Още по-трудно е да се посочат точни числа за изданията отпреди 1944-а. Но пък се знае  колко вестника са излизали във Велико Търново от Освобождението до споменатата 1944-а, например. Сред тях имало и с  действеното название „Борба“.  И най-ревностната им местна изследователка и познавачка е главната уредничка в тамошния  Исторически музей Тодорка Недева.

Благодарение на нея попаднах на вестник „Борба“ от 1934-а. По-точно – на един негов брой от 18 януари същата година. И още по-конкретно: на част от първата му страница.

Колко информация носи през времето само тоя къс вестникарска хартия!

Правят впечатление използваните шрифтове, декоративните елементи при оформлението, броят и разположението на наборните колони.

Изданието се родило през 1923-а и живяло две десетилетия. „Уреждал“ го редакционен комитет, но редактор-стопанин на независимия седмичен вестник бил Иван Хлебаров.

Днес в Търново сигурно не са повече от десетина ония, които помнят тоя човек. Открих едного – 91-годишния фармацевт Николай Бояджиев. Цял живот аптеките, в които е работил, са били подредени като за пример, тъй е и със спомените му. В края на трийсетте на миналия век той е бил ученик в прочутата местна Мъжка гимназия.

И ми разказа, че Иван Хлебаров бил напет, едър, помнещ се мъж. Живеел в квартал „Варуша“ – на едноименния хълм, северно от тогавашната, а и сегашната главна улица, над Паметника на обесените. Ходел достолепно, винаги с костюм  и цвете в бутониерата на ревера.

А брой на „Борба“ струвал два лева, стар (явно са държали архив на склад) -- пет. Посочена е и цената на абонаментите за шест месеца, за година, за странство. Прави впечатление голямата отстъпка, която редакцията правела за всички български абонати.

Запомнят се и няколко прелюбопитни реда от два от текстовете в горния десен ъгъл:

„В. „БОРБА“ е най-разпространеният журнал в цяла България.“

-----------------

„БОРБА“ е член на единствения законен съюз на журналистите в България, утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве с № 4485 от 29 ноември 1926 год.“

-         - - - - - - - -

От всичко написано се чува гласът на един полезен урок: пазете архивите си, не изхвърляйте безразборно и лекомислено стари издания, четете ги внимателно и ще знаете все повече и повече...