Първите журналисти създават сп. “Любословие” и в. “Български орел” (1)

11.05.2009 /01:05 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Смирна - Лайпциг – Цариград са трите места, където се ражда българският периодичен печат. През 1844 г. Константин Фотинов (вляво) създава първото наше списание “Любословие” в Смирна, града, който се слави като Гяур Измир, разказва в “Новинар” Антония Мечкова:

Там Фотинов работи като преводач и коректор, очевидно изтънко познавал културния живот и традициите и на други общности, а и доста поуки извлякъл от педагогическата си дейност.

Изследователите смятат, че от обиколката си из българските земи в търсене на спомоществователи е взел със себе си и един препис на Паисиевата история.
 
Когато започва “Любословие”, той обявява цена за годишен абонамент от 25 гроша, списанието се връзва на 2 колони, 16 страници голям формат.
 
За какво новаторско дело става дума, можем да съдим от по-късно свидетелство на Захари Стоянов, който разказва: някои хора, макар и грамотни, не знаели, че текстът във вестник се чете колона след колона, за да има смисъл...   Издаването също не било лесна работа. Главният настоятел и известен търговец Рали хаджи Мавриди получавал в Цариград отпечатаните в Смирна книжки, носел ги на цензурата, после ги разпращал на настоятели и абонати.
 
Негова е и финансовата подкрепа, благодарение на която – 30 двастолпника (диреклии талера) всеки месец е предплащана на печатаря.
 
Друг въпрос, че да се намери и печатница, и словослагател за издание на български език, в онези времена било изключително трудно. “Любословие” спира поради липса на средства, Рали Хаджи Мавриди признава, че с един камък стена не става и добавя:

Молим народа да ми прости за повече

стига 2 години, що престоях с толкова трудове и пожертвования”. Фотинов мечтае да издава вестник и на 2 пъти се появяват обяви, че ще започне “Лист любословний, повестний и торжищний”.
 
Но както свидетелства Раковски, съвременниците го оставили да проси, неоценявайки достатъчно епохалното му дело.   В Лайпциг, Липиска, както го наричат някогашните български гурбетчии, Иван Богоров заминава да следва, но парите от току-що издадената “Първичка българска граматика” отиват за първия наш вестник “Български орел”. Не стигнали за дълго, от вестника излизат само 3 броя: първият на 20 април 1846 г.   Вторият излиза на 20 септември, третият – на 1 януари 1847 г. Вестникът е на 4 странички малък формат. За него Васил Априлов пише в списанието на Фотинов:
 
”Тия дни видяхме първия брой на известникът му... сърадвахме се затова, че имате и другий български дневник и от чисто сърце му желаем добър успех. Тоя дневник видя ся, че ще стане много полезен за Българията”.
 
Богоров пък пише, че се срамувал от "несполучването си", дял, в което имат и родните търговци, които вместо да го спонсорират, смятат, че начинанието му не е навременно, и не помагат за разпространяването на вестника.
 
Ето защо Богоров се дръпнал и отишъл в Цариград, където след година “затичване” можал да основе от самото начало на 1848 г. “Цариградски вестник” и българска книгопечатня. Този вестник вече има по-траен живот.   Специалистите напомнят важни детайли: Раковски чрез баща си търси българин - турски чиновник (Василаки Великов от Върбица), който издейства разрешителното за ново издание на свое име, а Богоров му плаща тлъстичка сума, за да може всъщност да прави вестника.
 
Историците смятат, че макар и с посредници, обсъждане за нов вестник е имало между Фотинов и Богоров, но съдбата не позволила двамата да се съберат и да редактират заедно газета.   “Цариградски вестник” е изданието, което публикува с продължение “Чюдесиите на Робинсо на Крусо”, което обявява, че приема платена реклама “Грош за ред”, а първото такова обявление е за “Игномия” на Сава Доброплодни.
 
В “Цариградски вестник” е публикувана и първата анкета в нашата периодика. Той налага “вестник” като дума в българския език и като средство за масова информация в националния ни живот.   А колко още неща, на които днес гледаме като познати до болка, тръгват в онези ранни години на българския печат. Раковски въвежда притурката, използва карикатурата и памфлета...
 
Тогава се пръква и безплатен вестник – в Русе властите издават “Туна - Дунав” и го разпространяват без пари сред българското население. Пробният бой на “Любословие” е сериозно проучване на пазара от страна на производителя и първа рекламна кампания.

Кой народ е на земята толкоз сиромах

пита Фотинов, когато започва първото българско списание “Любословие”. “Кое списание имат нашите братя българи? Камо им землеописанието, с което да би можели да познаят баре своите си места и своето отечество?”
 
И научните знания – математика, физика, философия и пр., и художествените творби, и периодичните издания той определя като по-потребни от хляба за съвременния човек.
 
Фотинов предрича, че на българите те ще позволят да се покажат като словесни между другите словесни създания Божии.   Когато Богоров се обръща към читателите си, той също е уверен “Не! Тва не може да остане тъй занапред! И българите трябва да започнем да се усещаме като народ, който има същите правди с другите европейски народи! Ми трябва да държим здраво езикът си и вярата си!”.   Фотинов обещава, макар и да не удържа докрай на думата си, да пише, както си говорят хората. Богоров ратува за същото и успява.   Фотинов популяризира модерната обработка на земята, свободната търговия, разказва за Манчестър и Ливърпул, за Хавър, Мароко, Цариград и Смирна, показва на читателите какво животно е лъвът (с илюстрация), какви животни са   слонът, паунът и камилопардът (жираф).   Богоров също не разполага с изобилие от информация. Затова признава: “Новини - колкото засега”, и обещава “Новини щем пишем в другите листове”.

Разказ на Антония Мечкова в “Новинар”, 2009г.

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки