Мария Нейкова: диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен

01.12.2010 /19:51 | Източник: mediafair Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Мария Нейкова е преподавателка във ФЖМК и един от създателите на Медийния панаир, чието тазгодишно издание (29 ноември - 3 декември) се провежда в СУ за 5-и път:

Много или малко са 5 години за събитието?

Иска ми се да спестя обичайните думи, които се изговарят около която и да е повече или по-малко кръгла годишнина. Медийният панаир се утвърждава, но като преодолява редица трудности от най-различно естество.

Панаирът е младо събитие, което търси позициите си без институционална подкрепа и без финансови ресурси.

Кой е най-ценният урок, който научихте от организацията и провеждането на Медийния панаир?

Никоя идея, колкото и добра да е сама по себе си, не може да се осъществи, ако не бъде подкрепена от съмишленици.

Затова няма как да не спомена приноса и всеотдайността на проф. Петранка Филева и на д-р Мария Попова, както и на Ивет Добромирова и нейната агенция PRoPR с младия й екип, който Ивет откри именно на панаира.

А кое е най-голямото постижение на Медийния панаир досега?

Най-голямото постижение е, че изобщо го има. На това се дължи, например, Дневникът на Медийния панаир, който всяка година документира тази своеобразна научно-практическа седмица.

На страниците му може да се проследят интересни дискусии, от него може да се разбере как медиите се самооценяват и това е ценно за разбирането как те фунционират. Остава нещо като моментна снимка за медиите в България през тези години.

Панаирът дава възпожност да се установи, че всъщност теорията и практиката на медиите и журналистиката не говорят на различни езици. Младите колеги могат да чуят едни и същи възгледи за професията и от преподавателите си, и от журналистите от практиката. Чувството за противоречие между теоретиците и практиците идва от прекомерно пазарно ориентираната практика.

Коя е основната Ви мотивация да продължавате да се занимавате с проекта?

Трудно ми е да определя точно. Струва ми се, без това да звучи претенциозно, че ме мотивира съзнанието за полезно служене на студентите.

Кое остава скрито от медиите участници и студентите, които присъстват на панаира?

Единствено това колко трудна е неговата организация всъщност. Трудно е както да бъдат убедени медиите да се представят пред студентската аудитория, също така да бъдат убедени и студентите в полезността да чуят и видят предлаганото по време на панаира и особено да участват със своите мнения и преценки, не като пасивни слушатели.

Има ли нещо, заложено в първоначалната идея за панаира, което все още не сте осъществили?

Мисля, че диалогът между теорията и практиката на журналистиката може да бъде много по-пълноценен.

Как оценявате активността и интереса на студентите в подобен формат?

Със съжаление трябва да отбележа, че не са достатъчни. Разбира се, има колеги, които са много активни, но те са по-малката част.

Усеща ли се промяна в отношението на практиците в медиите към теорията, която се преподава, и обратното – теорията обърна ли се повече към практиката?

Струва ми се, че в това отношение има още много какво да се прави.

Тази година темата на панаира е “Професия: Новинар”. Как се създава на теория и на практика добрият новинар днес?

Това е огромен въпрос. Кратко ще отговоря, че добрият новинар е нужно да притежава набор от качества, солидни и разностранни знания, но е необходима и среда, в която тези качества и знания да могат да се проявят и развият.

През близо 25-годишния си преподавателски път със съжаление наблюдавам как едни от най-добрите студенти, започнали и обещаващи журналистически кариери, напускат професията. И една от причините за това е именно медийната среда.

Кое е основното предизвикателство пред образованието по журналистика днес – глобално и локално?

На този и на предишния въпрос може да бъде посветен целият Медиен панаир догодина. Глобално вероятно това е голямото объркване заради агресивната конкуренция на интернет с традиционните медии. Тя предизвиква вътрешно пренареждане в професията, което поставя нови комплексни изисквания към практикуващите я и съответно към начините, по които те биват обучавани за нея.

Локално, ако става дума за България, това е дилемата дали образованието трябва да се подчини на диктата на пазара. Мисля, че ще направим лоша услуга на новите поколения студенти не само по журналистика, а и на цялото общество, ако съобразим образованието единствено с временните потребности на пазара.

Какво е бъдещето на панаира като формат и тематика?

Тематиката определяме всяка година, като оценяваме развитието на медиите и важни, свързани с тях събития и развития. С формáта е по-трудно, не само заради проблематичното финансиране, за което споменах.

Може би е време да помислим да отворим панаира за участие и на други висши училища, където се преподава журналистика, както и да потърсим сътрудничество с други подобни форуми.


 

Сподели в
 

Сайтът Обаче.бг предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

11.01.2021/17:29

"Радиото е марка и стандарт", каза пред БНР Мария Стефанова - дългогодишен журналист от програма "Хоризонт" на БНР, бивша председателка на СЕМ.

05.01.2021/12:00

Традиционният благотворителен спектакъл „Българската Коледа“ ще бъде излъчен на 25 декември. Зрителите на БНТ и слушателите на БНР ще видят и чуят повече за благородната кауза, която помага на стотици български деца.

25.12.2020/15:25

Вестникът описва случаите с американските журналисти Андре Влтчек и Серина Шим, мистериозно издъхнали в течение на тази година на турска територия.

05.12.2020/17:25

Журналистите от БНТ Биляна Бонева и Милен Атанасов събраха 19 вдъхновяващи истории на хора със свободен дух в книгата "Пътешествия за мечтатели".

03.12.2020/13:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020 /07:32

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки