на Комитета за защита на гр. Русе, който е зародиш на опозиционните движения в онова време.

Лауреат е на международни държавни и литературни награди, сред които международната годишна награда на парижката Сорбона за романа "Далеч от Толедо", Европейската награда за литература "Жан Моне" за романа "Сбогом, Шанхай".

Анжел Вагенщайн е легенда в политически и културен смисъл! 

Нека да бъде честит! 

Сподели в
 

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

В Клуб „Журналист“ на СБЖ бе открита изложбата „България – Корея: Така далечни, толкова близки” на журналиста Валентин Колев.

16.12.2021/13:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки