Начало
 
 

Петър Волгин: Журналистите в БНР не се променят спрямо това, кой е генерален директор

30.10.2021 /21:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петър Волгин

За него казват, че не се подчинява на нищо и на никой. Наричат го „черната овца“ на радиото, а той самият откровено споделя, че колкото повече го натискат, толкова повече се инати и е на неговата. Веднага се досещате, че иде реч за топгласа на БНР Петър Волгин.

Колега, който наистина няма от какво и от кого да се притеснява, защото професионализмът му е безпогрешен и е от малцината журналисти, на които не им пука да наричат нещата с истинските имена и да задават неудобни въпроси, които мнозина страхливо си спестяват.

Петър Волгин се съгласи да гостува на сайта на СБЖ, и то във време, нажежено до червено, защото събитията не даваха глътка въздух на журналистите. Теми на разговора ни бяха решението на КС за гражданството на Кирил Петков, изборът на поредния генерален директор на БНР, журналистиката като начин на употреба и професия и още много боцкащи като трънчета в петата на всекидневието ни теми.

Ако не е тайна, би ли споделил историята на твоята фамилия. Волгин се асоциира с една от най-красивите реки в Русия - Волга.

Няма тайна, разбира се. Това е псевдоним, който моят баща си е избрал. Той беше поет и преводач от руски и също се казваше Петър Волгин. Разказвал ми е, че е избрал това име, първо, заради асоциациите с великата река и, второ, заради връзката с Волжка България. Това е държавата, основана от Котраг, единия от синовете на хан Кубрат. Просъществувала е повече от 500 години и историята й е изключително интересна.

В момента най-обсъжданата тема е тази за решението на Конституционния съд по повод гражданството на Кирил Петков. Какво мислиш за това?

За всеки непредубеден човек е ясно, че към датата на назначаването си за министър Кирил Петков е бил с двойно гражданство. Така че това беше едно от най-лесните дела за решаване от КС. Няма юридически аргументи срещу него. Няма „атака на ГЕРБ, мафията или на Путин срещу чистия и принципен лидер на „Продължаваме промяната“. Има спазване на закона. Хората, които не са съгласни с това решение, могат да кажат единствено следното: „Ама какво значение има, че Кирил Петков е бил с двойно гражданство, нали свърши много полезни неща“. Работата е там, че има значение. Законът трябва да бъде спазван от всичи. Без значение колко хубаво се усмихват. Няма никакво значение дали приличаш на Джон Траволта или на Шрек. Длъжен си да спазваш законите. И, съответно, да си понесеш последствията, когато ги нарушаваш.  

Може ли да се каже, че журналист без собствено верую е като монах без вяра, колега Волгин? И ти имаш ли си свое верую?

Има неща, в които твърдо вярвам. В това, че не бива да се лъже, например. Особено, когато имаш претенциите за сериозна политическа кариера. Как очакваш хората да ти повярват, когато самият ти нарушаваш закона, попълвайки декларация с невярно съдържание? Да, има такива, които ще махнат с ръка и ще кажат, че други неща са по-важни, т.е. ще продължат да пеят „Осанна!“. Само че те ще бъдат и първите, които ще извикат: „Разпни го!“ 

„Зона, лишена от цензура“. Такива ли са предаванията, които прави Петър Волгин? И днес цензурата в повече ли е отколкото преди промените на 10 ноември? 

Цензура винаги е имало и сигурно винаги ще има. Тя се явява в най-разнообразни премени. Дори и в бели. Преди 1989 г. цензурата се разпознаваше много по-лесно. Имаше специални отдели и специално назначени хора, които следяха за това да се пишат и говорят само правилните неща. Днес цензурата действа много по-хитро. Не я налагат отгоре. Поражда се в самите общности. Така е по цял свят. Ако професор в някой университет в Америка, например, каже нещо критично по повод хомосексуалисти или чернокожи, няма да може да си намери работа никъде. Точно както беше у нас преди 1989 г., ако човек публично дръзнеше да се изкаже срещу социализма.

Твои предаванията неведнъж са били спирани. Какви са били причините за отстраняванията ти от микрофона? И белезите, какви са белезите, които остават, или си казваш: „Всяко зло за добро”?

Различни са били конкретните причини, но всъщност предаванията ми са спирани, защото не исках да бъда послушен. Не се съобразявах нито с началниците в радиото, нито с това кой управлява в момента държавата. Винаги съм приемал отстраняванията ми от ефир като нещо логично. След като критикуваш властта, трябва да си готов тя да отвърне на удара, нали?

СЕМ избра нов генерален директор на БНР. Какво мислиш за Милен Митев?

В първото си интервю, което даде за предаването „12 плюс 3“, Милен Митев каза, че най-важното за него е да опази журналистите от всякакви видове натиск. Това е правилната позиция и аз силно се надявам, че новият генерален директор ще я отстоява. Иначе това е четвъртият шеф на БНР за три години. Проветриво се оказа мястото. Смятам, че журналистите в БНР не се променят спрямо това, кой е генерален директор. Ние си вършим работата. Тоест винаги търсим истината.

Лесно ли се работи с българските политици? И кой е стилът, който предпочиташ: на лошото или на доброто ченге? Кой стил на водене е по-продуктивният? Какво им липсва на съвременните български политици?

Противно на широко разпространеното мнение за мен, аз не обичам, а и не мога да бъда нито лош, нито агресивен. Винаги подхождам с добро. Включително и към политиците. А на тях най-много им липсва чувството за самоирония. Всеки от тях, без значение дали е от „статуквото“ или от „промяната“, се изживява като истина от последна инстанция, като „слънцето и въздуха за всяко живо същество“ 

Ирония или агресия? Кое от двете помага повече в журналистиката?

От отговора на предишния ми въпрос разбираш, че винаги съм предпочитал иронията. Не само в журналистиката. Най-малкото, защото така се живее много по-интересно.

Преди години Асен Агов твърдеше, че журналистиката върви след победителите, а Кеворкян, казва за телевизията: Тя не бива да се влачи като пиян слепец след всяка власт. Според теб, днес все още ли и двете мнения са валидни?

Много е тъжно това, че журналистиката върви след победителите. Издава слугински манталитет. Големият въпрос е дали това може да бъде променено. Мисля, че може. Като създаваш островчета на свободата. Точно към това съм се стремял винаги. Където и да съм работил – в радио, телевизия, вестници, списания. Опитвал съм се да отвоювам свободни пространства. Когато съм успявал, съм се радвал. Не само заради себе си. А защото си мисля, че и други могат да се заразят от този пример. Дано не греша.

Твърдят, че от политик трудно се става журналист, но от журналист става добър политик. За съжаление досегашните опити не са особено успешни. Защо? Ти би ли се захванали сериозно с политика?

Не съм искал да ставам политик поради една проста причина. Не умея да лъжа и да лицемеря. А без това  е невъзможно да станеш добър политик. Поне досега не съм видял политик, без значение колко успешен е, който да не е принуден да прави тежки компромиси със съвестта си.

Мнозина са на мнение, че Борисов наложи табу върху задаването на въпроси. Този стил не обезцени ли с днешна дата нашата професия? И как се отнасяш към въпроса за доверието в словото?

Мисля, че Борисов днес се превръща в универсалното оправдание. Стоварваме върху него собственото си нагаждачество, собственото си бягство от свободата. Така е много по-лесно. Казваш, че някой друг ти е виновен. Сваляш отговорността за малодушието си. Ако някой ни е пречил да задаваме въпроси или да казваме истината, това в никакъв случай не е бил Борисов. Самите ние произвеждаме собствения си страх. И ако си признаем това, увеличаваме шансовете да се освободим от страха си.

Вярваш ли днес на новините при положение, че се твърди, че голяма част от тях са фалшиви?

Единственият начин да различиш истината от лъжата е да се стараеш да бъдеш максимално добре информиран. И да мислиш. Критично при това. Препоръчвам не просто четене на много и различни източници на информация. Препоръчвам критично мислене. Никога не се доверявайте на сляпо. Не приемайте нищо за стопроцентова истина. Дори и да излиза от устата на хора, в които безусловно вярвате. А, и никога не вярвайте безусловно. Така ще си спестите разочарованията.

И в края на разговора ни, каква е твоята кауза на журналист?

Старая се да не се обезсърчавам, да не се предавам на разочарованието. Казвам си, че колкото и недобре да изглеждат нещата, това не е основание да се отказваме. Независимо колко пъти ще се наложи да бутаме камъка по нанагорнището, не бива да се отчайваме. Както пише Албер Камю, „трябва да си представяме Сизиф щастлив“.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки