За празника на една от респектиращите професии отвори врати театър „София”, където се събраха различни поколения, отдали своя живот на четвъртата власт.

Този път микрофоните и камерите бяха насочени не към политически и държавни персони, а към гилдията, за да отразят нейния двоен юбилей. На празника бяха припомнени онези мигове от първия събор, проведен преди повече от век, с който предците на българския печат слагат началото на идеята си да се обединят, защото само това е пътят българската журналистика да получи своето обществено признание, а и да може да отстоява своите интереси.

Макар това да са намерения на видни български интелектуалци отпреди 120 години, те звучат и днес толкова на място, защото журналистическото племе се нуждае от своето единение в името на професионализма, нравствените ценности и достойното му място в обществото.

За съжаление, не можа да се намери възможност съборът да се е състои, както в онази далечна 1894 г., в едно от най-будните огнища на културата в столицата - читалище „Славянска беседа”, но въпреки това в салона на театър „София” не липсваше радостната атмосфера от празника.

Под звуците на „Радецки марш” беше открит съборът-концерт, който е под патронажа на ЮНЕСКО и лично на неговия генерален директор Ирина Бокова, която изпрати свой поздравителен адрес до участниците. А благодарение на талантливото си перо известният наш публицист и драматург Любомир Пеевски накара всички да почувстват атмосферата, която е царяла преди 120 години по време на първия учредителен събор.

Тримата водещи на вечерта - Радина Червенова и Спас Кьосевски от БНТ и Доника Ризова от България Он Ер, с нескривано вълнение разказваха епизоди от годината, в която 170 български интелектуалци са решили да обединят пишещите братя. Връщането назад във времето се преплиташе с виртуозни изпълнения на български музиканти и певци прославили страната по широкия свят.

Сред виртуозите бяха проф. Виктор Чучков, който с елегантното си чувство за хумор сподели със залата, че пианото, на което ще свири, е връстник на българската журналистика.

А голямата медийна антроположка Татяна Лолова анализира накъде духа вятърът в българската журналистика, като всичките нейни размишления на глас бяха в стил, познат ни от риториката на министърката на младежта и спорта и на лидера на ДПС Лютви Местан, която допринесе за вдигане градуса на настроението в залата.

Пъстрият букет на участниците в събора включваше не само представители на българското изкуство, но и известни имена вдигнали летвата в журналистиката. Да споделят празника бяха с колегите си бяха многократно награждаваната Добрина Чешмеджиева от БНТ, водещата на едно от най-слушаните и обичани предавания по БНР „Алегро виваче” Ирина Гаделева.

Според Добрина 2014 г. наистина се оказа година на българската журналистика, защото освен двата юбилея, отбелязваме и 55-годишнината на БНТ. А участието на Ирина в събора е голяма чест,  тя е представител на музикалната журналистика и се гордее със своята работа, защото разкрива пред слушателите красотата на хубавата музика и вече е сигурна, че дори и в най-малките селца вече има хора, които не желаят да бъдат удавени в чалга. 

Журналистът от БНТ Андрей Захариев, който е водещ на едно от най-гледаните тв предавания - „История.БГ”, сподели, че е най-щастливият човек, защото журналистиката се е превърнала за него в участ и съдба.

Да поздравят колегите си с юбилея бяха дошли и представители на факултета по журналистика и масови комуникации при СУ „Св. Климент Охридски” в лицето на проф. Лилия Райчева. Тя поднесе грамота по повод юбилея на СБЖ, която получи и. д. председател Снежана Тодорова. Лили Райчева припомни думите на едно от светилата в българската журналистика, Дафин Тодоров, че хората се делят на журналисти и други.

Много други колеги споделиха от сцената какво им е дала и каква според тях трябва да е българската журналистика. Сред тях бяха Лили Маринкова от БНР,  Иван Тодоров.

Един от водещите журналисти международници, Светослав Терзиев, както винаги, успя да ни „хване” с думите си. Неговите слова-изповед бяха насочени към това какви са имената в днешната наша журналистика и какво би останало за бъдещите поколения от професията, което те да си спомнят така, както ние днес си спомняме за случилото се преди 120 години.

Той не скри болката си, че днес 9 висши училища подготвят кадри по журналистика, но повечето от тях започват да правят PR политика и това е така, защото журналистиката като че ли загуби опора в обществото. „Едно време хората са си давали последните стотинки, за да си купят вестник и по този начин са гласували за журналистиката – каза той, - а сега медиите гледат как да се слеят с държавата, за да получават средства.” Според него днес държавните медии са много по-свободни от частните да казват това, което ги вълнува, защото за разлика от тях частните се съобразяват с това кой дава парите.
 

Да поздравят българските журналисти дойдоха и колеги от чуждестранни медии, които работят в България. Това бяха кореспондентът на китайската медийна група „Икономик дейли” Джан Чун Джун и на ИТАР-ТАСС Игор Ленкин.

Както винаги топ перото Велислава Дърева буквално изправи залата на крака. В емоционалната си изповед тя сподели, че българската публицистика не е само на сто и кусур години, а тя се е родила далеч назад във вековете с писмената на Черноризец Храбър.

„Ние сме деца на буквите и словото – каза Велислава. – И благодарение на тях съществуваме като народ, нация и държава. Без тях няма да ни има нито във времето, нито в пространството. С тези букви можем да напишем най-красивите и най-грозните думи и не бива да срамим онези, които са ни ги дали, както и не бива да срамим Ботев, Каравелов, Смирненски.”

И като казвам, че тя изправи залата на крака , това беше по повод, че известната наша журналистка призова всички свои колеги да не забравят сутрин преди да поемат по делата си, да си кажат една молитва и тя е: „Аз, буки веди…” - да изрекат нашата стара азбука, за да знаят, че благодарение на буквите днес всички пишем своите думички.

Свои преживявания в горещите точки на планетата сподели пък топ репортерът на bTV Десислава Ризова, която наскоро получи награда за своите репортажи от Украйна.

За доброто настроение на участниците в събора се погрижиха световноизвестният цигулар Мичо Димитров, станал 23-ят музикант на годината у нас, народната певица Гуна Иванова и вечно чаровният Вели Чаушев, който, появявайки се с шапка на сцената, припомни, че гениалният Габриел Гарсия Маркес никога не носел шапка, за да не я сваля пред никой, а той – Вели, е сложил такава, за да я свали пред българската журналистика.

Наред с многото поздравителни адреси от президента Росен Плевнелиев, председателя на НС Михаил Миков и топлите слова в писмо от Стефан Данаилов, не липсваха и отличия. Министерството на културата поднесе на Снежана Тодорова „Златен ритон” и грамота, с които отбелязват своя респект и уважение към СБЖ.

И след като с „Радецки марш” започна съборът, в неговия край залата бе изправена на крака от прочувственото изпълнение на Борис Христов „На многая лета”, като всички развълнувано пяха с него. Нека тези слова да ни крепят и дават сили в така трудния ни занаят през следващите години.

Снимки: Иван Василев