СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Георги Тошев: Разказвачът на истории

13.01.2014
в. Поглед, бр. 8 стр 14 СЪБОТА 28 ФЕВРУАРИ 2009
ЕВЕЛИНА СТРАХИЛОВА

Важно е как ще се откъснеш и кога ще се завърнеш. Аз не искам да се завръщам, а да продължа"... Така анонсира предстоящата си поява на малкия екран журналистът - Георги Тошев.

От есента по bTV ще започне новият му проект. Той отново няма да изневери на страстта си да разказва истории. „Ще бъдат излъчени десет филма любопитни истории за много известни хора - българи и чужденци. А също и за светов-нонеизвестни хора и места", разкрива малко завесата той. Разбира се, Тошев трудно би избягал от „етикета „Другата България". Зрителите винаги ще свързват името му с предаването на bTV, въпреки че то отдавна си има нов водещ. Наскоро в Лондон Жоро се запознава с дясната ръка на Вивиан Уестууд, който се оказва българин. И отново журналистическото му чувство започва да го човърка - дали да не направи филм за този успял нашенец в чужбина. Спира го фактът, че е време да се откъсне от темата, на която е посветил осем години от живота си.

Сега Тошев е по-популярен като телевизионно лице, началото обаче е в печата. Десет години работи в „24 часа". Във вестника отива не защото детската му мечта е да бъде журналист, а просто за да припечели някой лев. „Бях още студент по българска филология в СУ и освен финансовата страна ме изкушиха срещите с хора, с които не съм и допускал, че мога да имам пряк контакт", разказва той. Покривал е всякакви ресори - спорт, социални репортажи, икономика. Голямата му страст обаче винаги е била срещите с хора на изкуството. А човешките истории се оказват центърът на професионално му любопитство. „Дори и да правех репортажи за убийства, винаги личната история ми е била по-силна, отколкото доводите, следите, които криминалисти и разследващи вадеха", споделя Тошев.

Жоро е и един от инициаторите за възстановяването на списание „ЛИК" - любимото му издание. „Смятам, че до

ден-днешен един такъв, великолепно направен дайджест, запълва ниша в медийното пространство, която в България никой досега не е могъл да заеме", казва той. Участва в създаването на вестник „Дневник", сътрудничи на в. „Континент", на приложението на в. „Капитал" - „Лайт", на списанията „Егоист", „Едно". Свързан е и със списанията „Леуропео" и „Арбитаре".

Зад Тошев стои и доста солидна телевизионна журналистическа кариера. За малко бе в проекта „Истории с Патрашкова" по ТВ 2, след това главен редактор на риалити шоуто „Мюзик айдъл". Наскоро пък „възроди" спомена за легендата на българското кино Невена Коканова, като направи филм и написа книга за 70-годишнината от рождението на актрисата. Правил е филм за историята на четири семейства от Ню Орлийнс, останали без домове след урагана „Катрина", по покана на Би Би Си. Не са малко и документалните му филми и предавания за култура в БНТ. Изявявал се е дори и в радиото като водещ

на уикенд предаването „Скука" по RFI.

Тошев дори е участвал и в политиката. Две години е съветник на министъра на културата Емма Москова. „Изключително полезно време. От г-жа Москова научих, че човек може да присъства в политиката и почтено. Тя беше един от малкото политици в тая държава, от когото не ме е било срам, че съм до нея", признава журналистът . Осемте години в „Другата България" може би са най-важният период за журналиста. Никога не е броил точно колко филма е направил за предаването, но днес си дава сметка, че истински харесва са мо пет от тях.

„Обичам ги всичките. Но тези пет периодично ги гледам и виждам как времето не е успяло да ги развали", откровен е Жоро. Признава, че има един силен личен недостатък и едно много важно качество - може да се задържи твърде дълго в един проект, но пък за сметка на това знае кога да си тръгне. За раздялатаси с „Другата България" е каегоричен: „Изчерпах собственото си любопитство върху темата за емигрантите.

Не вярвам, че в XX I век има емигранти. За мен това са хора, които по принудителни причини, без право на възвръщане, са напуснали една държава. Днес всеки един от нас е свободен". Жоро обаче и до днес съжалява, че проектът „Другата България" не е успял да се доразвие извън телевизионното му излъчване: „При добър маркетинг сега можеше да има травел агенция или пък сайт, свързващ българите по света". Тошев смята, че предаването за българите в чужбина се е появило в точното време и на това може би се дължи и част от успеха му.

Дали обаче 2009 г. е точното време за появата на един друг проект - „Емигранти" на Мартин Карбовски, който от седмица върви по Нова тв. „Гледам го с голямо любопитство. Но там виждам друг подход. Гледната точка на Мартин е различна от моята, по-драматична. Аз държа, колкото и драматизъм да има в една история, да изкарам нещо позитивно, което да даде смисъл да продължиш - както на мен, така и на хората", убеден е Жоро. След „пенсионирането" си в „Другата България" Тошев избра „Истории с Патрашкова" по ТВ 2. Краткостта на престоя му там обаче породи съмнения за конфликти между него и водещата Кристина Патрашкова.

„Не съм се карал с нея, та ние сме приятели и колеги от много време. Просто разбрах, че на този етап, в това предаване, моите идеи няма как да се случат и си тръгнах. Не е вярно и че са ме изгонили или пък, че от „Мюзик айдъл" са ми дали много пари,както се спекулираше. Аз мога да си позволя една година да не правя собствено предаване",изтласква съмненията Тошев.

Ясно е, че риалити документалните формати го интересуват най-много. И затова продължава да работи в тази посока. На база пазарните дялове на телевизиите Жоро си е дал сметка, че хората са прена-ситени от риалити шоутата. „Вярвам, че наближава моментът, в който умното говорене ще бъде по-модерно от медийното преекспониране. И че задължително трябва да има часови пояси, в които зрителите много интелигентно да бъдат карани да мислят", оптимист е Жоро Тошев.

Семейството

В България са майка ми, приятелите. Във Франция обаче живеят жена ми и дъщеря ми. Тя е на четири годинки. Разбира се, липсва ми, но всичко е въпрос на баланс. Когато съм във Франция, съм

100 процента посветен на детето си. Аз знам, че за нея, да е там, е по-добре.

Родината

В момента ми е интересно в България, затова съм тук. Понякога гледам на

пребиваването си в родината по-скоро като на професионално задължение. Разбира се, с много емоции. Продължавам да пътувам. Обичам Франция, колкото и Швеция, Индия, Куба. Влюбвам се в хората. В България има по-големи предразсъдъци, а в чужбина всеки те приема начисто.

Медиите

Чувал съм хора да казват, че съм много всеяден - пиша във вестници, списания, занимавам се с телевизия. Но аз гледам в една посока, искам да знам повече, да се развивам. Това, че не работя на щат, е, защото не обичам да бъда ограничаван. Занимавам се с медии и искам да съм адекватен на пазара

СБЖ - организация и документи

Георги Тошев: Разказвачът на истории

Материали

Законодателни инициативи

Събития в СБЖ

Мнения

Гласът на журналистите