Алексения Димитрова: Обичам да обогатявам с опита си младите журналисти

09.08.2010 /20:10 | Автор : Владислав Димитров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това казва Алексения Димитрова в специално интервю за СБЖ. Разследващият журналист трябва да не се поддава на изкушения и да е склонен да живее скромно, допълва събеседницата.

Наскоро бе издадена последната Ви книга със стряскащото заглавие "Отдел за убийства". Разкажете нещо повече за разследването си и за книгата.

Документите, които публикувам в тази книга, потвърждват нещо, за което дълги години витаеха съмнения и слухове – че някога е съществувал специален отдел, който се е занимавал с т.нар. остри мероприятия – убийства, отвличания, отравяния на неудобни за властта хора.

Документите открих случайно сред архивите на Първо главно управление на ДС, които станаха достъпни след приемането на т.нар. Закон за досиетата през 2006 г. Мнозина ме питат защо ги публикувам чак сега. Ами защото ги намерих сега. Четенето на архиви е занимание с непредвидим край – никога не знаеш какво, кога и откаде ще изскочи.

Понякога четеш с години, без да попаднеш на нищо, понякога само за няколко часа излизат десетки интересни документи. След като завърших книгата си „Тайните досиета на царя”, през лятото на 2009 г, продължих да чета достъпните описи от архвите на Първо главно управление на ДС - разузнаването.

Там са записани само заглавия на папки, а хората, които са ги формулирали, сякаш са опитале да ги представят по възможно най-скучния начин, за да не привлекат никога нечие внимание. Въпреки това ми направиха впечатление няколко абревиатури – ОМ, СМ, ДМ и АМ.

От четенето на предишни документи знаех, че тези съкращения означават остри, специални, дезионформационни и активни мероприятия. Когато поръчах папките и ги отворих, се оказа, че отделът за остри мероприятия е бил създаден през 1963 г.

Това е суперсекретната Служба 7, която до 1973 г. е работила срещу 10 български емигранти в 9 страни, а срещу тях са обсъждани различни остри мероприятия, сред които ликвидиране, отвличане, отравяне, дискредитиране, компрометиране. След като в. "24 часа" издаде книгата му „Отдел за убийтва”, получих много обаждания от хора, които ме поздравиха.

Но имаше и анонимни гласове, които казаха, че написаното не било вярно и е плод на фантазия. Учудвам се как може да се отрича очевидното. В книгата са публикувани близо 100 факсимилета на документи, които потвърждават всяка дума от написаното.

Предполагам трудно намирате информация за Вашите журналистически разследвания? Още повече, че пишете за неща, случили се преди доста години.

Трудно и доста относително понятие. Не възприемам ровенето и четенето на архиви като трудно, защото когато познаваш законите, знаеш как да търсиш документи. Същото се отнася и за разследванията ми в американските архиви.

От 1998 г, по силата на американския закон за свободата на информацията, пращам искания за разсекретяване на документи, свързани с България от времето на Студената война. Този закон е валиден за всеки гражданин по света и от него могат да се възползват всички чуждестранни, включително български граждани и журналисти. Това правя и аз.

От 1998 г. досега съм пратила стотици искания по силата на този закон до десетина американски инстутиции. Досега съм получила повече от 6-7 хиляди страници, за част от които разказах в първите си две книги „Железният юмрук”, която излезе в Англия ,и „Войната на шпионите”, публикувана от издателство „Сиела” през 2005 г.

Но на мен отдавна не ми е достатъчно да разказвам по документи. Винаги се опитвам да намеря участниците, потърпевшите или свидетелите в дадена история или техните наследници. Те дават допълнителни детайли, които оживяват докуентите. Например в „Отдел за убийства” открих трима от емигрантите, срещу които са били готвени остри мероприятия, както и срещу някои от наследниците им. Те разказват много интересни неща и допълват намереното в документите.

Какво е за вас разследващата журналистика?  

Умението да търсиш и намираш факти и различни гледни точки там, където другите не искат или не могат да открият.

Какви качества трябват на един човек, за да е добър разследващ журналист?

Да е любознателен, да носи вътрешен стремеж да открива нови неща. Да е търпелив, защото понякога са нужни месеци и дори години, за да успее да издири, прочете или изслуша различни източници, за да представи възможно най-пълна и балансирана картина на проблема.

Не по-малко важно е да бъде безпристрастен – да събере добросъвестно фактите и да ги представи на читателите, а те да се направят изводите. Не на последно място журналистът, който се занимава с разследвания, трябва да не се поддава на изкушения и да е склонен да живее скромно. От разследваща журналистика не се забогатява, или поне в България е така .

Според вас има ли бъдеще професията журналист в България?

Да, но не и във вида, в който досега. Такива са световните тенденции. Това, което ние като журналисти можем и трябва да направим, е всеки миг да актуализираме знанията, които имаме, за да сме в крак със световните тенденции в разследващата журналистика.

Това е напълно възможно – от участие в семинари, обучения - по-кратки или по-продължителни реални или виртуални специализации, до десетки онлайн курсове и професионални сайтове, където с публикуват наръчници за обучение и усъвършенстване на студенти и практикуващи журналисти.

Вие имате много професионални специализации в чужбина. Как един млад журналист, все още без достатъчно контакти, може да мине по-вашите стъпки и да придобие така ценен опит и авторитет?

Като се интересува, намира информация и кандидатства за тези специализации. Те отварят прозорец към света и към професията. Човек обогатява и личния си, и професионалния си мироглед. На младите хора не трябва да се дават много съвети, защото те обикновено или не ги чуват, или ги оценяват едва след време, когато виждат какви възможности са пропуснали.

Но ще си позволя да дам два – да учат чужди езици и да четат много. Чуждите езици създават възможност за много контакти, които са ценни в работата. А четенето има десетки предимства – от това да намериш интересна тема за разследване, до това да откриеш добро място за специализациите, за които ме питате.

Имате ли желание да предадете знанията си на младите колеги следващи журналистика?

Да, не само, че имам желание да предавам занията си, но го правя от много години в България и по света и то с голямо удоволствие. Един от последните случаи бе в СУ, където с колегата ми Станимир Въгленов 2 семестъра водехме курс по „Разследваща журналистика” във Факултета по журналистика и масова комуникация, подкрепен от посолството на кралство Холандия в България.

Едно от любимите ми занимания е да водя обучения по разследваща журналистика за колеги от регионални медии. Така обменям опит с тях. Възхищавам им се от смелостта и упоритостта, която проявяват, въпреки трудните условия, при които работят.

Винаги съм казвала, че да се прави разследваща журналистика извън София е много по-трудно и предизвикателно. Но за да завърша отговора на този въпрос: Да, готова съм винаги да споделя професионалните знания и умения, натрупани през годините, с всеки, който прояви интерес.

Предполагам, ако това стане и Ваш студент спечели престижна награда като „Черноризец храбър", както вие сте успяла, ще бъдете много горда?

Винаги е чудесно, когато учениците надминават учителите си. Това го знам от моите учители в професията – Иван Ганев, лека му пръст, Евгений Станчев и Любен Генов, с които имах шанса да работя в „Поглед” до 1995 г. От тях научих много за професията и съм им признателна за това.

Вие сте била член на „Клуба на младия журналист"? Разкажете ни за наградата, която сте спечелила тогава, и поне малко за дейностите на Клуба по времето, когато вие сте била в него?

Това бе преди повече от 20 години, така че нямам много ярки спомени. Смисълът от съществуването на подобен клуб е младите колеги под една или друга форма да получават знания от авторитетни световни форуми по журналистика и от по-опитни колеги.

В днешно време, когато светът е едно глобално село, те могат да го правят и сами чрез онлайн обучения и участие в различни професионални мрежи. Смисълът на клуба е да обменят идеи за най-добрите подобни общности, както и да обменят позитивни примери.



 

Сподели в
 

Водещите на "По света и у нас" Марина Матева и Даниел Михайлов разказват какво е за тях телевизията и как БНТ ги избра за свои лица и гласове.

04.08.2020/18:52

Ръководителят на американското министерство на вътрешната сигурност е наредил ведомството да спре да събира информация за американски журналисти, които отразяват протестите в град Портланд, щата Орегон, след като медия съобщи за тази практика, каза говорител, цитиран от Ройтерс.

01.08.2020/18:59

В Конгреса на САЩ се явиха на изслушване главните изпълнителни директори на 4 от най-големите американски технологични компании, предаде Ройтерс.

31.07.2020/16:51

Регионалната телевизия "ТВ Враца" публикува критичен репортаж за посещението на Бойко Борисов във Враца, за което обществеността бе осведомена основно от видеото, заснето от правителствения пиар Севделина Арнаудова.

30.07.2020/16:54

Започналата проверка на Европейската комисия през 2016 г. за състоянието на медиите в Унгария още продължава. Това потвърди в Брюксел говорител на ЕК.

28.07.2020/16:52

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки