Според определение в интернет, „Вестникът е печатно периодично издание, най-често издавано ежедневно или ежеседмично, обикновено съдържащо новини, мнения и анализи, често придружени от реклами. Вестникът е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в подобен на сегашния си вид през XVII век в Европа (Германия, Холандия, Италия, Франция, Англия).

Става дума за хартиен носител с поне няколко страници, съдържащи новини, оформени в различен тип статии (строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др., придружени с илюстрации и снимки). До началото на 20 век вестниците са най-бързо реагиращото на актуални събития средство за информация и традиционно съдържанието им е по-злободневно от това на други хартиени издания, като списания, годишници и други.

 

С появата на електронните медии (радио, телевизия, интернет) вестниците губят първенството си в актуалността на информацията, но в продължение на десетилетия продължават да съществуват успоредно с тях. Днешните вестници често имат сайтове в световната информационна мрежа, където предлагат статиите за безплатно или платено четене.

Първите публикации, напомнящи днешните вестници, се появяват още в древния Рим през 59 г. Пр. н.е. , в които ежедневно се обявяват т.нар.Acta djuma, съдържащи сведения за законодателни промени, съдебни процеси, както и други политически, и военни въпроси.

 

През 2-3 век в Китай сред дворцовите служители се разпространява, издаван от правителството, информационен „бюлетин“, като тази практика продължава и през първата половина на 8 век. През 1582 година в столицата Пекин за пръв път се споменава за частно издаван бюлетин.

През 16 век подобни ръкописни държавни бюлетини се появяват и на Стария континент. През 1556 година правителството на Венецианската република започва да издава месечен бюлетин, който се продава за една „гадзета“. През първата половина на 19 век Индустриалната революция намалява стойността на издателската дейност и в много градове на Европа и Америка започват да излизат по-евтини и широкодостъпни вестници, като съдържанието им силно варира в различните региони и култури.

Първият български вестник е „Български орел“, издаван от Иван Богоров от 1846 година в германския град Лайпциг. Останалите издания от периода на Възраждането също се публикуват извън България, най-вече в Цариград и Румъния, където има значителни български общности. Сред тях са „Цариградски вестник“, „Гайда“, „Българска дневница“, „Дума на българските емигранти“, първият български всекидневник „Секидневний новинар“.

 

След Освобождението през 1878-1879 г. градовете по крайбрежието на река Дунав – Русе, Силистра, Свищов и нагоре по течението са сред първите, в които избуява издаването на родни вестникарски издания. Сред тези градове е и Тутракан, където се пазят следите от една издателска дейност, вкл. и на славното сп. „Мисъл“ (интернет: „Българско списание, около което възниква така нареченият кръг „Мисъл“ - първото литературно обединение, най-значимото събитие в българската културна история, поставило си висшата цел да формира, насочва и определя литературния живот и литературния вкус на нацията в края на ХІХ и началото на ХХ в.“).

 

 

 

В края на ХІХ и през първото десетилетие на ХХ век Тутракан се утвърждава като едно от най-значимите средища на българското книгопечатане и книгоиздаване в Североизточна България. Тук има три печатници, в които се отпечатват местните вестници – „Бряг”на А. Д. Василев, в. „Напредък” (б.а. – възстановен преди няколко години за трети пореден път) на Владимир Стоянов.

 

„Всички останали вестници“ са на Никола Мавродинов. Негова е и най-голямата и модерна местна печатницата, основана през 1898 г. До 1913 г. в нея се отпечатват 11 периодични издания и над 60 книги (художествена, историческа, социологическа и философска литература). През 1907-1908 г. тук се отпечатва списание “Мисъл”, редактирано от д-р Кръстьо Кръстев и от Пею Яворов.

 

Други периодични издания, излезли от печатницата, са списанията „Книгописец” и „Нова струя” с редактор и издател Ана Карима; теософското списание „Пътят” и др. В печатницата се печатат и излизащите по това време местни вестници „Бранител”, „Тутракански вести”, „Тутраканец”, „Ръководител” и „Тутракански общински вестник”.

 

 

 

 

Още следваща седмица, на 13 декември 1902 г., Тутраканското градско общинско управление поставя началото на нов вестник – „Тутракански общински вестник” (б.а. – в момента в област Силистра свои месечни вестници имат най-малките общини в областта – Главиница, Кайнарджа, Ситово и Алфатар). Той е с отговорен редактор общинският съветник Г. Иванов и се отпечатва веднъж седмично също в печатницата на издателя „Мавродинов”.

 

Последният му 12-и брой се появява на 26 март 1903 г. След още едно прекъсване, този път от 8 години, на 15 март 1911 г. общината подновява своя печатен орган. Той излиза два пъти месечно, но на 1 юни 1911 г. спира още на шестия си брой.

През 1903 г. се поставя началото на други няколко вестника: „Тутракански вести” води началото си от 8 февруари 1903 г. Той излиза с прекъсвания до 7 март 1907 г., достигайки 33 броя. Негов собственик и редактор е Петър Габровски. Вестник „Тутраканец” с отговорен редактор Неделчо Г. Чорбаджиев излиза само в два броя – на 14 и 24 май 1903 г. В този период повечето вестници са издавани все в печатницата на Мавродинов.

На 14 октомври 1903 г. започва да излиза седмичният вестник „Ръководител”, определян като издание в подкрепа на Народнолибералната партия. Последният му 44-и брой е от 7 септември 1905 г. На 26 октомври 1909 г. се появява в. „Напредък” с редактор и отговорник Владимир Кр. Стоянов. Отпечатван е в печатницата на Владимир Стоянов.  До 22 ноември 1911 г. излизат 88 броя.

 

Издаването му се възобновява на 16 октомври 1940 г. и до 1944 г. излиза в малък тираж Вестникът е печатан в Кубрат, а издател и редактор е И. Чорбаджиев.

 

 

Предвестник на периодичния печат в Тутракан през периода на социализма са многотиражките „Добруджанска дума” и „Тутраканска местна промишленост”. Първата е орган едновременно на партийното бюро, дирекционния съвет и профкомитета на ДЗС „Янко Забунов”, Тутраканско, и е издавана по време на жътвената кампания през 1957-1960 г., като се разпространявана вкл. в Исперихския район. „Тутраканска местна промишленост” стига до читателите си до 9 септември 1962 г., когато се появява първият брой на вестник „Тутракански глас”, излизащ за радост и днес в съвременен вид.

 

 

В унисон с историческото време, в което се появява, вестникът е подвластен на социалистическата идеология. Обещава на читателите, че на страниците му ще намерят място всички въпроси, които вълнуват хората в района. През 70-те години „Тутракански глас” набира скорост и получава официално признание от Съюза на българските журналисти с присъждането на пета категория и право за вписване в каталога за абонамент на български вестници и списания.

 

Вестникът устоява на политическите промени в България след 10 ноември 1989 г. и продължава да излиза и до днес – цели 52 години, вече като частно издание,дело на едноименно Сдружение с нестопанска цел. През продължителен период от време „Тутракански глас” е единственият периодичен печатен орган в Тутракан и региона. От 2005 г. до 2010 г. излиза вестник „Тутракански Бряг”, който е част от Вестникарска група „Бряг“ – Русе.

 

 

„В. „Напредък” е създаден в гр.Тутракан като местен седмичен информационен вестник. Първият му брой е излязъл от печат на Димитровден през 1909 г. Основател и пръв редактор на вестника е Андрей Чернев. Първото издание на частния вестник „Напредък” се задържа до 18 февруари 1912 г. В печатница на Владимир Кр.Стоянов в гр.Тутракан са отпечатани 91 броя.

 

Целите и задачите на вестника: да бъде верен изразител на цялостния вътрешен живот на града и околията, като изобличава недъзите и пороците в него. Да дава обективна информация за всички по-важни „външни и вътрешни събития, да посочва и поощрява почини за обществени начинания и въобще да преследва постигането на оная обща цел, която може да се изрази в една дума, избрана и като име на вестник „НАПРЕДЪК”.“

 

Второто издание на в. „Напредък” се появява на 16 октомври 1940 г., веднага след възвръщането на Южна Добруджа към България в резултат на Крайовската спогодба . С редактор  Ив. Чорбаджиев излиза в тираж 700 броя до 25 февруари 1944 г. Отпечатва се в печатници „Напредък”, „Кубратско ехо” и „Менгишев”. Вестникът ратува за българщината в Тутракан и околията, както и за унищожаването на остатъците от румънската пропаганда.

 

За трети път вестник „Напредък” се възражда на 4 октомври 2007 г. по идея на Исторически музей – Тутракан, с подкрепа на американския бизнесмен Стив Хараламбиев, родом от Тутракан, живеещ в гр. Сан Франциско (САЩ).

Днес вестник „Напредък” продължава традициите на своя предшественик от началото и средата на 20-и век, а също внася и нови нюанси от настоящето на град Тутракан и общината, отразявайки събитията и проблемите на местната общност, както и важните новини от областта и страната. Стреми се да е в центъра на събитията и да подава обективна информация за тях на своите читатели.

 

Главен редактор на обновения вестник е Тамара Спасова. Новата заглавка на вестника е изработена от Елена Тодорова, учител по информатика в СОУ „Й. Йовков” – Тутракан, която прави предпечатната подготовка на вестника в първите няколко месеца.

 

След нея предпечата извършват последователно Николай Колев от „Ди Ес Ейч”, гр. Тутракан, Любомир Атанасов от печатница „Ковачев” от гр.  Силистра, сега  е дело на Владимир Колев от „Ем Ел Пи Ес” АД, което е издател на вестника, отпечатван в печатница „Форум Прес” – гр. Русе.

 

През октомври т. г. вестник „Напредък” ще навърши 105 години от основаването си. За своя вековен юбилей през 2009 г. вестникът бе уважен от УС на СБЖ със специален поздравителен адрес до неговия издател и до читателите на изданието.“