Изданието е седмичник, който разчита на илюстрациите

Изданията, които оставят ярка диря в спортния печат, са: в. „Борич”, в. „Гимнастика, спорт и култура”, сп. „Здраве и сила”, в. „Български колоездач”, в. „Левски”, в. „Спортен журнал”, в. „Спортен лист”, в. „Спортна седмица”, в. „Спортни новини”, в. „Спортист”, в. „Телесна култура”.

Самото наличие на толкова много специализирани издания показва, че в дните преди Втората световна война българското общество живо се е интересувало от спортните събития у нас и по света.

За днешните спортни фенове, които получават много „жълта” и пикантна информация за личния живот на звездите, може би ще е интересно да хвърлят един поглед на пожълтелите вече спортни страници отпреди 100 години, за да видят какво е вълнувало „феновете” (тогава, разбира се, не са ги наричали така) и журналистите отдавна, много отдавна, когато спортът в България беше млад...

В. „Борич”

Вестник „Борич” е едно от най-старите спортни издания у нас. Излиза между 1902 г. и 1906 г., а негов главен редактор е Кирил Славов. Изданието е орган на дружество „Чирпански юнакъ” и пламенно пропагандира идеите на спорта и здравословния начин на живот.

Тогава още ги няма най-старите български спортни клубове като „Ботев”, „Славия”, „Левски”, но нуждата от клубни символи и знамена за юнашките дружества е повсеместна, затова в бр. 10 от 5 септември 1902 г. четем следното съобщение:

„Известяваме на почитаемите гимнастически д-ства, както и на други, които иматъ да правятъ знамена, че приемамъ да рисувамъ съ износна цена по скица, върху коприненъ или другъ платъ, съ златни, сребърни или други бои, срещу умерено възнаграждение.”

В. „Български колоездач”

Вестник „Български колоездач” е специализирано издание за колоездене и се задържа на пазара цели 12 години - между 1922 г. и 1934 г. Излиза на всяко първо и 15-о число от месеца и може би в чест на френскоезичните пионери на спорта у нас главата му се изписва освен на български, и на френски език - „Сycliste bulgare”. Вестникът има интересно мото до главата си: „Отечество, сила, другарство!/ Движението е живот!/ Без спорт нема здраве!/ Който колоезди, заздравява!/ Заздравява, който колоезди!”

В. „Гимнастика, спорт и култура”

„Гимнастика, спорт и култура” е „илюстрован вестник за телесно развитие и народното възпитание на българите”. Орган на Съюза на българските гимнастични дружества „Юнак”. Тогава в почти всеки български град е имало по едно дружество „Юнак”, което е и най-старата спортна организация у нас. Издава се в периода 1933-1934 г., а редактор е Г. Д. Кожухаров. Изданието е от първите, които обръщат сериозно внимание на хокея на лед.

В. „Левски”

Изданието, което излиза у нас в началото на 30-те години на миналия век, всъщност е кръстено на Апостола на свободата, а не на спортното дружество със същото име, което по това време вече е едно от най-популярните у нас. И все пак СК „Левски” е приоритетна тема за страниците на изданието, в което могат да се прочетат информации както за спортни събития от световна величина, така и за регионални състезания в българската провинция.

На 23 юли 1935 г. в. „Левски” излиза с извънреден брой заради предстоящата „битка на века” между претендентите за шампион в гръко-римската борба - Алберт Щурм и Жижи Голдщайн. Покрай това разбираме още, че ФК 13 печели „административно” с 3:0 срещу СК „Цар Борис III” поради неявяване на царския клуб, а мачът между „Левски” и „Спортклуб” не завършва „поради линчуване на рефера”.... Е, нищо ново под слънцето.

В. „Спортен лист”

Вестникът се издава в периода 1921 г.-1923 г., а негови редактори са Методи Кирчев и Милчо Добрев. Под главата на вестника са изписани и основните му теми: „Туризъм, лов, циклизъм, конен спорт, авиация, автомобилизъм, воден спорт, зимен спорт”. А под понятието „Атлетика” изданието нарежда следните спортове: „футбол, баскетбол, хокей, бейзбол, тенис, бокс, фехтовка, гимнастика, тяжести и др.”

Вестникът излиза в трудни за България времена - подписан е Ньойският договор, а Беломорска Тракия, която уж трябва да е под контрола на Антантата, е окупирана от Гърция. Българската държава е разбита, народът - унижен и това не подминава дори спортната преса. На 19 август 1921 г. „Спортен лист” излиза с емоционална програмна статия, наречена „Бъдещето на нацията”.

В статията пише: „Българският народ плати много за дългите войни. Глада, мизерията и несгодите не минаха току тъй, безследно. Те оставиха дълбоки следи. Сега този народ има нужда от лек. А никое лекарство не може да извърши това, което чистия въздух, слънчевите лъчи и движението вършат”:

„Ето защо требва да посочим на българските граждани спортните клубове, където те биха намерили този лек, требва да посочим извора на общественото здраве. На българския народ му вземат оръжието, затварят казармите, разединяват го. Нека му посочим спортните клубове, където той ще може да се организира, нека му посочим спортните клубове, в които той ще се кали и дисциплинира!” (Със съкращения)