Иван Филчев: Преживяхме "горещи" дни в Кайро...

Евакуацията на българите беше приключила на 31 януари, комендантският час беше удължен, а пътуването до Кайро се считаше за абсолютно безумие.

Пристигнахме в 18 ч. при положение, че забраната за движение по улиците влизаше в сила в 16 ч. и продължаваше до 8 сутринта. Минахме границата с туристически визи, макар че сезонът не беше за туристи, но визи ни дадоха на летището без проблем.

Проблемите дойдоха след това. След щателен обиск ни конфискуваха камерата, но, за щастие, пощадиха лаптопа, мобифоните и сателитния телефон. Пристигнахме във време, когато в Египет възприемаха чуждестранните журналисти като врагове на народа и виновници за положението в държавата, каквато в момента нямаше.

Банките не работеха от няколко дни

Полицията се беше саморазпуснала, а функцията й беше взета от самозвани банди по улиците, претендиращи, че гарантират сигурността. Въпреки комендантския час таксиметров шофьор ни взе на драго сърце. След това съжаляваше, но беше късно. 17-те километра до хотела таксито взе за 6 часа заради постоянните проверки по пътя.

"Проверка! Къде отивате?" - на тези въпроси, последвани от тотален обиск, бяхме подлагани на всеки 10 минути, като проверяващите приличаха на главорези, въоръжени с какво ли не. Страх. Безпомощност и обреченост. Такива бяха усещанията, които, за съжаление, не спряха и в хотела, където напразно мислехме, че ще намерим покой. Вместо с "Добре дошли" ни посрещнаха с думите "Проверка!".

На следващия ден се обадихме на българския посланик в Кайро. "Момчета, бъдете много внимателни. Звънете ми на всеки час, опасно е. Зная, че ако ви предупредя да не ходите някъде, вие ще отидете", каза ни загрижено посланик Иван Гайтанджиев. Не го послушахме, но само след час съжалявахме. Недалеч от пл. "Тахрир", чиито подстъпи бяха блокирани с военни машини,

бяхме арестувани от самозвани органи на реда

Взеха ни паспортите и ни "хвърлиха" в импровизиран арест под открито небе, охраняван от мъже с брадви и ножове. Хората около нас също бяха чужденци, макар и араби. Мъж, облечен в черно кожено палто, започна да ни разпитва, но не ни пусна. Наоколо минаваха египтяни, които плюеха по т.нар. арестанти.

Така минаха два часа. Господ ни помогна и ни пуснаха. Отново хотелът не се оказа убежище. Разпитът продължи и там, но от собственика му. Интересен беше фактът, че хотелът бе празен, но в стаите до нас бяха настанени мъже със сериозен израз, които излизаха и се прибираха - уж случайно - заедно с нас.

Два часа по-късно решихме да се "разходим" наоколо и да направим снимки и клипове с фотоапарат, защото една от банките бе отворила. В небето летяха хеликоптери. Миришеше на изгоряло. Чуваха се изстрели. Напрежението беше във въздуха.

Последва вторият арест, но този път от истински полицаи, които се нахвърлиха върху нас като лешояди върху мърша. Причината - снимали сме били. Арестът беше зрелищен. Показаха на събралата се тълпа, че задържат врагове на народа, което предизвика викове и ръкопляскания. Хвърлиха ни на пода в камионетка.

Войник насочи автомат срещу нас

Решиха да покажат плячката си и спряха в средата на митинг на привърженици на Мубарак. Спряха. Полетяха камъни, жени кълняха и плюеха. Краят изглеждаше близо, но очевидно им трябвахме живи, защото бяха нужни само няколко минути да станем жертва на побеснялата тълпа. Заведоха ни в полицейски участък, където ни взеха документи и телефони и ни поставиха с белезници на пода.

За военните си бяхме атракция и чудесни обекти за унижение в продължение на няколко часа. Не вярвах, че ще излезем оттам, като от акъла ми не излизаха българските медицински сестри в Либия. Този път посланик Иван Гайтанджиев изпревари Господ и ни спаси той. Откри ни, след като някой от участъка вдигнал телефона ми. Благодарение на неговата намеса ни пуснаха следобед, но за да стигнем, от хотела ни провериха поне 5 пъти.

Вечерта стана ясно, че нападат хотелите, в които са отседнали чужди журналисти. Имахме късмет, пропуснаха ни. В последвалите няколко дни, когато предавахме по телефон или скайп, опасността дебнеше отвсякъде. Гледката на струпващите се хора на едно място ни докарваше паника, която

караше тялото да губи контрол от треперене

Отпътувахме от Кайро 5 дни по-късно, като до летището стигнахме с дипломатическия автомобил на посланика, а дни по-късно Хосни Мубарак предаде властта на военните. Така дойде Арабската пролет в Египет, като ние станахме част от няколко нейни, запомнящи се мигове.

Година по-късно управлението на страната поеха ислямистите, като президентските избори бяха спечелени от кандидата им Мохамед Морси. Управлението на Мюсюлмански братя обаче продължи едва година и то бе прогонено с военен преврат. По ирония на съдбата, днес, 4 г. по-късно, властта в Египет отново е в ръцете на военните, на които я предаде Мубарак.