Качеството не позволява "сору - раstе" журналистика

28.08.2010 /10:25 | Автор: Уляна Петрова | Източник: СБЖ, , Архив “Поглед”, събота 30 май 2009 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Господин Уайт, как световната криза се отрази на медиите?

Според мен последната годишна среща на Европейската федерация на журналистите във Варна има историческо значение и заради декларацията, която приехме с името на вашата морска столица. Ние дискутирахме кризата, която се разрази в света и тя се отрази и на европейските медии.

Признаците на медийната криза са очевидни - преминаването на изданията в световната мрежа, прехвърлянето на рекламата в Интернет. Така традиционната комуникация се променя - начинът да получаваш и да предаваш информация. Вече имаме цяло ново поколение, което си комуникира по различен начин - а не с традиционните средства в публичното пространство. И като резултат на този процес виждам, че традиционните медии губят своята аудитория. Вече кризата обхвана вестниците - тя стигна и до прайм тайма в телевизиите.

Аудиторията мигрира от традиционните източници към Интернет. Така класическите медии се „свиват" - като персонал, като технически асистенти, като обучение - и като качество. Процесът стигна и до телевизиите - там вече имаме по-малко журналисти, те получават по-ниско заплащане, има по-малко технически персонал. Това е сериозен признак на световната медийна криза.

А има ли промени и в съдържанието?

Да, изчезва разследващата журналистика - която в условията на криза се оказва твърде скъпа. Това ограничава възможностите на медии да изобличават корупцията и да изпълняват ролята си на „четвъртата"´ власт като контрол на демократичното обществото. Затова кризата в сектора наистина е огромна. И журналистите са в капана - защото те са хората, които трябва да дават обективната информация. А тя се очаква от хората и обществото. Журналистиката в този случай е необходимият „филтър" на информация, който обществото очаква.


Днес светът е „прекалено свързан" чрез световната мрежа, но това не права новините по-обективни. Защото нямаме достъп до по-точна и истинна информация. Вече се убедихме, че световната мрежа няма филтър - и така в нея влизат недоказани факти и твърдения. Разбира се, има и такава секция от Интернет, която е качествена, но на огромната част от мрежата не може да се разчита. Особено ако става въпрос за журналистика - и фактологията, на която се базира тя. А за разследващата журналистика в този аспект изобщо ще може да се говори.

Медии се „свиват" - като персонал, като технически асистенти, като обучение - и като качество. Процесът стигна и до телевизиите - там вече имаме по-малко журналисти, те получават по-ниско заплащане, има по-малко технически персонал. Това е сериозен признак на световната медийна криза.

А има ли промени и в съдържанието?

Да, изчезва разследващата журналистика - която в условията на криза се оказва твърде скъпа. Това ограничава възможностите на медии да изобличават корупцията и да изпълняват ролята си на „четвъртата"´ власт като контрол на демократичното обществото. Затова кризата в сектора наистина е огромна. И журналистите са в капана - защото те са хората, които трябва да дават обективната информация. А тя се очаква от хората и обществото. Журналистиката в този случай е необходимият „филтър" на информация, който обществото очаква. Днес светът е „прекалено свързан" чрез световната мрежа, но това не права новините по-обективни. Защото нямаме достъп до по-точна и истинна информация. Вече се убедихме, че световната мрежа няма филтър - и така в нея влизат недоказани факти и твърдения. Разбира се, има и такава секция от Интернет, която е качествена, но на огромната част от мрежата не може да се разчита. Особено ако става въпрос за журналистика - и фактологията, на която се базира тя. А за разследващата журналистика в този аспект изобщо ще може да се говори.
налистиката диес?

Какво трябва да направи журналистиката днес?


Хората имат нужда от информация - идваща през медиите, която да им помогне да разберат както става в света днес. Затова са необходими професионални журналисти. Някои днес казват - за какво са нужни журналистите изобщо? Мисля сп, че те правят голяма грешка. Защото - според мен, без журналистиката демокрацията и демократичните общества, ще пострадат твърде много. Няма да има достатъчно контрол и наблюдение на грешките на управляващите. Дали това са политиците, олигарепте или икономическите лидери, водачите на гражданското общество - винаги трябва да има контрол как те упражняват властта. Затова е необходима добрата журналистика.

А каква е добрата журналистика?

Според мен това е етичната журналистика. Затова Европейската федерация на журналистите поде инициативата за това. Това е важна и глобална кампания - в която ние фокусираме нашето внимание върху етиката. Целта е медиите да се държат етично - във всичко, което правят. Това означава, че те трябва да се придържат и уважават принципите на журналистиката, те трябва да казват истината, те не трябва да правят просто пропаганда. Те не трябва да обслужват интересите на търговски или политически кръгове и фигури. Те трябва да са отговорни - или както се казва „прозрачни" пред обществото. Когато журналистите направят грешки, трябва да са готови да си ги признаят. И когато журналистиката се прави по този начин, когато тя е отворена за обществото, когато тя е вярна на етичните принципи на професията - тогава тя има доверието на своите читатели, слушатели и зрители. На цялата си аудитория. За това е нашата инициатива за етична журналистика - за изграждането на доверие, което в кризата на медиите се губи. Иначе хората не ни вярват.

Какво ще е бъдещето?

Никой от нас не може да предскаже бъдещето. Никой днес не може да обрисува картината на идващите дни. И как медиите ще изглежда! след двадесет години. Нещата си променят много бързо и радикално. Така че сега „стреляме на тъмно". Знаеме само, че информацията -новините, се променят. Но няма да се промени нуждата от добри медии. Дали в бъдещето ще имаме друг вид вестници, дали ще получаваме информацията по друг начин - ио мобилните си телефони, на своя лаптоп или блекбъри. Но по-важното днес е не техническия начин на пренос на информацията, а съдържанието й. И качеството й - това което получават хората. Хората имат нужда от информация с добро качество - затова им трябват журналисти. И докато си комуникираме един с друг. ще има нужда от журналистика, тя ще е част от обществото - в част от демокрацията. Затова си мисля. че е много важно да има доверие в журналистиката, в медиите. Затова говорихме на годишната среща на Европейската федерация на журналисти във Варна.

А имат лн печатните медии бъдеще в този интернет свят?

Мисля си, че печатните медии имат бъдеще. Защото винаги ще има нужда от тях за определен пазар - например хората, които работят в областта на бизнеса и търговията. Те винаги имат нужда от добра, качествена информация заради своите сделки. Те също чакат добри анализи в областта например на финансите. Така не виждам „Уол стрийт джърнал" или „Файнешъл таймс" да бъдат закрити скоро. Защото медии от този тип ще продължават да обслужват специфични пазарни ниши. Ще остане нуждата от печатни медии и на местно равнище. Малките общности искат да знаят какво се случва в техния град - в тяхното училище, какво дават в местното кино. както е решил общинският им съвет. Истинският местен вестник - аз мисля, че ще остане. Както а повечето от печатните медии. Смятам, че пророците, които вещаят края на вестниците, не са прави.

Какво мислите за безплатните вестници?

Безплатните вестници все пак запълват една важна ниша. Не смятам, че ще успеят да изместят платените медии. Въпросът за мен е в качеството. То не позволява „копи - пейст" журналистика. Защото медиите винаги ат били - и си остават ..четвъртата власт" в обществото. Те трябва да следят как се „упражнява" властта и да информират хората. Това е особено важно за страните от Югоизточна Европа, които се присъединиха към Европейския съюз. Там, според мен. има политическа класа, която още не е зряла и затова е особено враждебна към всяка критика.

„Да ти кажа истината"

Книгата „Да ти кажа истината - Инициативата за етична журналистика" написах след като през последните четири - пет години бях въВлечен 8 сериозен дебат за ролята на медиите. Всичко започна с „кризата около карикатурите" на пророка Мохамед. И се видя, че свободата на словото и журналистиката могат да бъдат обект на политическа манипулация. Затова направих книгата - защото информацията трябва да помогне на хората да разберат какво става в света днес. Добрата журналистика е етичната, тя се основава на моралните принципи. Тя е против корупцията, казва истината, независима е, Тя се отнася с уважение към своята общност и хората 8 нея. ЗатоВа Европейската федерация на журналистите се зае с инициативата за етичната журналистика

Книгата показва как можем да променим медиите с етична журналистка


_______________________________________________________________
*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев
 

 

В чест на 75-годишния си юбилей Британският съвет ще представи много силна и раз­нообразна филмова програма на 13-ия София Филм фест

13.01.2014/15:00

Важно е как ще се откъснеш и кога ще се завърнеш. Аз не искам да се завръщам, а да продължа"... Така анонсира предстоящата си поя­ва на малкия екран журна­листът - Георги Тошев.

13.01.2014/10:53

Националното радио е законодател, то няма право на диалект, жаргон, на никаква грешка.

28.11.2011/12:08

Концентрацията е в полза на големите индустриални групи

05.09.2010/22:06

С уволненията в медиите се търсят евтини заместители

05.09.2010/20:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки