Маргарита Пешева: Интернет е нашата „електронна четка за зъби”

06.09.2010 /14:33 | Автор : КРОСС Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Маргарита Пешева е изследовател на електронните медии у нас. Публикувала е редица книги, посветени на електронните медии и телевизията, посочва към специално интервю за агенцията КРОСС.

Доц. Пешева е авторка на „Телевизията - политическата машина”, „Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт”, „Телевизионното махало”, „Телевизия в преход” и др. В периода 2001-2010 г. е член на СЕМ и 2 мандата негов председател. Редовен доцент е във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”.

Доц. Пешева, новият речник „Думите на медийния преход” вече е факт. Разкажете за този интересен научен проект, още повече, Вие сте негов ръководител?

Издаването на този медиен речник е част от научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката.

Той се осъществява от научен колектив от изследователи от Софийски и Великотърновски университети. Бенефициент на проекта е Великотърновският университет „Св.св. Кирил и Методий”. Речникът е пръв по рода си, в него са представени 27 актуални медийни понятия, от които 24 понятия се публикуват за първи път.

Една от задачите, които научният колектив си постави, бе да се дефинира, с помощта на основни понятия, развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване чрез интернет и новите медии, нейната трансформация чрез цифровата наземна телевизия.

Ако сме успели да направим малка крачка напред в по-голямото разбиране и осмисляне на най-новите явления в електронната медийна среда, значи действително си е струвало вложените усилия.

Как подбрахте научния екип, който подготви речника?

Част от авторите в медийния речник са членове на научния колектив, който осъществява целия проект - проф. Милко Петров, гл.ас. Мария Попова, Евгения Николова, Силвия Цветкова.

Друга част от авторите поканих заради професионалните им знания и квалификация - например заедно с проф. Христо Кафтанджиев подготвихме понятието „реклама”, а той самият е най-добрият изследовател в областта на рекламата и маркетинга не само у нас, но и в Европа.

Поканих още Ели Герганова в качеството й на председател на сдружението „Национален съвет по саморегулация”, която написа понятията „саморегулация”, „защита на потребителите” и „защита на децата”.

Как подбрахте самите понятия? В научния екип имахте ли големи различия за кръга от понятия и медийни теми, който искате да представите?

Особени различия нямахме, пък и тежестта на подбора падна главно върху тримата редактори - заедно с проф. Петров и гл.ас.Мария Попова направихме този подбор, който, във всеки отделен етап, беше консултиран с всички членове на колектива.

Систематизацията на медийните понятия е в няколко основни направления. Речникът разглежда ефектите на конвергенцията и глобализацията, на медийния пазар и медийния плурализъм, които показват голямата динамика в медийния и телекомуникационния сектор.

Речникът представя още ефектите на интернет като интегрална медийна платформа, цифрова медийна среда, в която се създават нови медийни формати и различна журналистика.

Ефектите на онлайн журналистиката, медиаморфозата, мултимедията, интернет регулацията, кросмедията вече са задължителна част от нашето медийно всекидневие, което основно преминава в мрежата, блоговете, социалните мрежи.

С моите студенти често се шегуваме, че интернет е нашата „електронна четка за зъби”, без която не можем. През последните години мрежата генерира бързото развитие на една нова журналистика, която минава през кросмедията

А тя транспортира едно и също медийно съдържание „чрез” различни медийни платформи и върху различни носители.

В световните медийни практики обикновено това става в рамките на една медийна корпорация, у нас електронните медии вече налагат съвсем различни кросмедийни проекти.

Едновременното транспортиране на един и същ сутрешен блок в ефира на обществена медия като БНТ и национална търговска медия като „Дарик радио” е донякъде уникално, и то показва, че явлението „кросмедия” се развива много по-бързо, отколкото ние си мислим.

Това показва не само темповете на технологичната революция, но и бързата амортизация на книгите, които се опитват да я осмислят. След 3 години задължително трябва да подготвим ново издание на медийния речник, за да догоним, поне донякъде, промените в медийния сектор.

Имахте ли трудности и гафове в процеса на работата по подготовката на речника?

Имахме, разбира се. Интересното е, че някои грешки се повтарят. В „Речник по медийно право”, който излезе преди 5 години беше изпусната думата „реклама”, която излезе като допълнителна притурка. При нашия речник между първа и втора коректура с ужас видяхме, че сме пропуснали цели 2 думи, които добавихме.

Но такива неща се случват, никой не е перфектен напълно. Някои думи са по-добре и по- детайлно разработени от други, всеки автор е вложил собствената си индивидуалност, която го различава от останалите.

Главното за нас беше да направим малка стъпка напред в посока на онази медийна грамотност, която все още е дефицит в електронната медийна среда.

В практиката на СЕМ сме имали не един и два куриози - при нас са идвали собственици на радио- и телевизионни програми, които дори не знаеха, че през 2001 г. медийният закон беше претърпял съществени изменения, години след това те все още работеха по неговия първи вариант от 1998 г.

През 2009 г. след поредните поправки и разписването на нови правила и задължения за кабелните оператори, на среща с тях се оказа, че те не знаят, че поправките в закона предвиждат нови задължения за тях.

За развитието на тази медийна грамотност, която да отговаря на европейските стандарти са нужни много големи усилия. Този медиен речник е eдно от тях.

Вашият речник поставя специален акцент върху новите медии и медийни платформи. Изданието на речника на каква платформа е - на хартия или на електронен дисплей?

Чудесен въпрос. Научният колектив дълго обсъжда платформата, на която да издадем речника. В крайна сметка решихме, че един нов медиен речник несъмнено ще предизвика интереса на медийната общност и на студентите по журналистика, ето защо трябва да се издаде на различни медийни платформи - в интернет, на хартия и на диск.

Тук е мястото специално да благодаря на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”, който е бенефициент на проекта за професионалното разбиране и коректност към нашата работа.

Специални благодарности и на издателство „Фабер” във Велико Търново, което вложи много професионални усилия речникът да излезе в срок и в необходимото качество - на хартия и диск, а в средата на август той беше публикуван и на сайта на издателството, където е свободно достъпен за всички, които се интересуват.

Решихме да покажем уважение към хартията като традиционен носител на книгата, но и да използваме новите цифрови носители, на които принадлежи бъдещето в областта на електронните медии.

Кои са потенциалните потребители на един подобен речник и смятате ли, че той ще има достатъчно читатели?

Убедена съм, защото този речник включва основния пакет от актуални медийни понятия, които навлязоха в медийните анализи и практики в последните 10 години.

Смятам, че този речник ще предизвика интереса на медийната общност и ще бъде полезен на студентите от журналистическите и медийните специалности в доста наши университети. Както и на всички, които искат да бъдат в крак с развитието на новите медии и модерни технологии.

Именно затова той е публикуван в интернет, за да е полезен и достъпен за възможно най-широк кръг от читатели.

Кога ще е премиерата?

Премиерата на „Думите на медийния преход” ще се е на 16 септември от 18.00 ч. в сградата на БНР в София. Ще поканим много експерти и приятели от медийната и журналистическата общност и заедно ще пожелаем успешен старт на новия медиен речник. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки