Обръщайки се към читателите с прословутото “Здравейте, милички”, Иван Богоров вече е наясно, че те жадуват да научат нещичко за културни изяви, за образователно дело, да получат развлекателни и смешливи четива.

Понякога Богоров предлага и страшни теми – описание на „планини, които изхвърлят огън”, на „тръсъци на земята”. След години, когато има информационен повод, Богоров препечатва в “Цариградски вестник” тези очерци.

В трети брой на “Български орел” има и един удивителен “Дворен календар на Европа”, който представя данни за големината на страните, населението, столиците, имената на държавните глави на нашия континент.

Жертвите в името на журналистиката са големи и съзнателни, Фотинов е убеден, че нищо съвършено не става без любов, той само е поставил „камен уголний” и е показал посоката на читателите си и последователите на “Любословие”.

Богоров преживява много огорчения и разочарования и с “Български орел”, и с “Цариградски вестник”. Когато е принуден да остави втория на уж съдружника си, (отворил лакет уста, за да лапне изданието и печатницата му), Богоров казва: “Не може да се прави къща без тесла, сиреч вестник, без да имаме пари”.

Но е повече от сигурен: Виена не е веке далече от Русчук, и упорито продължава своите усилия българите да се изравнят с другите европейски народи.

Награда на Богоров ще му остане как Раковски го описва: “Богоров се труди и денем, и нощем сам, пише, тича в печатницата, по пощи, а няма пари за най-необходимото и задлъжнява на този и онзи заради народното дело”. Ето първите ни вестникари:

Константин Фотинов

Роден в Самоков около 1790 г., учи в местното килийно училище, после в Пловдив и Кидония. От 1828 г. става учител и развива богата книжовна дейност.

В Смирна създава частно смесено елино-българско училище, превежда. През 1842 г. издава пробна книжка на “Любословие” и предприема пътуване из България, за да събира материал за книгите си, да търси настоятели и абонати за бъдещото си списание.

През 1844 г. издава първото българско списание “Любословие” – месечно, енциклопедично. То излиза 2 години. През 1858 г. Фотинов се мести в Цариград, където умира.

Иван Богоров

Роден в Карлово около 1820 г., учи в Цариград, Одеса. В Букурещ отпечатва “Първичка българска граматика”, в Лайпциг изучава химия и издава първия наш вестник “Български орел”.

В Цариград създава “Цариградски вестник”, в Париж учи медицина и като се връща в Пловдив, издава сп. “Журнал за наука, занаяти и търговия”, сетне в Букурещ - “Народност”...

Други негови издания са “Книговище за прочитание”, “Селски лекар”, много известен е с трудове за чистотата на нашия език. 

 

Разказ на Антония Мечкова в “Новинар”, 2009г.