Корийн Вела: Ако журналистите са в опасност, то тогава няма демокрация

24.10.2021 /17:12 | Автор : Николета Атанасова | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Възпоменанието за Дафне Каруана Галиция отново подсети, че сигурността на журналистите в Европа далеч не е гарантирана

Предаването "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР представя интервюта с чуждестранни журналисти и общественици, свързани с казуса около убийството на Дафне Каруана Галициа, за да потърси отговори около състоянието на сигурността на журналистите днес.

Тази седмица ЕП връчи Наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ на журналистите от проекта „Пегас“, координиран от консорциума „Забранени истории“, припомни предаването "Мрежата" п програма "Христо Ботев" на БНР. Проектът „Пегас“ разобличи, как в продължение на години системно се е злоупотребявало с израелска технология за подслушване на над 50 000 телефонни номера.

Изтеклите данни показаха, че обект на наблюдение са били най-малко 180 журналисти от различни страни, както и правозащитници, представители на академичните среди, предприемачи, адвокати, лекари, профсъюзни лидери, дипломати, политици. Това разследване бе извършено от журналистическия Консорциум „Забранени истории“. Тяхна мисия е да продължат разследванията на убити, лишени от свобода или заплашвани журналисти.

Консорциумът работи и по разследванията на Дафне Галиция след смъртта ѝ. Лорна Ришар, един от създателите на „Забранени истории“, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ защо за него и колегите му е важно да продължат недовършените разследвания на загинали журналисти.

Лоран Ришар:

„По време на нашето разследване в Проекта „Дафне“ успяхме да разкрием, че някои ключови свидетели не са разпитвани от полицията. Смятаме, че официалното разследване не върви в правилната посока. Това е един от големите въпроси в проекта „Дафне“ – какво се случва с властите в Малта и имат ли истинско желание да открият и арестуват поръчителите на убийството.

Това е важно за всички европейски граждани, защото е безпрецедентна ситуация и трябва да напомняме на хората, че журналисти губят живота си докато вършат работата си по критични истории. Ние сме много притеснени от това, което се случва като цяло с журналистите в Европа. В „Забранени истории“ („Forbidden Stories“) вярваме, че, ако работим заедно да завършим работата на убити журналисти, това ще изпрати силно послание към враговете на свободната журналистика: Дори да спрете вестителя, няма да спрете посланието.“

В чест на Дафне Галиция се състоя уебинар, в който разследващи журналисти разговаряха за състоянието на медиите в Европа – коментираха насилието над журналисти и политиката на различните държави, за да защитят журналистите си. Разследващата журналистка от Гърция София Катали сподели как заради нейно разследване на дисиденти, които бягат от Турция, държавата Турция я обвинява в тероризъм и през март 2020 година тя е арестувана.

София Катали:

Очаквано за всеки недемократичен режим аз бях обвинена, че съм терорист. Това е нивото на параноя на турската държава. За щастие имах много добър адвокат и прекарах тази година в Гърция. Разбира се, никой не се интересуваше освен семейството ми. Имах и подкрепата на Асоциацията на европейските журналисти. Въпреки че човек би си представил, че отивайки в Турция и преживявайки това, през което минах аз, е нещо, което можем да мислим като естествено за недемократични режими, никой не би очаквал убийство на журналист да се случи в демократична страна, особено член на ЕС, какъвто е случаят с Дафне Каруана Галиция.

Да, мога да кажа, че убийството на Дафни през октомври 2017 г. ни изненада напълно. Но това, което никак не ни изненадва вече е, че последваха още убийства. Изглежда сякаш европейските демократични държави просто наблюдават случващото се. Това е най-неудобното и най-неприемливо за журналистите.

Това, което очакваме в крайна сметка, е изпълнението на ангажимента на всяка демократична държава да защити свободата на медиите и животите на журналистите. Вече сме 2021 г., живеем в свят, в който продължават бруталните атаки срещу журналисти.

И нещо, което виждаме все повече - вредни закони, приети в държавите, които криминализират разследващата журналистика. Трябва да добавя, че освен чисто журналистическата страна, има и човешка страна, която не бива да забравяме. И тази човешка загуба е това, за което работих с Матю Каруана Галиция, сина на Дафне. Той беше свидетел на убийството на майка си, и това е оказало огромен ефект върху живота му.“

През 2019 г., в Миланo, Матю Галиция представя книга за майка си. Там София Катали разговаря с него:

Матю Галиция:

„Когато бях малък много пъти ми изглеждаше така сякаш майка ми е свръхчовек. За мен последните години са като един дълъг ден, един дълъг кошмар, от който не мога да се събудя. В основата си всичко това е въпрос на обществена отговорност, но масово гражданите забравят какво се е случвало. Като резултат от това никога не е имало справедливост за минали престъпления.

Очевдино хората, които са извършвали тези престъпления, или тези, които са искали да се занимават с престъпност, ставаха все по-безсрамни. Защото продължаваха да тестват границите на това, с което могат да се разминат. Така станаха и достатъчно нагли, за да убият майка ми и превърнаха колата ѝ в кълбо огън. Трябва да направим разлика между организаторите и тези, които влияеха и защитаваха организаторите. И мисля, че никога няма си отдъхнем докато намерим пълна справедливост за майка ми.“

На уебинара присъства и Корйн Вела, сестратаа на Дафни Галиция.

Корийн Вела:

Имаме атмосфера, в която на някого се гледа само като на неудобство, и някой призовава това неудобство да бъде премахнато. И няма пречки пред премахването на този проблем. Това води до там, че да е възможно този човек да бъде убит. Знаем сега, от нашия опит, но и от разследването, което приключи по-рано тази година, всичко това е документирано, че държавата трябва да поеме отговорност за убийството на Дафне, защото имаше култура на безнаказаност и защото имаше кампания срещу нея, оркестрирана от офиса на министър-председателя. Това създаде средата, в която тя беше убита.

Сигурността на журналистите е съществен елемент за демокрацията, ако журналистите са в опасност, то тогава нямаме демокрация. За жалост дори и днес се борим срещу неистината, срещу дискредитацията, срещу дезинформацията и опитите да се дерайлира съдебния процес. Ако убийството на Дафне е станало част от културния пейзаж, значи пейзажът не е никак хубав. Грозното нещо на пейзажа тук, както го описвате, е това, че мащаба на убийството на Дафне не е възприет от националното съзнание като това, което наистина е.

В основата си това може да бъде обяснено с това, че пространството за независими журналисти е ограничено, а хората предпочитат да вярват на мнения, а не на факти. Все още предстои да се проведе нужната обществена дискусия за това какво откри това разследване. Вече минаха десет седмици от публикуването на доклада от разследването. Това е трудна борба. Водим я от 4 години, за да намерим истината за убийството на Дафне, да получим справедливост. Водим тази борба всеки ден, и всеки ден носи нови трудности.“

Сподели в
 

Заедно с група организации, отстояващи свободата на печата, ЕФЖ изисква гръцките власти да запичат правата на журналистите Костас Ваксеванис и Йоана Пападаку, призовани пред съда по повод репортажите им за голям корупционен скандал.

22.01.2022/19:28

Това е увеличение с 8% спрямо последния доклад на компанията „Барометър на доверието” от 2021 г.

22.01.2022/17:03

Данните са изнесени в годишния доклад на турския Съвет по печата, цитиран от албанския информационен портал Екзит. Съветът по печата е професионална организация на турски журналисти.

21.01.2022/20:33

Двудневна виртуална програма за обучение и съвети по журналистика за жени - спортни журналистки, от цяла Индия беше проведена от 17 до 18 януари 2022 г. Семинарът беше организиран от„Жените в новините и спорта“ (WINS) и се управлява от ABC International Development – с пълно финансиране от Министерството на външните работи и търговията на Австралия.

20.01.2022/16:03

Съвместната поява пред пресата на президента на председателстващата ЕС Франция Еманюел Макрон и на новата председателка на ЕП Роберта Мецола се провали, защото предупредените да не задават въпроси журналисти си тръгнаха.

20.01.2022/08:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки