Начало
 
 

Юлия Дивизиева: Обществото ни днес изпитва необходимост от хора, които първо да будят, а после - и да водят

01.11.2021 /08:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Не на всеки пишещ човек му се отдава да нарисува ангел с думи или да разкаже какви са съдбите на хората, живеещи на улица с нечетни номера, но на нея това й идва отръки, както казват мъдрите стари хора. Това е Юлия Дивизиева, която не казва за себе си, че е писател, а пишещ човек. И може би затова реших да я изправя на разпит пред читателите на сайта на СБЖ в навечерието на Деня на народните будители, защото тя наистина има какво да сподели за този светъл празник.

И тъй като вече знаете, че аз не обичам да разказвам биографиите на хората, с които разговарям, защото всеки може да прочете в читалнята на приятеля Гугъл, кой какъв е, просто искам само с няколко думи да спомена, защо точно тази личност гостува при нас. С Юлия ни срещна фейсбук, макар тя ми да сподели, че сме се виждали и по събития. Открих я там с нейните живописни разкази и започнах редовно да я чета. И така, както се казва, от дума на дума, станахме приятелки. Гарантирам ви, че понякога и във виртуалното пространството може да се роди нещо съществено и трайно, каквото е приятелството ми с Юлия, майсторката на реденето на думи.     

Юлия, разговаряме в навечерието на един от най-светлите български празници Деня на народните будители. Днес нуждаем ли се от будители, или сме изпаднали в дълбок и непробуден сън?

И сме, и не сме. Който иска да е буден, си навива часовника (включва алармата) и се събужда – търси, учи, чете, разсъждава, обсъжда наученото, предава го по-нататък. Който не иска да е събуден, не аларми да му звънят, а и камбаните на „Александър Невски“ да бият досами него, пак ще си остане потънал в дълбок сън.

Нека да има будители, обществото ни днес изпитва въпиеща необходимост от такива хора, които да умеят първо да будят, а после и да водят.

И ако 24 май призовава „Върви, народе възродени/към светли бъднини върви“, то 1 ноември към какво ни зове?

Няма българско сърце да не трепва, щом чуе химна „Върви, народе възродени“. 24 май е най-скъпият празник за всеки, минал през родното училище. Този празник ми носи усещането за светла романтика. Ето, имаш азбука, дадохме ти я, върви да се учиш на четмо и писмо, са ни завещали двамата братя.

Без буквите нямаше да сме окати. Как да не ги празнуваш и да не им се радваш?!

1 ноември е денят, в който отдаваме почит на онези, чието дело ни е довело до осъзната духовност. Будителите носят пламък в душите си. Носят ново знание и мисията им е да го разпространяват. Техният свещен дълг е да ни напомнят, че не трябва да губим вярата и упоритостта си в работата и в учението.

Всяко време има своите будители. „Будител“ си е наше звание – българско, другаде едва ли ще го срещнем. Той не е непременно интелектуалец. Той е човек освен с култура и с дух, морал и сила. Нека да не го търсим непременно с щит и меч, с писалка и мастило. Той е строителят на днешна България с предприемчив и дързък ум. И ще припомня само един такъв човек – ученика, вече студент, Кристиян Ваклинов, спасил Родопската теснолинейка. Това момче не само не позволи теснолинейката да бъде погубена, но и продължава да се грижи за нея и да привлича за каузата си нови и нови последователи.

И ако на 24 май празнуваме просветителството, на 1 ноември трябва да празнуваме будителството. Защото един писмен човек, ако не е буден и не раздава огъня си на другите, за какво е дошъл на света?!

А какво е за теб словото и каква е ролята му за будителството?

Тъй като съм пристрастна към словото, мога да отговоря кратко. „То е всичко!“ И ще цитирам Евангелието на Йоан:

„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана. Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той не беше светлината, но свидетелства за светлината; това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек.“

Това е, словото е всичко.

Да не сме тъмнината, която не схваща светлината, казано е толкова ясно.

Днес има ли място за истинска литература и журналистика, при положение че българинът посяга все по-често към жълтите издания и за него социалните мрежи са сериозното четиво, а и място за изява?

И днес, както и вчера, хората навярно са си задавали и си задават същия въпрос. Всяко време с кривиците си. Разбира се, че има място за истинска журналистика и литература. Може проявленията им да не са много, но ги има. А жълтите издания ще изчезнат в небитието, процесът вече е налице. Все по-малко са. Виж, това със социалните мрежи е по-сериозно. Жилави са стеблата им, да не кажа неизтребими. Ако попаднеш неподготвен в джунглата им – безпросветен и небуден, спукана ти е работата. Или ще се превърнеш в поредния драскач, опиянен от харесванията на шепа твои ласкатели, или ще изгубиш почвата под краката си и ще заживееш в паралелна реалност. И пак стигнахме до просвещението. Не е достатъчно само да имаш компютърна грамотност, за да сърфираш в мрежата. Трябват ти и знания, с които да се предпазваш от фалшиви новини, глупотевини, недомислия, оклеветявания, лъжепророци и псевдолитература.

За теб какво е книгата в съдбата и бита на българина? В недалечното минало пред книжарниците на „Славейков“ се редяхме на опашка за новоизлязло заглавие. Сега на този площад емблематичната скулптура на баща и син Славейкови стои, сякаш е захвърлена случайно там сред сивата пустош, която преди „ремонта“ на духовното сърце на София беше оживено средище на книгата. В книгите ли някои видяха грозното лице на София, и за да казват днес с гордост, че са направили по-красив този кът, поставиха някакви зловещи метални инсталации, които навяват асоциации на бесилки…

Българинът е давал мило и драго – продавал е имот и добитък, докарвал се е до просешка тояга, само и само да изучи децата си. Книгата е била винаги на особена почит в българското семейство. И това не може да се изличи за някакви си стотина-двеста години. Е, в някои домове няма книги, виждала съм и такива, но пък те си имат „вишисти“. Много станаха „учените“ у нас, с дипломи на килограм! Та нали тъкмо такива учени, баба ми казваше за подобни „Учен е, пък е толкова прост!“, сътвориха белѝте в града и държавата ни. Може ли хора, прочели една-две книги, да създават красота? Може ли глави, в чиито представи бетонът е най-изтънченият строителен материал, да градят естетически пространства?! Не може. Така стана и с любимия ни площад „Славейков“. Изхвърлиха книгите, намятаха гранитни блокове, които нарекоха скамейки, и изтъпаниха тежки метални конструкции, прилични на бесилки. Кого обесиха там – книгите? Не, обесиха некадърността си. Добре поне че не посегнаха на баща и син Славейкови. Нека да седят двамата на площада и да ни мерят акълите.

А книгите ще ги има, аз не губя надежда. Участвах в есенната АЛЕЯ на книгата и наистина съм обнадеждена. Хората търсят добрата книга, четат, а това ще рече, че и мислят. Изключвам тези, които търсят „сензационната“ книга. Но тя е еднодневка и не ме притеснява.

Имаме ли нужда от „духовни бунтари“ и те имат ли място и потребни ли са днес?

Ние сме народ, изпълнен със скепсис. Сигурно това идва от комплекса ни за малоценност. Все някой ни освобождава, разбирай завладява. Все някой ни мисли доброто и ние се лашкаме ха насам, ха натам. Затова и не вярваме докрай на духовните бунтари. Между водач и бунтар разликата е от земята до небето. Бунтарят може да се бие в гърдите и да вика „Булгар, булгар“ и нищо да не прави, но пък гледай, как му се радват тълпите! Юрва се народът след такъв и се спира, чак когато се удари челно и разбере, че е излъган за пореден път от поредния „герой“.

То не беше цар, не беше пожарникар, не беше чалгар – все бунтари и водачи – не съвсем духовни, но пък ярки. И тъй като поставяш кавички на духовни бунтари, ще ти отговоря така: да, трябват ни бунтари с дух и те се провидяха в редиците на младите хора от площада миналата година. Дано да не ги омърси средата, ако решат, и ако им се даде възможност, да ни поведат!

И в този контекст какво мислиш за днешната журналистика и връзката ѝ с духовния живот на българина? Можем ли да говорим за отговорността и на медиите за настоящата ни съдба?

Когато завърших гимназия, мечтаех да уча журналистика. Не ме приеха, не ми достигнаха някакви си стотни. Много ми беше мъчно. Но днес не съжалявам никак. Журналистиката се продаде, преви гръбнак – кога за служба, кога за пари, а и от страх, чист физически страх за оцеляване... Започна да служи на господари, които я използват за изтривалка. Медиите целенасочено допринасят за днешния духовен упадък на обществото ни. Това, което се лее от екрана, от монитора на електронното устройство, от дисплея на телефона, влиза безпрепятствено в главите на малки и големи. Понякога ме е срам да гледам новини и репортажи, политически препирни и анализи, шоу програми (Боже опази!). Но има журналистика и журналисти и от другата страна на барикадата – с остри пера, аналитични, силни, громящи. В тях ми е упованието.

Не всичко е загубено!

Какво послание носи днес думата писател, след като вече едва ли не куцо и сакато започна да издава книги? Девалвира ли това понятие?

Да, девалвира. Не мога все още да нарека себе си писател. Аз съм пишещ човек. Но пък на какво съм се нагледала и наслушала – автори с по една книга (моля, не ги сравнявайте с Ботев!), и вече са писатели и поети. Даже на визитните им картички го пише. Има анекдот, които се интерпретира в различни варианти: „Рекъл работник на писател:

— Аз съм миньор, ти какво работиш?

Отвърнал му онзи:

— Пиша.

— Аз те попитах какво работиш!“

Така че по-полека с писателите…

Причината за многотията в издаването на книги е възможността на всеки да пише за щяло и нещяло в социалните мрежи. Дали е грамотно, дали е на място – няма никакво значение – пише си човекът. И като напише двайсетина поста, решава, че е време да види „мъдрите си мисли“ на хартия. Има пари и издава. Така се ражда поредният списувател. Човек, който не пише, а списва, пришива се към нещо по-голямо и започва да си вярва, че е част от него.

И в края на разговора ни ще те помоля да отговориш на блицанкета по заглавия на някои твои книги, но не за тяхното съдържание и история, а как ти звучат, като гледаш днешния живот:

„Хора, птици и ангели“. Кои са хората, кои ангелите и къде са птиците днес? И могат ли ангелите да ни опазят, когато Господ е зает в този наш толкова объркан свят и живот? 

Моите ХОРА са онези, които могат да творят. С ума, с ръцете, все едно с кое, важното е да съзидават. Та като тръгне слънцето на заник, да видиш, че остава нещо зад гърба ти – кладенец, път, книга, градина, машина…

АНГЕЛИТЕ са невидимите сили, които ни предпазват от грешен избор, стъпка, преценка. И тъй като Господ си има много работа, нека да им се доверим. Да се вглеждаме по-често в хората около нас, може пък да са с ангелски души и да са пратеници от Високото.

ПТИЦИТЕ освен в небето трябва да са и в представите – във въображението ни. Може цял живот да живееш на едно място, но ако с ума си умееш да летиш, ще имаш целия свят ей тук, до теб.

Всеки ли може да има своя „Двайсет и пети кадър”?

Да, всеки, стига да отвори душата си, защото невинаги с очите можеш да видиш този скрит двайсет и пети кадър. Нали затова е скрит, за да го усетиш, да го прозреш...

И малките неща ли носят големите надежди в живота, или и те са като малкия човек, който седи „захвърлен като каса в дъното на коридора“?

Ако не забелязваме малките неща по големия път на живота, те наистина ще бъдат „захвърлени като каса в дъното на коридора“. Ще перифразирам Малкия принц – същината е в малките наглед неща.

Да си отваряме сетивата!

Какви ни подарява „Ана от острова“ и тя може ли да ни бъде полезна?  

Ако „Ана от острова“ не беше роман, а лекарство, щеше да е благ мехлем. А благият мехлем е винаги полезен. Прави се от билки, понякога горчиви, восък и мед – все дарове от природата. Мехлемът може да не помогне докрай, но мисълта, че си го използвал, вече е предпоставка за оздравяване. Та и в „Ана от острова“ е така – сладко и горчиво ведно – в търсене на родовите корени, приятелството, съзиданието, доверието, любовта. Не е ли това достатъчна причина никога да не е късно да се прочете точно тази книга?!

Какво е днес да се живее на „Улица с нечетни номера“?

Ей такова, каквото го живеем – шарено, и като че ли все на куц крак скача – „…нещо като нищо, изобщо като всичко на света“. След думите на Сароян бих добавила – интересно, нервно, задъхано, на пръв поглед едно и също всеки ден – година след година, но я надникни в прозореца на някоя къща. Ще видиш там цяла театрална постановка. В нея ще има и минало, и настояще, и бъдеще. А заглавието ѝ навярно ще е „Животът – начин на употреба“.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки