Йосиф Хербст завеща: "На никому в угода, на никому напук"

Възпитаничката на специалността "руски език и литература" в някогашния Ленинградския университет 4 години бе изпълняващ длъжността. Сега тя застава начело на Съюза, като за нея бяха 67 от пуснатите 109 валидни бюлетини.

Вече няма живи свидетели на онзи 27 ноември 1905 г., когато в софийската кръчма "Сан Стефано" на улица "Трапезица" след няколко предишни неуспешни опита създават Дружеството на столичните журналисти.

То си поставя благородната задача да защитава интересите на пишещите братя. Начело на новата организация е избран популярният журналист Йосиф Хербст. Така той влиза в историята на СБЖ като Първия. Почти десетилетие по-късно, през 1924 г., е създаден и Съюз на провинциалните журналисти с председател Стоян Никифоров.

Първи почетен председател е Тодор Павлов

В него за първи път е приета като пълноправен член и жена - Рена Попова, изявена интелектуалка, внучка на Найден Геров. Родената в Самоков дама, завършила престижния американски девически колеж, е съпруга на известния издател Петко Попов. Тя участва в списването на вестници и списания. Има над 500 разказа и новели. Забележителното е, че когато Рена става член на журналистическото дружество, жените у нас все още нямат право на глас.

На 24 декември 1944 г. пишещите софиянци и провинциалисти най-после се обединяват. За шеф на управителния съвет на новата организация е избран Петко Пенчев, а за почетен председател Тодор Павлов. Идва и 12 юни 1955-а, когато е учредена Съюзът на българските журналисти. За председател е избран бъдещият академик Владимир Топенчаров. Сред имената, записани начело на СБЖ, се открояват няколко особено значими фигури: бележити автори, политици, общественици.

Императорът на публицистиката

Изминали са само няколко дни от 16 април 1925 г. Една жена, чиято красота е погубена от огромна мъка, се промушва между масите на софийските локали и в несвяст пита: Не сте ли виждали... По роклята й са закачени снимките на мъж, когото всички познават.

Виола, дъщерята на Петко Каравелов, търси Йосиф Хербст. Съпругът й е арестуван в същата нощ, след като отпечатва извънредно издание на вестника си "Днес". В него подробно описва атентата в църквата "Света Неделя", станал 2 часа по-рано. Това е последната му статия. Повече никой не го вижда.

Йосиф е роден на 25 ноември 1875 г. в Одрин в заможно еврейско семейство. Завършва военно училище в София, служи в първи пехотен софийски полк, участва в Балканската и Междусъюзническата война, получава "Орден за храброст". Но офицерството е пожертвано заради журналистиката.

Обаятелен, интелигентен, владеещ много езици, той е назначен за първия директор по печата в нова България. Издава "Вестник", "АБВ", "Ек вечерен", "Днес" и списанието "Вик и свобода". След Септемврийското въстание през 1923 г. в острите си статии Хербст разобличава режима на Александър Цанков.

През февруари 1925 г. той става неволен свидетел на жестока сцена. Пред очите му е изхвърлен трупът на комуниста Вълчо Иванов. Извършителите са офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На другия ден във вестника си Хербст описва видяното и окончателно си навлича омразата на правителството на Демократическия сговор.

След арестуването му през април на 1925-а той безследно изчезва. Удушен е с примка от главорезите в подземията на "Обществената безопасност". Остава написаното от него и онова, което и днес може да се приеме като божия заповед на родната журналистика: "На никому в угода, на никому напук".