Изложбата беше открита от проф. Иван Маразов. Той подчерта, че тя е на най-подходящото място, защото точно тук, в Парламента, се срещат политици и журналисти, които би трябвало внимателно да следят накъде ни водят.

Мястото да, но може би времето не е най-подходящото за изложба, защото вече си отива този депутатски корпус, каза в словото си известният наш интелектуалец. Но според него много е важно политиците да са информирани за това, че българската журналистика е по-стара от българската политика.

Цитати, факсимилета, снимки, рисунки показват интензивния живот на тази млада за България професия, водят ни през времето на успехи и терор, на мир и войни, на солидарност и разпри, споделя проф. Маразов. Според него често българският вестникар е заемал честна позиция по въпроси от национална значимост и е критикувал политиците, които не са вършили това. Той не пропусна да спомене, че журналистите не са безсмъртни, като истината, а още повече, че много от тях са заплатили със живота си тази истина, което се случва и днес, и то не толкова далеч от нас.

„Журналистът и политикът са съюзници в общата им цел да помогнат на народа си” – е убеден известният наш траколог. - Словото е оръжие, но все пак не е секира, а шпага. Не оръжие за масово унищожение, а служи като скенер за диагноза и скалпел за лечение. То е отличителен белег на интелигентността и образоваността.”

Домакинът на парламента Михаил Миков поздрави журналистите с техния юбилей и изрази радостта си, че НС е домакин на изложбата, и то не само, за да я видят народните представители, а и тези, които се наричат журналисти в парламента. Той направи кратък исторически преглед на историята на българската журналистика и каза, че именно излязлото изпод перото на журналистите далеч назад във времето е създало почвата да се случи Освобождението, Третата българска държава и е отразявало като огледало, кога пристрастно, кога хладнокръвно и обективно, всичко това, което днес може да е повод за подражание.

Според него изложбата е добър повод да се върнем към високите изисквания на стандартите във времето. Михаил Миков не пропусна да напомни как журналистите по времето на Учредителното събрание в Търново чрез своите издания са търсили народните представители да се явят и да изпълнят дълга си в Учредителното събрание. И днес може би трябвало да стане така. Той изрази надежда повече народни представители да отделят време и да разгледат изложбата.

И. д. председателят на СБЖ Снежана Тодорова благодари на парламента, че е приел да бъде домакин на юбилейната изложба, посветена на историята на българската журналистика, за да покаже какво е дала тя на България през всичките 170 години. Тя не пропусна да каже, че много важно качество на журналиста е да бъде винаги в опозиция, защото така се ражда истината.

Позволих си да наруша вниманието на Михаил Миков, който с интерес разглеждаше изложбата, с питането си какво е за него днес, след 170 години словото на българската журналистика - секира или скенер. „Словото на българските журналисти е словото и историята на модерна България – каза той за сайта на СБЖ. – Колкото до секирата и скенера, не може да е само едно от двете понятия. Когато е силно, добро и без да е подмазваческо, журналистическото слово днес е интересно. А когато е тривиално, когато е видимо повлияно от една или друга седяща зад журналистическото перо сила, тогава не е духовно, а е банално.”

Вежди Рашидов беше един от първите депутати, който разгледа изложбата. Хващам го в крачка с моето питане какъв е коментарът му, че българската журналистика е навъртяла вече 170 лета. „Като махнем последните десет години, откакто има монопол над журналистиката, тя е била добра и на ниво. Винаги съм имал прекрасни приятели сред журналистите – каза той за сайта на СБЖ. – Смятам, че тя е документалистиката на времето.”

На 25 табла изложбата проследява цялата история на българската журналистика. Част от фотосите са от частни колекции, други са открити на най-различни места, като се тръгне от битака та се мине през албуми и снимки, които са съхранявани от различни хора. За първи път има и табло, подготвено от факултета по журналистика и масови комуникации при СУ „Св. Климент Охридски”.

Освен със създаването на организираното журналистическо движение у нас, експозицията запознава и с изданията, които са се нароили през годините в България. Интересен момент е, че по време на Балканската война 1912-1913 г. в окопите на фронта по идея на големия български художник Александър Божинов се създава и първият фронтови вестник „Зор заман”, чийто илюстратор е той. Знае се, че журналистите са винаги в горещите точки.

Така е било и тогава, за което изложбата разказва. Тогава на фронта кореспонденти са били представители на изданията „Вечерна поща”, „Дневни новини”, „Мир”, „Утро” и други. Създаването на първите журналистически организации, живота в тях и още много други теми намират място в изложбата.

След НС се предвижда изложбата да обиколи страната и културните центрове. Идеята е юбилеят да получи признание чрез изложбата и на други места.

Снимки: Иван Василев