Журналистите работят в мрежова система

07.09.2010 /21:07 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наивно е да се смята, че журналистиката ще изчезне, защото чрез интернет всеки може да излъчва и приема новини. Масовата аматьоризация в интернет всъщност е предпоставка за засилване на професионалиизма на медиите, включително и на електронните страници.

Светослав Терзиев е журналист с 33-годишна практика, голяма част от която е свързана с БТА. Основател е на дисциплината Агенционна журналистика във факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Докторската му дисертация е на тема „Журналистическата информация - стока или човешко право (2006), и е автор на основаполагащата за сферата книга - Агенцинна журналистика (2006).

Той е първият щатен кореспондент на БТА в Ханой (1981-1985) и последният в Париж (1988-1991). Има продължателен стаж като завеждащ международните отдели на в. „Континент" (1993-1998) и в. „Сега" (1999-2005). От 2005г. е коментатор на в. „Сега".

В специално интервю за сайта на СБЖ, д-р Терзиев, разговаря с Андрей Велчев за проблемите на агенционната журналистика и авторските права върху новините:

Вие сте автор на първото изследване в България на теорията и общата история на най-слабо познатия дял на журналистиката – агенционната. Разкажете на читателите ни, каква всъщност е ролята на информационните агенции?

Макар че съществуват от 180 години и никоя медия не може без тях, широката аудитория почти не ги познава. Причината е, че на информационния пазар те играят ролята на търговци на едро, чиято продукция е предназначена не за крайните потребители – читателите, слушателите и зрителите, а за търговците на дребно, каквито са вестниците, радиото, телевизията и електронните издания в интернет. По същия начин когато влизате в магазин на подозирате, а и не се интересувате, кои са търговците на едро, доставили стоките там.

Но без тях никой магазин не би могъл сам да си върши работата. В медийния свят никоя медия, колкото и голяма и богата да е, не може да издирва всичките си информации, с които запълва своите страници или емисии. Просто тази работа е колосална и непосилно скъпа. Затова е възникнала нуждата от информационни агенции, на които всички медии плащат чрез абонаменти, за да организират широки кореспондентски мрежи.

Д-р Терзиев, как се преподава дисциплината Агенционна журналистика на студенти и как те възприемат материята? 

Тази дисциплина е сравнително нова не само за България, но и за журналистическите факултети дори в най-развитите държави. У нас бе учредена през 1992 г., когато Факултетът по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" ме покани да я водя като хоноруван преподавател. По-късно и други висши училища, включително и Нов българския университет, проявиха интерес към нея, защото тя учи студентите на най-важното – как се пишат новини. Агенциионните журналисти развиват качества на унриверсални новинари, защото техните информации са предназначени едновременно за печата, радиото и телевизията.

Запазена ли е  същността на журналистическата информация и ролята на агенциите като мрежова подсистема в все по засилжващото се мрежовото общество?

Информационният пазар представлява силно разклонена мрежова система, в която само три агенции са се наложили като световни – Ройтерс (най-голямата), Асошиейтед прес (най-старата, но не и първата), Франс прес (най-малката, която е наследник на първата – агенция Хавас).

БТА попада в категорията на националните агенции, където е от най-старите, защото е създадена през 1898 г. и оттогава не си е сменяла името. Самите агенции също не могат сами да се справят с работата, а обменят информации помежду си. Много преди изобретяването на интернет, те функционират като мрежова структура, в която няма единен команден център и изключването на което и да е звено, дори и най-голямото, не блокира цялата система. Информацията продължава да тече, като заобикаля изключения възел.

Причината е, че самото общество в най-широк смисъл също е мрежова, а не пирамидална система. То е източникът и потребителят на информациите, а медиите (както посочва и названието им) са посредници за преноса й. Когато обслужват една мрежова система, те неизбежно трябва също да имат мрежова структура.

Какво трябва да знаят колегите от Клуба на младия журналист и прохождащите в професията, които тепърва се учат как да пишат новини?

Трябва да знаят преди всичко каква е същността на новините. Това са съобщения за факти, неизвестни на аудитория, за която представляват интерес. Както се вижда от тази дефиниция, съобщенията трябва да отговарят на две изисквания, които произтичат не от медиите (комуникатора), а от аудиторията (реципиента) – да не са известни на аудиторията, за която са предназначени, и да заслужават нейния интерес.

Това определение трябва настрои журналистите към известна скромност, която често се забравя в нашата професия поради нейната публичност и способност да печели бърза слава (особено в телевизията). Колкото и да се мислят за важни, журналистите трябва да знаят, че всекидневно се съобразяват с очакванията на аудиторията съгласно Закона за близостта, защото хората търсят само онова, което ги интересува. Всяко високомерие на медиите означава загуба на аудитория, а оттам на приходи и на смисъл за съществуване. Журналистическите информации не са стока, а са човешко право. Самата информация не принадлежи нито на журналистите, нито на властите, нито дори на своите източници, защото произтича от обществото и е предназначена за него.

Тя отразява състоянието на мрежовата система "общество" и е предназначена за нейната саморегулациия. Информация изпълнява ролята си не в момента на своето излъчване, а в момента на възприемането й. Ако знаете нещо, без да го съобщите, то си е ваше знание, но не е информация за никого. Също така, ако изкопаете яма и извикате в нея, че "Цар Траян има магарешки уши", няма да произведете информация, щом никой не я е чул. Глас в пустиня...

Напоследът, освен copy-paste техниката, върлуваща в Интернет, наблюдаваме едно ново явление в печатните медии, които използват материали от други издания с дрифт “Назаем от”, това не е ли вече предмет на кражба на интелектулана собственост или е просто позовавене, по каноните на агенционнта журналистика?

Журналистите работят в мрежова система и непрекъснато обменят новини, които пресяват и насочват към своите аудитории. Те не продават информации, които нямат цена и собственик, а предлагат информационни услуги. В ерата до интернет пазарът за информационни услуги (медийният пазар) е ясно структуриран, защото всяка медия знае коя е нейната аудитория и се издържа пряко от нея – например, чрез продажба на вестници или чрез продажба на рекламно време в радиото и телевизията, което служи за пренасяне на определени реклами до определена аудитория (специализирана или обща).

В условията на аналогова техника е лесно да се създадат затворени мрежи, в които циркулира само информация, достъпна за абонати. Тя защитава медиите и особено агенциите от медийно пиратство. В цифровата ера положението е различно, защото доостъпът до информация става много по-евтин и лесен, докато издирването и обрабоотката на иформацията продължава да е трудоемко и скъпо. Получава се диспропорция, която е смъртоносна за много традиционни медии, и неслучайно се наблюдава световна медийна криза.

А кой притежава авторските права върху новината?

Информацията не може да бъде защитена с авторски права, защото фактите нямат собственик – те се "произвеждат" от поведението на хората, но щом бъдат разгласени, излизат от властта им. Плаща се не за информацията, а за нейната обработка и за материалния й носител. Една и съща информация може да се съдържа в различни информационни продукти, които да струват различно – например, вестникарска или телевизионна информация. Затова няма авторски права над информациите., но информационните продукти могат да бъдат защитени от кражби чрез запазена марка на медията (като отделни новини, възпроизвеждани изцяло) или като бази данни (като цели информационни емисии с право на тиражиране). Нищо не пречи обаче да бъде цитирана безплатно нечия информация, щом е станала публично известна, стига да не бъде възпроизвеждана текстово буквално. На практика може да има авторска защита на формата, но не и на съдържанието на информациите.

Липсва ли Ви БТА?

БТА традиционно е играла ролята на журналистическа школа, каквато е била и за мен, но човек не бива да остава вечен студент и някой ден се дипломира. При мен дипломирането стана на 15-ата година, след като минах през различни звена на агенцията – репортерски, редакторски и кореспондентски, за вътрешна и външна информация, в страната и в чужбина, в развити и в развиващи се държави, на Запад и на Изток. Преподавателската работа по агенционна журналистика продължи връзката ми с агенцията и след като преминах на работа в печата. Когато човек е научил много, не бива да го пази само за себе си.

Вашите спомени свързани със СБЖ?

СБЖ не е това, което беше, защото загуби влияние в собствената си професионална среда. Съюзът продължава да боледува, защото прескочи трудно от една епоха в друга при смяната на социалната система. Той и досега живее в екзистенциална криза, опиитвайки се да изясни смисъла на своето съществуване. Заедно с това се видя, че опитите да бъде подменен с други организации, бяха още по-неуспешни. Очевидно трябва да го има, но не като "творчески съюз" (какво означава това, след като дори вече няма собствена кръчма, където да се събират журналисти на "творчески" срещи), а като синдикална организация, която да изразява и защитава правата на журналистите, а също и по-широкото човешко право на информация.

СБЖ не бива да съществува за удобство на властта, защото вече не може да й върши работа като в други времена, а трябва да осъзнае професионалния си смисъл. Иначе ще си остане пенсионерски клуб със затихващи функции.

Как е по-добре да започне кариерата си един журналист- като репортер, редактор или? 

Преди да редактираш (поправяш) чуждите информации, трябва да се научиш да ги пишеш като репортер.

Вие вярвате ли в теорията, че всеки в Интернет е автор и журналист, и че със социалните мрежи е дошъл краят на пресата, радиото и телевизията?

Наивно е да се смята, че журналистиката ще изчезне, защото чрез интернет всеки може да излъчва и приема новини. Масовата аматьоризация в интернет всъщност е предпоставка за засилване на професионалиизма на медиите, включително и на електронните страници, защото на тях се пада да разчистват инфобоклука и да отсяват от него значимото и достатъчно интересното за определени аудитории. Изобилието в един момент означава не повече, а по-малко информация и загуба на време. Вместо да търсите игла в копа сено, по-добре се доверете на професионалист, който направо ще ви я даде срещу очакването да бъде възнаграден трудът му.
 
По този начин вие ще спестите своето време и ще можете да свършите друго. Бедата е, че още не е измислена достатъчно удобна система за заплащане на такива услуги – инженерната мисъл изпревари търговската и медийният пазар има още дълго време да боледува от глад. Но няма да умре.

Ако беше жив днес, бащата на агенционната журлналистика Шарл Луи Хавас, каква щеше да е неговата професиолнална реализация?

По професия той е банкер, а по принуда след фалита на банката му – преводач. Агенцията му възниква първоначално като преводаческо бюро. Но както той, така и учениците му Пол Джулиъс Ройтер (Израел Беер) и Бернард Волф (основател на първата германска агенция) разбират, че само от обрабоотка на журналистическа информация, не може да се печели достатъчно.

Затова се ориентира към борсова информация и към рекламния пазар, за да подпомага другата си дейност. Не се отказват (макар и с известен срам) от държавно финансиране. В днешно време, когато благодарение на интернет медиите се превръщат в мултимедии (как да различиш електронните страници на вестниците, радиото, телевизията), има нужда от хора с такова широкообхватно мислене. Който пръв измисли ефективен начин за финансиране на електронните медии въпреки изобилието на безплатни сайтове, ще остави името си в историята на журналистиката като Шарл Луи Хавас.

Кой е световният лидер в разпространението на новините към днешна дата? 

Времето на лидерите мина именно заради силното развитие на мрежовия характер на медийния пазар. Има по-големи и по-малки играчи, но ниикой не води никого, а всеки се стреми да вземе своя дял от пазара. Така например, вестник "Сега", който е малък по тираж, много често "разлайва кучетата", защото се чете от други журналисти, които подхващат подадени от него теми и многократно усилват ефекта им в обществото.

Какво ще ни посъветвате, за да бъде сайтът на СБЖ по-ефективен?

Да използва предимството, че е сайт за професионалисти. Той не бива да пада под равнището на медийните сайтове, защото иначе журналистите ще го гледат със сниизхождение и нама да го посещават. СБЖ може да си извлече поука от годините, когато издаваше вестник за широката аудитория, какъвто беше "Поглед", и ведомствено списание, каквото беше "Български журналист". Докато "Поглед" не отстъпваше на другите вестници по читателски интерес, списанието едва креташе. Причината беше в различната степен на професионализъм. Да не забравяме, че аудиторията има водеща роля, и журналистите не бива да изостават от нейното равнище.

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки