РЕГИОНАЛНИ МЕДИИ ВАРНА

Първите вестници във Варна се появяват през 1880 г. Това са “Варненски вестник”, основан и издаван от Георги Кърджиев, и вестник “Телеграф” под редакцията на Никола Живков. Повечето от тях имат кратък живот – излизали са по няколко броя или година-две.
 

Издавани са с дълги прекъсвания, често са се сливали или преобразували в нови издания. Причините са не само финансови и се крият в динамичните промени в обществените идеи в града. Още първите броеве показват стремежа на издателите не само да следват логиката на обществените промени, но наред с това да ги активизират, да провокират стремежи за приобщаване към общочовешките и европейските ценности.

“Нашият нещастен български народ”, както го наричаше в публицистика си Христо Ботев, вече има трибуна, откъдето изказва своята воля, своите нужди, своите копнежи. Жителите на Варна живеят затворени в етнически и религиозни общности – българска, турска, гръцка, арменска. Всяка има своя махала, свои модели на общуване, своя църква, училища и, разбира се, вестници.

До края на ХІХ век във Варна се издават 17 вестника на български език, 6 на арменски, 5 на гръцки и 2 на турски език. Те задоволяват духовните потребности на своите читатели, като предлагат четива за живота в техните прародини, за по-значими събития в други български градове, дават съвети и препоръки за участие в обществения живот. Така тези вестници допринасят както за известно консолидирането на етносите, така и за тяхното приобщаване към общоградските приоритети и стремления, дори за политическата стабилност.

Вестниците са първите надеждни комуникативни канали за включването на етносите в малкия, но с динамично развиващи се търговски отношения черноморски град. Те стимулират и създава нето на нови традиции, налагат и приоритетните теми, които се дискутират по кръчми, кафенета, пазари и в домовете на варненци.
 

Доминиращи сред тях са производството и търговията на стоки, цените и данъците, хигиенизирането и благоустрояването, образованието и здравеопазването.
Вестниците на български език имат принос и за ускореното изграждане на една нова по своя характер общност, в чиято основа са заложени още тогава приоритетни европейски ценности – етническа толерантност, взаимно зачитане на специфичните традиции и характеристики. Хората говорят на различни езици, трудно общуват помежду си, не са малко и предразсъдъците в умовете на местните жители.
 

Още в края на ХІХ и началото на ХХ век варненци прозират истината, че печатните медии ще бъдат главният глашатай на новите правдини, към които се е устремило българското общество. Развитието на икономическите инициативи, демократизирането на държавата, духовното извисяване са невъзможни, ако не се осигури съществуването на дразнещите патриархалното спокойствие на града варненски газети.

Новите български журналисти, осенени от съдбата да творят и съзиждат нов морал и нови граждански ценности в древния черноморски град, все още са верни на заветите на Петко Рачов Славейков да пишат така, че “…на думите да им е тясно, на мисълта да е широко”.

Може на нас, хората, които свързваме два века, да ни се сторят наивни мечтите на първосъздателите на варненската журналистика да се съизмерват с най-добрите европейски образци. Такава е обаче сакралната им воля, усещането им за мисия. От 1880 г. до началото на войните във Варна се издават повече от 110 вестника.
 

Ако перифразираме думите на Климент Охридски в похвалното му слово за Кирил Философ, можем да кажем, че немалка част от тях “имат очи за ставащото и глас за чуждата болка”.
Варненският периодичен печат (1880–1944 г.) Историята на варненския печат се фокусира около една цел – да се изтръгне населението на Варна от лоното на традиционното обществено съзнание и ориентализма, да се насочи към ново мислене и нормите на гражданското общество на освободена България, към формирането в града на обединена национална общност.
 

Тази историческа задача са решавали главно пет групи вестници: политически, икономически, културни, религиозни и спортни. Половината от излизалите в този период вестници са с политическо съдържание. Те наброяват 189, повечето органи на партии или политически течения. От тях 55 са леви – работнически, селски или младежки вестници, а останалите са с дясна насоченост или безпартийни, с национално-патриотично или националистическо съдържание. (Цит. по проф. П. Близнаков)
 

Фундаменталните политически издания, които отразяват епохата, са вестник „Варненски новини” – първият варненски всекидневник, излизал най-дълго време (от 6 декември 1912 г. до 7 ноември 1944 г.), основан и редактиран от Велко Юруков, Георги Бенев и Антон Байчев; вестник „Варненска поща” – излизал от 4 юли 1919 г. до 8 ноември 1944 г., редактиран от Недко Константинов, Лука Константинов и Васил Панайотов, вестник „Черно море” – излизал от 28 януари.1929 г. до 22 август 1944 г., редактиран от Александър Великов и Драгомир Савов.

Трите вестника са безпартийни, с богато информационно съдържание. Коментарите им са от десни или центристки позиции. Те се задържат най-дълго в политическото поле, защото са превърнали информацията в стока, необходима на читателите им като потребители. Останалите политически вестници използват информацията за демонстриране на партийните си идеи и водене на политически борби най-често от котерийни позиции. И читателите им намаляват. Затова те скоро отпадат от медийната сцена.
 

Известна роля в политическия живот на Варна играят нелегалните ръкописни вестници на левите, емигрантски и младежки организации. Те са над 20 на брой и са изпълнени главно с критика срещу авторитарните власти и формират опозиционно обществено мнение.
 

Главната функция на местните политически вестници е да извеждат частните интереси на хората на равнището на обществената оценка и защита. Това е критерият за тяхната ефективност.
Икономическите издания, 64 на брой, са втори по важност в живота на варненци и развитието на града през онази епоха. Те се появяват в края на XIX и началото на XX век първо като рекламни издания.

Най-дълготраен от тях е вестник „Известник” на П. Глушков, излизал от 10 ноември 1897 г. до 13 септември 1910 г. Главна роля в икономическия живот на Варна играят вестник „Варненски търговски вестник”, редактиран от Г. Генов, излизал от 14 септември 1906 г. до 7 май 1915 г., и вестник „Търговски фар”, редактиран от Цв. Коюмджиев през периода 20 декември 1908 г. – 27 юли 1915 г. Това е периодът на най-високия икономически растеж на Варна, който Първата световна война прекъсва.
 

След войната се появяват няколко краткотрайни стопански издания. По-успешен е опитът да се възстанови вестник ”Търговски фар” под името „Търговско-промишлена защита”, излизал от 12 октомври 1920 г. до 22 юли 1927 г. Останалите икономически издания са на Варненската търговско-индустриална камара, излизали нередовно от 1921 г. до 1939 г.

През 30те години няма значим икономически вестник. Излизат около 20 стопански издания, но за по 1–2 години с рекламно или професионално съдържание. Фокусът на икономическите вестници е насочен към стимулиране икономическата активност на населението на града – от спестовност към инвестиции, от предприемчивост в производството към рационалност в потреблението. Историята оценява икономическите издания през тези критерии. Въпреки усилията на местните жители в навечерието на Втората световна война Варна е в тежко икономическо положение.

Носи се тревожният възглас „Варна загива!”. Проблемите й се изучават от преподавателите на Варненската търговска академия. Решаването им е насочено предимно към развитие на икономическия потенциал и навлизане във вътрешността на страната, както и на международните икономически връзки чрез мореплаване и туризъм. Печатните издания на академията поставят икономическото мислене на варненската общественост и икономическата политика на Търговско-индустриалната камара на научни основи.
 

Най-многобройни през тази епоха са културно-просветните, литературните, научните и други издания, свързани с духовния живот на Варна. Те обхващат 126 заглавия, повечето от които с характер на списания. Това са най-краткотрайните издания на варненската журналистика и културните учреждения и организации.
Първото от тази група издания е списание „Наставник за учители и родители” на Сава Доброплодни, излизало през 1880–1881 г. в 22 книжки. През 1887 г. той създава сп. „Нова българска пчела”. И две те издания са насочени към младото поколение като носител на новата култура.
 

През това десетилетие на свободния живот на варненските печатни издания те са насочени и към повишаване битовата култура на населението. Такива са „Медицинско списание” на д-р Головина и д-р Пюскюлиев, в. „Здраве”, преименуван в „Ум и здраве”, редактиран от др Б. А. Окса. Следват списания за семейството – „Семейният
живот”, „Женский свят”, „Домакиня”, „Семейно огнище”, издавани от първите журналистки в града – Т. Н. Ноева и М. Н. Попова. С културно съдържание са и първите национални вестници на гърците и арменците в града. По-бавно се появява литературният печат, но е и по-дълготраен.
 

Първото литературно списание се нарича „Извор” (за ученици и ученички), издавано от учителите Ив. Иванов и Т. Трифонов. То излизало по две книжки месечно (19061912), изпълвани с литературно
творчество. Краткотрайни вестници с литературно съдържание са „Искрено слово” на Илия Венов, „Художествени вести” на художника А. Бакларов, „Ранни цветя” на Д. Шиков, „Ученическа заря” на И. С. Попов, излизали в началото на XX век, с които отделни учители стимулирали у учениците поетично мислене.
 

По-стабилни са педагогическите списания ”Ново училище” (1910–1914 г.), редактирано от бъдещия професор Цани Калянджиев, тогава директор на търговската гимназия, и сп.„Училищна практика” (1906–1912 г.) редактирано от д-р К. Свраков. Традицията да се издават педагогически списания продължава и между двете световни войни, когато във Варна излиза най-дълго задържалото се списание на Ан. Бурлаков ”Педагогическа практика”(1921–1944г.). Интересен е периодическият педагогически лист „Родителско-учителска грижа”, излизал от 1926 до 1930 г. Новаторско съдържание има сп. „Море” (1924) с участието на Хр. Каварналиев, издавано от художествения кръжок в града, в. „Кино ек” (1925–1927 г.), издаван от Ал. Бегажев.
 

Към културните издания спада и морската периодика, която силно се развива по това време. Тя е резултат не само от усилията на морските специалисти – офицери, водещ автор сред които е Сава Иванов, но и на журналисти, писатели и други интелектуалци от града.
 

Фрагментарни остават опитите да се създадат солидни литературни и театрални издания. От отделните бройки на тези издания може да се узнае само за съществуването на определени идеи.
Сред културните издания може да поставим и 13-те хумористични вестника. От всеки са излезли по няколко броя. От тях можем да научим над какво са се смели някога варненци.
 

В духовната сфера на Варна свое място имат и 17-те заглавия на религиозните издания. От тях става известно колко настойчива е била католическата и протестантската пропаганда сред българската младеж. Едва през 1932 г. се създава в. „Християнска защита” като орган на свещеническото братство ”Св. цар Борис”, излизал до 1944 г.
 

През тази епоха се поставя началото и на спортния печат с 24 издания. Първият спортен вестник „Здраве и сила” излиза във Варна от 1900 до 1908 г. като орган на Българския гимнастически съюз „Юнак”. През 1911–1912 г. тук се издава вестник „Към небето”, авиотичен лист за летателно дело. Между двете световни войни излизат още 16 издания. Най-активни в издателската дейност са спортен клуб „Тича” и Севернобългарската спортна лига. Издания имат и туристическите дружества „Родни балкани”, „Девненски извори” и „Орлови гнезда”.

Свое списание основава и морско спортното дружество „Кораб” – „Морска мисъл”, излизало от 1931 до 1933 г. Всичките те, макар и частично, осмисляли спорта като нова култура на варненските граждани.

МОРСКИ ИЗДАНИЯ

На 9 юни 1891 г. излиза първият брой на вестник „Черно море” – обществено-политически и „непартизански приятел на правителството, със задачата да му се спомогне в изпълнението на длъжностите му към народа и със стремеж за безпристрастие и самостоятелност в мненията си”. Тези редове са част от програмната статия на редакционния колектив, но в зависимост от промените в политическия живот се променят и насоките при списването на вестника.

Вестник „Черноморски куриер” (1904 г.) третира политически и културни теми. Четири години по-късно се появява и „Търговски фар” (1908 г.) – вестник за земеделие, търговия, изкуство, политика, индустрия, и съществува до 1915 г.
През 1910 г. вниманието на варненци привлича и първият брой на вестник „Пристанищен работник” – защитник на интересите на пристанищните работници – хамали, колари и талимани.
 

На 2 ноември 1911 г. под ръководството на отговорния редактор Радослав Крайчев и екип от руски емигранти във Варна започва издаването на нелегалния руски вестник „Моряк”. Тиражът е внушителен за това време – 2000 броя, предназначен е за екипажите на руските кораби, плаващи в Черно море. Публикациите са насочени найвече срещу царската власт в Русия.

През 1919 г. и следващите години се появяват изданията „Титаник”, „Крайморски новини” – за политика, култура, търговия и стопанство, „Морска библиотека” – пропагандно издание на Българския морски сговор, както и „Черноморски смях” – фриволен местен вестник.
 

Нови вестници излизат през 1923 г. – „Морска заря” и курортният брой на „Шангова вечерна поща”, списван единствено от С. Шангов. Излиза и първият брой на хумористичния вестник „Морски бич”.
Вестникът на БЗНС във Варна също предпочита име, свързано с морето – „Черноморски новини”. Списание „Рибарство и отраслите му” се приема радушно от морската общественост и отразява тънкостите и тенденциите на риболова у нас и в чужбина. Впоследствие се слива със списание „Морски сговор”, което започва да излиза от януари 1924 г.
 

„Морски сговор” е популярно илюстровано списание, официален орган на Българския народен морски сговор. Помества статии и съобщения за търговското и военното корабоплаване, за морските и речните стопански отрасли, от областта на биологията и геология та, историята и географията, отделя място и за поезия и белетристика, за значението на морските летовища и за спорт.
 

На 24 май 1924 г. излиза и списание „Море”. Неговата насоченост е в различните видове на изкуството. Издава го варненският художествен кръжок. Партнира му по тематика новият вестник „Черноморец”.

Органът на Съюза на българските моряци „Морски ратник” излиза от 1 март 1926 г., два пъти месечно; помества статии по юридически, технически и въпроси, свързани с мореплаването, а така също разкази, съюзни вести и обяви. През май същата година излизат вестник „Черноморец”, „Морски ек” и „Черноморска трибуна” – издания с информационен характер и реклами.
 

През юли и август на 1927 г. се появява рекламен лист „Курортен бюлетин”, издаван от градската община за пропагандиране на курортното дело. Звънва и „Черноморската камбана”. Сдружените земеделци, макар и за четири месеца, списват седмичника „Световен фар” с разкази, колонка за жената, хумор, кратки новини.
 

На следващата година излиза частният вестник „Курортни вести”. Година по-късно, през 1929 г., в хиляден тираж тръгва рекламният вестник „Курортна Варна”. Отново има вестник с името „Черно море” – на симпатизанти на БЗНС, а през 1930 г. се появява „Черноморски шепот” – литературен младежки вестник с религиозна пропаганда.
Макар и за кратко, във Варна и извън нея, излизат редица издания, които носят морето в имената си. „Морска мисъл” става орган на морското спортно дружество „Кораб”. Това списание в хиляден тираж излиза през юли 1931 г. с цел да се пропагандират водните спортове.
 

През 1934 г. също във Варна е отпечатан брой първи на двуседмичното издание „Морски поглед”, което се отпечатва безплатно в печатницата на Морското училище. То има за цел да пропагандира морското дело, предимно с военното корабоплаване и военноморската ни история; публикува стихове, разкази, календар, страница за младите.
 

На 29 юли 1936 г. излиза органът на Съюза на възпитаниците на Морското машинно училище при флота на Негово величество. Вестникът ратува за „силна и мощна България, граничеща с трите морета”. През 1939 г. възпитаниците на Морското училище, по случай своя празник 21 ноември – Архангелов ден, издават възпоменателен лист „Морски подвиг” в хиляден тираж във флотската печатница.
През 1942 г. ръководството на Варненската корабостроителница дава благословията си за излизането на брой първи на списание „Корабостроител”.
 

След Втората световна война (1945 г.) излизат органът на Народния морски съюз „Морско дело”, а две години по-късно „Морски преглед”, списание за морските войски.
 

През 1951 г. ръководството на КОРБСО решава да издава вестник „За родно корабостроене”, който след това приема името „Корабостроител”. На 24 юни 1952 г. на бял свят идва вестникът на българските моряци и докери „Маяк”. Впоследствие той става единственият граждански морски вестник, носител на „Народен орден на труда” - златен. Десет години по-късно излиза списание „Корабостроене”; от 1965 г. със заглавие ”Корабостроене и корабоплаване”.

Излиза и вестник „Димитровска вахта”, предназначен за възпитаниците на ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров”.
От 1966 г. започва да се разпространява и вестник, който отразява курортното дело – „Варненски бряг”. Излизат отделни юбилейни издания като това, посветено на 70годишнината на Флотския арсенал през 1967 г.; оттогава датира и брой първи на научнопопулярния алманах „Фар”.
 

Най-високият връх във варненската морска журналистика през всички години е луксозното списание „Морски свят” не само по тематично разнообразие, но и с майсторството на списването. Сигналният му брой излиза в 1986 г. Започва да излиза редовно през следващата 1987 г., но за съжаление само пет години. След него престават да излизат „Корабостроител”, „Варненски бряг”, „Димитровска вахта”. Вестник „Маяк” променя името и концепцията си и се преименува на седмичник „Морски вестник”, собственост на параходство БМФ, Кораборемонтния завод „Одесос” и пристанище Варна.
 

Първите жени в журналистическата професия През XIX век публичното пространство е мъжки свят. Български те жени нямат избирателни права до 1937 г., когато цар Борис III дава такива на „жените майки със законен брак”. Жените не могат да бъдат избирани за депутати или общински съветници чак до социалистическата епоха. Невъзможно е било да бъдат министри или да упражняват някаква професия с изключение на лекарската или учителската, но само докато са госпожици. Патриархалните нрави на XIX век изключват жените и от журналистическата професия.
 

Въпреки това на 1 януари 1893 г. във Варна се появява списание „Женский свят”. Списанието излиза два пъти месечно на 1 и 20 число, а веднъж и с притурката „Домакиня”. Тиражът е 1000 броя, годишният абонамент – 5 лв. Печата се в „Типолитаграфията” на евреина Лудвиг Ницше във Варна. Изборът на тази печатница не е случаен.

По това време тя е известна с богат избор от гръцки, френски и други чужди букви. Общественото внимание е провокирано и от печатането на книги, които третират темите за участие на жените в политическия и стопанския живот и за публичната изява на слабия пол като жена, майка и общественичка.

Поредното предизвикателство е списанието „Женский свят”. Предизвикателството не е само в тематичната насоченост, но и в амбицията жените да навлязат в журналистическата професия. Мъжете са особено подразнени от афиширането, че това е „периодическо списание, редактирано от жени, за госпожи и госпожици”. Списанието се издава от сестрите Теодора и Елена Манови. През 1983 г. Теодора е вече съпруга на Георги Ив.Ноев, който след две години ще бъде заместник-кмет на Варна. Сестра й Елена Манова все още е госпожица и има грижата само за притурката „Домакиня”.
 

Двете сестри се занимават не само със списанието, но и с благотворителна дейност като активистки на дружество „Майка”. Организираната на 13 ноември 1893 г. благотворителна вечеринка на дружеството отприщва натрупаното мъжко раздразнение от нахлуването на жените в публичното пространство.

Редакторът на „Черно море” П. Бобчевски критикува дамите в своя вестник по повод вечеринката: „Именно разпоредбите в салона трябва да бъдат тъй точни, внимателни и прилични, щото поканеният да не губи разположението си и да се каже, че е употребил труд и разход нощно време, вместо да почива в сън. Никому не е нужно да знае, че канителите имали незнам каква цел, та затуй да търпи разни небрежности... Слободиите и извратеното възпитание изпъдиха и изпъждат от нашите обществени събрания всеки малко или много възпитан човек...”.

Дамите поемат хвърлената ръкавица и като истински мъже се впускат във вестникарски дуел. В следващия брой на „Женский свят” обширно обсъждат злобния дух на П. Бобчевски и се шегуват с „драгоценното му време за спане”.
Мъжете не могат да преглътнат атаката и отговарят с унищожителна статия на 12 февруари 1894 г., озаглавена „Българки, доста се лъгахте със спис. „Женский свят”!”. Материалът е във вид на писмо, подписано от „Варненец”. Наред с обвиненията в некомпетентност авторът нарича сестрите Теодора и Елена „гагаузки”, които не знаят български език, защото са завършили гръцки училища.

Обвинява ги и в плагиатство от атински вестник, което било страшно престъпление, защото така опорочавали невинните българки и ги превръщали в „лукави гъркини”. Уверява още, че и мъже пишат в списание „Женский свят” и завършва с думите: „И сполучват, защото снизхождението на нашия печат – яд ме е дори – е толкоз голямо, че допуща на едни такива базиргяни да си плетат кошничката и после пак нам да се смеят и да доказват, че сме хаплювци – и жените, па и мъжете. Вари ги, печи ги – все са гърци, даже нещо повече – гагаузи.

И ти, българко, събираш ум и памет от атинската Калиррои Паррен по български, пълниш затуй кесийката на едни гагаузи тука и въздигаш едни неграмотни гагаузки в средата си!” Варненец.
Постепенно вестник „Черно море” се превръща в антифеминистка трибуна, като публикува дописки, писма и статии от цялата страна. Например от Плевен се оплакват от учителката Тодора Анастасия Маждракова, която на 21 ноември 1893 г. след водосвета на Девическото училище, държала сказка върху еманципацията на жената.

Особено се подразнили плевенчани, че учителката разкритикувала афоризми на Русо, Милтън и Юго за жените. А свещеник Кръстьо, който бил един от най-интелигентните свещеници не само в Плевен, още докато сказката не била преполовена, си взел патрахила и требника и си излязъл почервенял от срам.
 

Теодора Ноева не губи присъствие на духа и отговаря с „Две думи”: „Местният ни в. „Черно море” напоследък вече отстъпил колоните си на разположението на всякакви дописници. От това нещо се е възползвал един известен нам „Варненец”, за да излее всичката си жлъч против директорката на списанието г-жа Т. Г. Ноева лично и под булото уж на критика отправя по един уличен начин най-неблагоприличните и най-безобразните псувни и не само против нея, но и против г-ца Е. Манова, учредителката на „Притурката”...

Уверени сме, че и читателите ни, които са добре вече запознати от една година и повече с „Женски свят”, ще узнаят злобата и ще се отвратят от този пасквил; при всичко това обаче, казваме, счетохме за нужно да споменем за него в колоните си с цел от една страна да обявим, че дирекцията ни най-малко не я е страх и ще продължава преспокойно работата по предначертаната програма и от друга – да изкажем съжалението си, че има у нас вестници, които стават органи на такива безсъвестни хора, като им спомогнуват в удовлетворението на мизерните и ниските им тенденции.

Ние вярваме, че читателите ни ще ни опростят дето им отнехме времето за един толкова недостоен въпрос, като ги уверим, че трябваше веднъж завинаги да отговорим на този невъзпитан варненец и че втори път няма да го удостоим нито с дума, ако би той продължавал вечно да пише”.
 

В тази битка за публичното пространство списание „Женский свят” извоюва правото си на съществуване в една професия, изискваща гражданска позиция и мъжество. Списанието излиза до 1898 г., но оставя трайна следа в българската журналистика.


ПЪРВИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ФОРМАЦИИ

Варненските журналисти са винаги сред първите предвестници на организираните форми на професионалния живот. Те не само заедно си сърбат кафето и пият Загорска мастика, не само всеки ден в десет часа в кафене “Мусалла” организират пазар за новини, не само често разменят гневни погледи и обидни реплики, а понякога дори размахват един друг здравите си бастуни. Такива са времената – политическите интереси повдигат мераците за бързо домогване до властта и забогатяване, противопоставят ценности, деформират нравствените стойности. Но въпреки това варненските журналисти са сред учредителите на Съюза на професионалните провинциални журналисти, създаден през 1922 г. във Велико Търново.

Те са и сред първите, които приветстват своите колеги, учредили Дружеството на столичните журналисти през 1905 г.. Още през 1894та варненски представители участват в Първия журналистически събор, категорично противопоставил се на ограниченията на свободата на словото, наложени от Стамболов и неговите партийни съзаклятници.

Варненските вестникотворци са сред първите и при създаването на Съюза на провинциалните журналисти през 1926 г в Пловдив. Целта на новия съюз е “...да организира провинциалните журналисти за защита на техните морални и материални интереси”. Сред основните цели на съюза е ”...да посредничи за изглаждане на конфликтите между редактори, стопани и журналисти в провинциалната преса, да работи за отстраняване на некачествената конкуренция”.

На 9 юли 1923 г. неколцина варненци, “...в едно добро разбирателство между публицисти, професионални журналисти, свободни писатели и собственици на варненски вестници”, решават да създадат дружество на варненските журналисти. Като основатели на дружеството са записани имената на Жеко Ив. Жеков, Добрин Василев, Преслав Преславски, Антон Байчев, Борис Сакъзов. Уставът на дружеството получава благословията на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

На първото заседание на варненското журналистическо дружество, на което се обсъжда и гласува уставът на организацията, се взема решение в дните на официалните празници да се издава специален брой под заглавие “Варненски вестник на вестниците”. Мотивите и целите са: “… като в него ден други вестници в града не излизат и най-важното – вестникът да не представлява обикновен ежедневен вестник с обикновени новини, а да съдържа статии от видни варненски граждани и то върху исторически, литературни, общо културни въпроси, засягащи предимно историята на родния ни град и, от друга страна, в него да се изнасят спомените на видни варненски дейци от миналото”.

Историците и архивните материали деликатно премълчават и подминават острите пристрастия и стремежи за надмощие на варненските издания сред читателите. Но на 24 май 1924 г. не само на варненските сергии, но и сред цялата културна общност се разпространява първият брой на първия общ професионален продукт на журналистите край морето – „Варненски вестник на вестниците”.
 

Вестникът наистина носи характер на феноменално творение чрез своята основна цел – чрез духовните ценности да се търси единението на варненци, политическите ежби да се заменят с традиционните български добродетели, комерсиалните интереси да отстъпят пред християнските ценности. Въпреки че, както пишат нашите предшественици в няколко поредни броя на “Варненски вестник на вестниците”, “… и днес България преживява тежък морален, икономически и държавен кризис”. И още: “…българският писател, научен и художествен работник – изнемогва”.

Или пък думите на журналиста, публициста, писателя и държавен администратор по това време Димо
Казасов: “Парадокс наистина – в демократичните общества капиталът има монопол над печата. Вестникът представлява общественото мнение, а зад него стои финансова сила, която го крепи и вдъхновява”. Така още през първите години на своето съществуване “Варненски вестник на вестниците” се развива като пространство за утвърждаване на гражданската позиция на журналистиката като “най-верен часови на прохождащата революция”, по думите на Робеспиер. Колко са близки понякога обществените деформации, макар и проявени през десетилетията от два различни века!

Но такава е традицията в духовния живот на народите – вестниците да бъдат едни от основните паметници в съзнанието на хората.
Първите десетилетия на ХХ век налагат върху облика на Варна новите белези на динамично развиващ се и добиващ все по-модерен облик черноморски град. Новите фабрики, големите работилници и складове, развитието на транспорта – най-вече на пристанището и железопътните артерии, развиват неговата нова социална структура. Появяват се стокови борси, банки, търговски дружества, чуждестранни инвеститори.

Градът се оформя като проспериращ капиталистически пазар. Файтоните с ненавист отстъпват лидерската си позиция на модерните минибуси, а първите морски бани изкушават с удобствата, с лечебните процедури и с разкрепостеност дори пури таните на морала и поразголената човешка плът. Във Варна се формира нова комуникативна среда. В това безспорно имат не малка роля варненските вестници и печатници, които изработват книги на български и световноизвестни автори. Печатните издания се специализират, започват да сегментират аудиторията и да диференцират своите послания. Послания, които определят конкретни модели на поведение.
 

Във Варна се появяват и редица издания, които са първи по своята тематична насоченост в страната и се разпространяват във всички по-големи градове. Сред тях са списанията “Женски свят”, “Народно здраве”, “Медицинско списание”, “Морски сговор” и редица други. До 9 септември 1944 г. във Варна излизат 360 вестника и 63 списания. 

Близо 46 години след това, до 1990 г., варненската журналистика се представлява от всекидневния вестник „Народно дело”, седмичния вестник „Полет”, редица ведомствени вестници, а по-късно и от специализираното месечно списание „Морски свят”. Радио Варна господства във варненския ефир, а през септември 1972 г. е създаден Регионален телевизионен център Варна.