Максим Бехар: Добрият вкус трябва да е присъщ на медиите

12.09.2010 /09:29 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Чекмеджетата му са пълни с цветна феерия от вратовръзки и кърпички за джоб, без които никой не го е виждал, посочва възторжено към интервю с журналистка в "Труд" стилистката от БНТ Роксана Терзиева:

Специално за “Труд” гуруто на пиара Максим Бехар показа и колекцията си от очила на френската марка Minima - ексклузивни и “всевиждащи”. Швейцарският му часовник Frederique Constant е специален модел, посветен на престижната марка коли Austin Healy.

Нищо чудно - тиктакащите бижута представят успелия мъж най-добре. Затова Бехар държи всеки от часовниците си в специална кутия, която... навива механизмите им.

Естествено, разговорът започва и завършва с темата “стил и вкус”. Според него обаче стилът не се учи - или го имаш, или го нямаш. А вкусът далеч не зависи от това колко си имотен.

Почетният консул на Сейшелите никога не се разделя с I Pad-а си - онази хитроумна джаджа, хибрид между ийпод и компютър, която го свързва с целия свят. Бехар издаде по-рано книга със 111 правила за фейсбук, която се оказа универсален наръчник, дори и за... развод.

Смята се,че добрият вкус е въпрос на пари. Така ли е?

Вкусът е въпрос на... вкус. Разбира се, той има връзка с инвестицията, която трябва да направиш - за облекло, за аксесоари. Но това не те превръща автоматично в “човек с вкус”.

Познавам хора, които харчат с размах, показно, но от това не стават по-стилни. Напротив, понякога са си живи карикатури. Вкусът няма нищо общо с това колко ти струва часовникът, колко ти е скъпа ризата,откъде си си купил връзката...

Според мен добрият вкус е, когато сутрин се облечеш и се погледнеш в огледалото, да видиш, че това си ти. Тогава идва и самочувствието.

Значи е въпрос и на самочувствие?

И на стил. Който не се учи - или го имаш, или го нямаш. Лъжат се онези, които си мислят, че скъпият костюм или страхотните обувки правят човека - те само способстват той да е по-представителен. Но това все още не е директно кореспондиране с вкуса. Вкусът е като характера - един е работлив, друг мързелив, един е емоционален, друг спокоен.

Индивидуалността има ли рамка?

Аз по принцип отричам “рамката”. А що се отнася до индивидуалността, във времето на съвременните комуникации почти никой не живее само в собствената си страна. Преди няколко месеца бях лектор на един голям пиар форум, където развих тезата, че много скоро, когато те попитат откъде си, най-логичният отговор би бил: от Фейсбук...

Ние вече за секунди надхвърляме държавата, в която живеем, надхвърляме нашите възприятия,нашите вкусове, нашите възможности. В този смисъл днес няма никакви ограничения за индивидуалните постижения на един човек, независимо дали той е от Намибия или от Германия.

- Ти написа интересна книга със 111 правила за фейсбук. Можеш ли да напишеш подобна книга и за добрия вкус?

- Да, мога да напиша 111 правила за вкуса - но за моя вкус! Вкусът е нещо много индивидуално. А с въпросната книжка нямам никакви претенции за особени литературни постижения.

Но ми е драго, че стотици хора ми пишат във фейсбук: “Правило 55 е страхотно!” Тогава си отварям книгата и виждам кое е това “страхотно правило 55”...(Б.р. - то гласи: Да направиш добро, е много добро нещо, но самият процес на правенето на това добро е най-доброто нещо.)

А защо точно 111?

Защото в съвременния свят на човек не му стига само веднъж да е №1. Това трябва да му се случи поне 3 пъти, за да докаже, че не е станало случайно. Ето как от трите единици се роди числото 111.

Тази книжка ми донесе най-неочаквани сюрпризи. Например един мой приятел прочел във фейсбук правило еди-кое си и ми звъни: “Страшно ти благодаря! Правило еди-кое си ми отвори очите - и се разведох!”

Няма да минем и без “много оригиналното” питане: ако по дрехите посрещат, то по какво изпращат?

По усмивката. Може би у нас вече има някакво невъзприятие, някакво инстинктивно нежелание да срещаме тегави, напрегнати физиономии, да виждаме само хленчещи хора.

Има дни, в които от 10 обаждания 10 са за нещо да ме молят, да искат, да драматизират. Какво правя аз? Звъня по 3 пъти на ден на приятели просто да ги попитам как са. Ако успяваме да се усмихваме, това означава, че сме спокойни, че имаме вътрешно равновесие. Ако изпращаме по усмивката - значи пак ще има среща.

А по какво познаваш другия уважаващ себе си мъж, т. е. - себеподобния си?

Мога да позная дали един човек уважава себе си по това дали уважава мен. Въобще уважението е много странна категория в модерния свят, където почти липсва.

По-скоро ми се струва, че хората трябва да имат респект един към друг, трябва да пазят достатъчно добра дистанция, за да поддържат отношенията си на равнище. Иначе изпадаме в крайността днес да целуваме този, когото вчера не сме могли да погледнем.

Ако има училище за добър вкус, кого би пратил там?

Първо, и то 100 процента, ще пратя хората на бизнеса. И не защото нямат добър вкус и маниери,а понеже това са качества, които се култивират и развиват. След тях ще пратя онези, които влияят върху обществото - медиите.

При тях добрият вкус трябва да е нещо иманентно. А се разбира дали е така, ако показват уважение към хората, с които разговарят, с които се срещат, работят, живеят, върху които пренасят и наслагват собствените си маниери, собствената си култура.

Книгата или телевизорът, вестникът или компютърът?

Без компютъра няма как. А за два месеца съм прочел толкова, колкото за последните пет години.

Напастта “учен простак” има ли я?

И още как! Той нито за миг не допуска, че може да сгафи, да изпростее, да сбърка. “Ученият простак” винаги е в бяло, той няма терзания, животът му е уравнение без неизвестни - и в това е неговата драма, да не кажа трагедия.

Правиш ли компромиси?

Да, и все повече. Между другото, това се култивира. Всеки ден се уча на две неща: да не бъда мнителен и да правя компромиси. Компромиси прави силният, а слабият - той злобее, няма силата и мъдростта за компромис.

Всичко, което толкова искрено сподели, е част от образа на Максим Бехар. А ако трябва с няколко думи сам да нарисуваш своя автопортрет?

Една голяма усмивка и широко отворени сериозни очи. (Със съкращения)

Още за и от колегата:   


Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки