Начало
 
 

Проф. Минеков: Много малко медии у нас могат да се определят като свободни

05.11.2021 /19:04 | Източник: Министерство на културата/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Велислав Минеков по време на конференцията. Снимка: Министерство на културата

„Живеем в среда на потиснато медийно пространство, което беше купувано, препродавано и е основно в ръцете на олигархични кръгове,“ заяви министърът на културата на конференция за върховенството на закона, свикана в София от лявата евродепутатка Клеър Дейли. Бе представен доклад, който посочва Еврокомисията като съучастник в нарушенията на закона в целия ЕС

Конференцията „Върховенство на закона: Какво трябва да очакват българите от ЕС и какво ЕС трябва да очаква от България?“, състояла се на 5 ноември т. г. в НДК в София по инициатива на ирландската евродепутатка от левицата Клеър Дейли, стигна до обобщението, че Европейската комисия е съучастник в нарушенията на закона в целия ЕС, тъй като нито ги отчита реално чрез мониторинговия си механизъм, нито спира еврофинансирането на правителствата, които допускат тези нарушения. А конкретно в нашата страна Механизмът за наблюдение на върховенството на закона на ЕК „не отразява вкоренени, системни проблеми” в тази сфера и „следователно е фрапиращо неефективен при защита на правата на българските граждани”, посочва представен на конференцията доклад

Клеър Дейли, която стана популярна в България, когато лично пристигна в София за подкрепи миналогодишните протести срещу правителството на ГЕРБ, сега също лично отправи встъпителните си думи най-вече към българското общество, подчертавайки, че решаването на проблемите у нас е преди всичко в нашите собствени ръце. „Истинската сила, която може да се пребори с олигархическата мафия в държавата – това  е силата на обществото. Мисля, че вие сте тези, които ще дадат тази нова насока. Надяваме се, имаме голяма надежда, че това ще стане. Ние в момента сме част от примера за това, как се изгражда едно по-добро бъдеще за българските граждани“, подчерта Клеър Дейли.

Тя изтъкна още, че ситуацията с България не е изключение и че „от години има системни проблеми с върховенството на закона, има нарушаване на европейските права в целия ЕС”. Евродепутатката наблегна: „Европейската комисия не само не е действала, но също така е била като съучастник в тези нарушения, с финансирането чрез европейските средства. Считаме, че Комисията не е успяла да адресира тези предизвикателства и тези системни нарушения на върховенството на закона и не е успяла да защити правата на човека.”

Съорганизаторът на конференцията от българска страна – министърът на културата проф. Велислав Минеков, на свой ред заяви: „Моето кратко мнение е, че наистина у нас трудно може да се говори за върховенство на закона. Ние продължаваме да бъдем онази забравена балканска страна, която въпреки, че е член на Европейския съюз, остава в самотата на своето нещастие.“

Проф. Минеков благодари на Клеър Дейли за организирането на това събитие. Според него тя подема тема, по която у нас трудно някой би се осмелил да говори. „Наистина това, което ще говорим днес, е дразнещо определени уши, това, което ще видят днес, особено сред присъстващите, ще бъде дразнещо за нечии очи. Но нека имаме куража и достойнството да кажем и да покажем фактите такива, каквито са“, призова министърът.

Той отбеляза, че темата за върховенството на закона у нас е свързана и с много други сфери, затова е необходимо да се дискутира и състоянието на медиите в България, което не се е променило в последните 6 месеца. „Живеем в среда на потиснато медийно пространство, което беше купувано, препродавано и е основно в ръцете на олигархични кръгове.“, отбеляза министърът на културата. Той изрази съжаление, че днес много трудно могат да се посочат медии, определими като свободни. „Има и такива, които си позволяват малко повече смелост, но въпреки всичко щетата е видима всеки ден, особено в тази серия от избори манипулацията е различима“, категоричен бе Велислав Минеков. Той благодари на всички, които са проявили смелост да вземат участие в конференцията, чиято тема е деликатна и наистина изисква кураж дори да бъде повдигната.

Професорът изказа специални благодарности към доц. Албена Азманова – преподавател по политология в брюкселската Школа за международни отношения към университета в Кент, носител на редица награди за академични постижения, и Бетъни Хауърд, изследовател от Европарламента. Те са автори на представения на форума доклад – проучването за върховенството на закона у нас, „Това, което прочетох, е впечатляващо – фактология, от която не можем да избягаме“, каза Минеков за доклада.

Доц. Албена Азманова представи проучването, в което се изследва оценката на Европейската комисия за състоянието на върховенството на закона в България. То е било възложено от Клеър Дейли. В документа се посочва, че Механизмът за наблюдение на върховенството на закона на Европейската комисия не отразява вкоренени, системни проблеми на върховенството на закона в България и следователно е фрапиращо неефективен при защита на правата на българските граждани по чл.2 от Договора за Европейски съюз и Хартата на основните права на ЕС. Отправен е призив към Европейската комисия да засили мониторинговия механизъм по отношение на върховенството на закона у нас, за да се осигури ефективна защита на правата на българските граждани по силата на европейското законодателство.

Доц. Азманова посочи, че конкретните цели на доклада са две: да разкрие сериозността на системното неспазване на върховенството на закона в България, как това застрашава основните права на  гражданите и да обърне  внимание  на  неефективността  на  новия механизъм на ЕК за наблюдение на върховенството на закона при идентифицирането на тези проблеми и в предприемането на съответни мерки.

Според доц. Азманова идеята за върховенството на закона и за правовата държава би трябвало да успее да обедини лесно политическите сили, но в България става точно обратното. В цялата ни модерна история с малки изключения, като например настоящото правителство, общият знаменател у нас е друг – разграбването на държавата и потискането на правата на гражданите.

А отношението между държава и народ в България според доц. Азманова може да се съотнесе към определението на Волтер за видовете хора в света – измамници и измамени. Надеждата, че с приемането ни в ЕС Европа ще ни предпази от политическата ни класа, не се състоя на практика, а свързването между мафия и държава не се прекъсна, посочи доц. Азманова. И допълни, че именно във връзка с тенденцията за авторитарно управление в последните десетина години Европейската комисия е приела задачата да следи по-отблизо върховенството на закона на Стария континент.

Механизмите за това са постоянен мониторинг и издаване на Годишни доклади, като до момента има два такива публикувани – за 2020 г. и 2021 г. Доц. Азманова определи тази идея като чудесна, но зле осъществена, особено, когато се постави до изследването, изготвено от нея и Бетъни Хауърд, в което те сравняват състоянието на върховенството на закона във Франция, Испания и България.

Установява се, че Европейската комисия е добре информирана, но или премълчава, или представя пропуските в почти благоприятна светлина за управляващите елити, сподели доц. Азманова. Това не е бюрократичен пропуск, а отказ да се санкционират проблеми от тази сила, която трябва да следи за здравето на върховенството на закона, изтъкна съавторката на проучването. Тя подчерта, че по този начин ЕК става съучастник в нарушенията на правовата държава.

А в България  случаят е особено трагичен, защото включва и съучастие в завладяването на страната от олигархични интереси, посочва още изследването. „В доклада няма големи разкрития, а факти, които са общоизвестни“, допълни доц. Азманова. „В същото време липса на достатъчно ресурси е основната критика към нашата държава, когато става дума за докладите, които са изготвени за нас. Целта на изследването ни е да се постави въпросът за политическата отговорност както на българските власти, така и на Европейската комисия“, обобщи тя.

В първия панел на конференцията участваха още политологът Слави Василев и проф. д-р Евгений Дайнов – преподавател в Нов български университет, а във втория панел се включиха доц. Христо Христев – адвокат, доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета на Нанси, Франция, доц. Иво Инджов, преподавател във Великотърновския университет „Св. св.Кирил и Методий“, адв. Александър Кашъмов, правен експерт в неправителствената организация „Програма „Достъп до информация“, адв. Емил Георгиев от инициативата „Правосъдие за всеки“ и адв. Юлиан Дацев.

Сподели в
 

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

В Клуб „Журналист“ на СБЖ бе открита изложбата „България – Корея: Така далечни, толкова близки” на журналиста Валентин Колев.

16.12.2021/13:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки