Начало
 
 

Александър Дероян вплита в картините си и български красоти, и връзки с Армения

27.01.2022 /07:33 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Александър Дероян

Във връзка с 30-годишнината от установяването на българо-арменски дипломатически отношения в Дома на културата „Средец“ беше организирана изложба на арменски художници, която предизвика голям интерес сред почитателите на изобразителното изкуство. Сред участниците, изложил свои платна е и художникът Александър Дероян, който гостува на сайта на СБЖ.

Нашият гост е завършил Институт за изящни изкуства специалности живопис и дизайн. Член е на Съюза на дизайнерите на Армения. Участвал е в много изложби несамо в Армения, но и в много страни по света. Негови творби са били показвани в галерии във Франция, Китай, Италия, както и в няколко университета в Армения, Сирия, Франция, Кипър, България.

Работи предимно с маслени бои и акварели. Пейзажи, портрети и абстрактни произведения са основните му насоки.Дероян има дълъг опит в създаване на оригинални произведения на изкуството, чрез комбинация от цветна текстура и символика. Най-новите му творби включват уникални изследвания в цветови системи. Неговите натюрморти ни показват как по нов начин можем да гледане на обикновените предмети около нас.

Вие участвате в изложбата, посветена на 30-годишнината от установяването на българо-арменските дипломатически отношения, Александър. На каква тема са вашите картини?

В тази изложба, в която има не само мои картини, а и на други колеги, аз участвам с платна, голяма част от които съм рисувал тукq в България. Сред тях има пейзажи на българска тематика. При идването ми през миналото лято посетих Пловдив и местата около него, където открих много красиви места. Вашето море също ме вдъхнови да нарисувам немалко картини.

Тези мои картини са отражение на красивата природа на България, страната, с която ни свързват не само дипломатически, но и исторически връзки. Само да си припомним, че много арменски офицери и войници са участвали в Освободителната Руско-турска война 1877-1878 година. Така че нашите връзки не са от вчера. Освен това арменската диаспора в България, образувала се след Първата световна война, е голяма. И още нещо не бива да забравяме, че и съдбата на двата ни народа си прилича много. 

Така е. България и Армения са две страни с еднаква трагична съдба в миналото. Затова ми се ще да ви попитам мислили ли сте да разкажете за нея с четка и бои? И чели ли сте стихотворението на големия български поет Пейо Яворов „Арменци“ и бихте ли пресъздали този сюжет?

Да, чувал съм за Пейо Яворов и за неговото стихотворение „Арменци“. Но аз съм съвсем друг тип художник. За oа се нарисува картина по това стихотворение и да бъде разбран сюжетът, трябва да се покаже дълбок реализъм, а това не е моят стил. Не бих могъл чрез него да пресъздам, макар че бих се пробвал. Вероятно ще ми трябва време, за да се запозная със сюжета много добре.   

А като художник какви теми от живота ви вълнуват?

Труден въпрос ми задавате. Разбира се, има сред моите колеги има художници, чиято тема е политиката. Например мексиканските художници революционери са създали картини на такава тематика. Пикасо също има такива творби. А моята тема е някак си неутрална. Дори аз самият не знам към кое течение могат да се отнесат моите картини. Аз преди всичко рисувам пейзажи и натюрморти, дори понякога в абстрактен стил. Според мен, ако човек си купи или се сдобие по някакъв начин с картина и я закачи вкъщи, значи, че има отношение към изобразителното изкуство. А това ни казва на нас, художниците, че все още сме нужни.

Днес художниците трябва ли да са съпричастни към случващото се в живота в дадена страна? Например, в Армения. Вашите колеги как се отнасят към днешната действителност там?

Знаете ли, у нас вече израсна младо поколение художници. И те са талантливи и непрекъснато търсещи свои нови стилове. Разбира се това е разбираемо и красиво. Да, художникът е свободен човек, той е далеч от политиката и живее в своя си свят. Ако ние разбираме неговия свят – добре. Между другото, много художници посмъртно са станали известни. Живели са в голяма бедност, лишения и не са ги признавали, а след тяхната смърт е дошло и признанието им.    

Ваши картини са показвани в много галерии несамо в Армения, но и по света. Участвали сте в самостоятелни и общи изложби.  Почувствахте ли се известен и това мотивира ли ви в творчеството ви?

Ако съдим по арменските мерки, вероятно не съм много известен, защото в Армения има много художници. Например в двумилионен Ереван наброяват 50 хиляди художници, членуващи в Съюза на художниците, а още колко има, които не са в тази организация, не се знае. Има много добри сред тях, а и много известни и сред старото поколение и сред младите. А колкото до мен. Аз имах изложби в доста страни. Това не ме прави известен, но все пак си беше някакво постижение.

Откъде черпите вдъхновение за своите картини?

Сред природата. И у нас в Армения има много красиви места. Навсякъде, където ми хареса някое кътче правя етюди и после от тях се ражда картина. Може да се каже, че природата е моят учител, моята муза.

Не за първи път сте в България. Вече познавате ли нашата страна и какво най-много ви впечатли от видяното, за да поискате да го пресъздадете на платното и да разкажете на зрителите в изложбените зали за нашата страна?

Вече за втори път съм в България. Първият път пристигнах през лятото преди две години, а сега съм тук през зимата. Вече споменах, че много ми харесва природата във вашата страна, може би защото прилича на Армения. Тя също е планинска страна.

Знаете ли, и у нас растат същите дървета както тук. Видях букова гора, както и в моята страна. А тази сродна природа някак си ни сближава. У вас много ми харесват старите села. Уникални са запазените каменни покриви. Толкова са красиви и интересни. И хубаво би било тези села да бъдат запазени, защото трябва да се съхранява миналото.

А как бихте определили стила си на работа?

Самият аз много обичам импресионистите, постимперсионистите. Не би било правилно да кажа, че съм като тях. На шега разбира се бих казал, че, все още не съм създал свое собствено течение. Не съм постигнал това ниво, когатоq ако някой види моите картиниq да каже, да, ето това е той. Засега съм все още в търсене на своя стил. Изследвам, търся, старая се да разбера още много неща в изобразителното изкуство. Днес сякаш изкуството стана много неразбрано. Например, все още не знаят към живописта или в друг вид изобразително изкуство да определят пърформансите.

Днес нашето време е наситено с много драматични събития – ковид пандемията, конфликти в различни краища на планетата, икономическа криза. Как смятате днес време ли е за изкуство?

Разбира се, че да, защото изкуството е извън времето. Но тук ще отворя скоба и ще кажа - Пикасо нарисува символа на мира – гълъба, и това помогна на човечеството да разведри тогавашната ситуация. Затова мисля, че изкуството наистина може да повлияе на хода на събитията. До колкото аз знам Рубенс е бил дипломат. Всички са го познавали и уважавали. И той е разрешавал много важни въпроси. Днес времето е много различно, но все пак можем да кажем, че то е изкуство. А изкуството не може да бъде спряно, дори и да има война, тя пак ще даде тема за изкуството.

Следващият ми въпрос е продължение на предишния. В момента всички погледи са обърнати към Украйна и Русия казват, че може да избухне военен конфликт. До неотдавна, а и до днес, и у вас ситуацията е сложна, имам предвид Нагорни Карабах. Могат ли хората на изкуството да покажат на тези, които разпалват подобни конфликти, че не оръжието, а изкуството ще спаси света?

Добър въпрос. Мисля, че може, защото трябва да ви кажа, че ние художниците си дружим помежду си. И украинските, и руските… Особено младите. Те се познават добре, срещат се… Но трябва да кажа, че интелигенцията не са само художниците. Това са музикантите, писателите, архитектите. И ако те се обединят ще са силни и може да докажат, че наистина не оръжието, а изкуството ще спаси света.

Не открих нищо, написано за вас в интернет. Не обичате ли да общувате с журналистите?

Не бих могъл да кажа. Когато бях в Китай, разбира се, имах среща с тамошни представители на медии. Те се интересуваха по един техен своеобразен кръгозор.

И в края на нашия разговор може ли да споделите как общувате с медиите? Взаимна ли е вашата любов? И според вас днес журналистите интересуват ли се повече от изкуство или предпочитат да пишат за скандални и понякога дори жълти сюжети?

За съжаление, днес журналистите предпочитат повече да пишат на политическа тематика, търсят сензацията, жълтото. Но според мен между журналистите и художниците стои още една професия – изкуствоведите. И това е може би най-слабото звено, защото именно те трябва да откриват художниците. Художникът не може да говори. Неговото слово са четките. Това е като при поетите, които не могат да четат своите стихове добре и затова са нужни артистите. А добрият журналист, който разбира също добре и от изкуство, вече е друга тема.

Снимки Авторката и личен архив

Сподели в
 

На 24 юни 2022 г. на специална пресконференция беше обявена първата награда „Орфей" за неиздаван роман с най-голямата парична награда у нас - 12 хил. лв. Това е най-голямата награда, давана в България за роман след 1989 година.

25.06.2022/10:42

Международният фестивал за куклено изкуство за всички възрасти „Шарено петле” ще се проведе за пети пореден път в Плевен от 6 до 10 юли 2022. Негов организатор e Община Плевен като постановките, творческите артателиета и спектаклите на уличен театър ще зарадват както малки, така и големи зрители.

24.06.2022/18:36

Българската писателка Здравка Евтимова стана носител на годишната награда за проза "Михай Еминеску" 2022 в Румъния, съобщи БТА. Престижното литературно отличие ѝ бе присъдено по време на ежегодния Международен фестивал за поезия в румънския град Крайова, в който се включиха представители на повече от 10 държави.

24.06.2022/14:27

Столична библиотека и читалище „Антон Страшимиров“ ще почетат съвместно паметта на големия писател с документална изложба и прожекция на филма „Вампир“ на 27 юни от 18.00 ч.

24.06.2022/10:29

Н. Пр. Мачей Шимански, който е любител на птиците от 35 г. и ги снима от 15 г., ще сподели своите опит и знания на 30 юни от 18.30 ч. в Полския институт на ул. "Веслец"12 в София. Събитието е в рамките на Европейския месец на фотографията. Входът е свободен.

24.06.2022/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки