Мария Нейкова: диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен

01.12.2010 /19:51 | Източник: mediafair Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Мария Нейкова е преподавателка във ФЖМК и един от създателите на Медийния панаир, чието тазгодишно издание (29 ноември - 3 декември) се провежда в СУ за 5-и път:

Много или малко са 5 години за събитието?

Иска ми се да спестя обичайните думи, които се изговарят около която и да е повече или по-малко кръгла годишнина. Медийният панаир се утвърждава, но като преодолява редица трудности от най-различно естество.

Панаирът е младо събитие, което търси позициите си без институционална подкрепа и без финансови ресурси.

Кой е най-ценният урок, който научихте от организацията и провеждането на Медийния панаир?

Никоя идея, колкото и добра да е сама по себе си, не може да се осъществи, ако не бъде подкрепена от съмишленици.

Затова няма как да не спомена приноса и всеотдайността на проф. Петранка Филева и на д-р Мария Попова, както и на Ивет Добромирова и нейната агенция PRoPR с младия й екип, който Ивет откри именно на панаира.

А кое е най-голямото постижение на Медийния панаир досега?

Най-голямото постижение е, че изобщо го има. На това се дължи, например, Дневникът на Медийния панаир, който всяка година документира тази своеобразна научно-практическа седмица.

На страниците му може да се проследят интересни дискусии, от него може да се разбере как медиите се самооценяват и това е ценно за разбирането как те фунционират. Остава нещо като моментна снимка за медиите в България през тези години.

Панаирът дава възпожност да се установи, че всъщност теорията и практиката на медиите и журналистиката не говорят на различни езици. Младите колеги могат да чуят едни и същи възгледи за професията и от преподавателите си, и от журналистите от практиката. Чувството за противоречие между теоретиците и практиците идва от прекомерно пазарно ориентираната практика.

Коя е основната Ви мотивация да продължавате да се занимавате с проекта?

Трудно ми е да определя точно. Струва ми се, без това да звучи претенциозно, че ме мотивира съзнанието за полезно служене на студентите.

Кое остава скрито от медиите участници и студентите, които присъстват на панаира?

Единствено това колко трудна е неговата организация всъщност. Трудно е както да бъдат убедени медиите да се представят пред студентската аудитория, също така да бъдат убедени и студентите в полезността да чуят и видят предлаганото по време на панаира и особено да участват със своите мнения и преценки, не като пасивни слушатели.

Има ли нещо, заложено в първоначалната идея за панаира, което все още не сте осъществили?

Мисля, че диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен.

Как оценявате активността и интереса на студентите в подобен формат?

Със съжаление трябва да отбележа, че не са достатъчни. Разбира се, има колеги, които са много активни, но те са по-малката част.

Усеща ли се промяна в отношението на практиците в медиите към теорията, която се преподава, и обратното – теорията обърна ли се повече към практиката?

Струва ми се, че в това отношение има още много какво да се прави.

Тази година темата на панаира е “Професия: Новинар”. Как се създава на теория и на практика добрият новинар днес?

Това е огромен въпрос. Кратко ще отговоря, че добрият новинар е нужно да притежава набор от качества, солидни и разностранни знания, но е необходима и среда, в която тези качества и знания да могат да се проявят и развият.

През близо 25-годишния си преподавателски път със съжаление наблюдавам как едни от най-добрите студенти, започнали и обещаващи журналистически кариери, напускат професията. И една от причините за това е именно медийната среда.

Кое е основното предизвикателство пред образованието по журналистика днес – глобално и локално?

На този и на предишния въпрос може да бъде посветен целият Медиен панаир догодина. Глобално вероятно това е голямото объркване заради агресивната конкуренция на интернет с традиционните медии. Тя предизвиква вътрешно пренареждане в професията, което поставя нови комплексни изисквания към практикуващите я и съответно към начините, по които те биват обучавани за нея.

Локално, ако става дума за България, това е дилемата дали образованието трябва да се подчини на диктата на пазара. Мисля, че ще направим лоша услуга на новите поколения студенти не само по журналистика, а и на цялото общество, ако съобразим образованието единствено с временните потребности на пазара.

Какво е бъдещето на панаира като формат и тематика?

Тематиката определяме всяка година, като оценяваме развитието на медиите и важни, свързани с тях събития и развития. С формáта е по-трудно, не само заради проблематичното финансиране, за което споменах.

Може би е време да помислим да отворим панаира за участие и на други висши училища, където се преподава журналистика, както и да потърсим сътрудничество с други подобни форуми.


 

Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки