Веселин Йосифов правеше „опъкия” седмичник „Антени”

Участник в три преврата, три пъти заемал поста министър, депутат в три народни събрания, той доживява 9 септември 1944 г., когато комунистите идват на власт, за да получи поредната си доза слава и власт.

Димо Казасов е роден на 17 септември 1886 г. в Трявна. За първа негова публикация се счита статия, прославяща подвига на капитан дядо Никола, отпечатана в "Ден" на 3 август 1906 г.

През 1919 г. е главен редактор на в. "Трибуна". 4 години по-късно, след 9-юнския преврат, вече е министър на железниците, пощите и телеграфите. Влиза в ръководството на Българската работническа социалдемократическа партия - широки социалисти и и издава органа й "Народ". Между 1924 и 1928 г. оглавява Съюза на журналистите.

След преврата на 19 май 1934 г. заминава пълномощен министър в Белград. Идва 9 септември 1944 г. и Казасов заедно със своя приятел Кимон Георгиев яхва гребена на вълната. През 1946-а той е министър на пропагандата, а по-късно, в правителството на Георги Димитров става шеф на изкуствата и информацията.

След 1953-а Казасов де оттегля от активния политически живот, но продължава да сътрудничи на новите социалистически издания. Пише и мемоари, в които вече не се съобразява много с официалната комунистическа линия. На 90 логично става по-свободен. Всеки понеделник на традиционните вечери с малка компания в ресторант "Крим" си позволява да хапе властта. Това охлажда отношенията му с Тодор Живков.

"Видяно и преживяно", книгата на живота му, трябва доста да почака, но след отпечатването й се изкупува за дни. През 1980 г. авторът й отлита от този свят на 94. За активното му участие в акцията по спасяването на българските евреи от нацистките концлагери е обявен за праведник на човечеството от института Яд Вашем в Израел.

Христо Селянов - революционерът-висшист

Съвсем различен е животът и съдбата на друг председател на журналистическия съюз. Христо Селянов е инициатор за учредяването на организацията през 1905-а, но я оглавява за 2 години чак през 1931-ва. Той е революционер, поет, историк. Роден е в Цариград на 28 май 1880 г. Майка му е гъркиня. Учи в родния си град - в Солунската мъжка гимназия - и завършва през 1899-а в Битоля. Там става член на ВМРО.

Работи като учител в Прилеп, където от 1899 до 1900 г. е член на окръжния революционен комитет. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода, а след погрома му заминава за столицата. В 1907 г. завършва история в Софийския университет. Специализира в Швейцария.

Занимава се с журналистика и редактира вестниците "Илинден", "Вести", "Ден", "Вардар", "България"... По време на Балканската война е войвода на партизанска чета номер 6. Участва и в сборна партизанска рота в Междусъюзническата война. Умира през 1939 г. на 59, като написва 2 тома, посветени на освободителната борба на Македония. На гроба му реч държи писателят Димитър Талев.

Владимир Топенчаров ръководи 3 години СБЖ

Владимир Евтимов Топенчаров ръководи СБЖ от 1955 до 1958 г. Той е роден в София, но родът му е от Охрид. Още на младини става активен член на Българската комунистическа партия. Веднага след Девети септември 1944 г. е главен редактор на в. "Отечествен фронт", директор на печата към БТА, заместник-министър на външните работи, извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и в Холандия, депутат в две Народни събрания.

От 1974 г. е академик. Освен журналист и дипломат, Владимир Топенчаров е историк, проучвал катарите и богомилите. Художникът Никола Манев си спомня, че когато преди повече от 40 години отива да учи в Париж, един от първите хора, с които се запознава, е посланикът ни Топенчаров.

Той го кани да се разходят заедно из провинцията, за да видят друг артист сънародник. "Отказах. Помислих си: Не съм дошъл във Франция, за да се срещам с българи. Така пропуснах шанса да се запозная с големия Жорж Папазов. Не мина много време и той си отиде от този свят", разказва Манев.

"Баща ми беше посланик във Франция, точно 9 години, разказва неговият син и съименник проф. Владимир Топенчаров. И когато се появеше българин, който се е изявил в дадена област, търсеше веднага контакти с него. Искаше да представи страната ни в най-добра светлина. През 1969 Петър Жеков спечели "Златната обувка" на "Франс футбол". Баща ми веднага го покани. В посолството имаше и други големи спортисти. Сред тях бе помощникът на Шарл дьо Гол, а Емил Димитров не пропусна случая да ни попее".

Веселин Йосифов - от "Осанна" до "Разпни го"

Белият лист е като белия чаршаф - или можеш, или не можеш. Мнозина пишещи братя са чували тези мисъл и то лично от човека, който се смята за техен автор. Той застава начело на СБЖ през 1976 г. Заради острия език наричат Веселин Йосифов - Кучето.

Като създател и главен редактор на в. "Антени", в рубриката си "От сряда до сряда", той си позволява да пише неща, които другите не смеят. Седмичникът е издание на МВР, а читателите се редят на опашки, за да прочетат интересните, почти скандално разработени теми в него.

Още като юноша бъдещият генерал от ДС Йосифов публикува в старозагорския "Кръгозор" литературни портрети на Емилиян Станев, Чудомир, Караславов, Христо Радевски. Става член на БКП през 1946 г., а после три пъти е изключван. Първия път, защото си позволява да каже: "Не ми пука ни от Живков, ни от Живковица..."

През 1986 г. ден преди конгреса на СБЖ е свален. Изживява тежко този удар, но не споделя с никого какви са причините. В началото на 90-те е изключен от журналистическата организация по предложение на свой известен колега. Тогава получава третия, фатален инфаркт. Някои от по-възрастните се опитват да го защитят, но вятърът на промените вече е завъртял главите на по-младите. В края на миналата година СБЖ посмъртно го награди като председател на съюза.

Стефан Продев - своите го довършиха

Стефан Продев е от най-ярките съвременни публицисти. Работил е в най-тиражните издания на БТА - "ЛИК" и "Паралели". Бил е отговорен секретар на "Литературен фронт" и главен редактор на списание "София", вестниците "Народна култура" и "Дума". Избран е за председател на СБЖ в най-размирното време от 1990 до 2000 г.

На 10 ноември 1989-а Стефан Продев е желан от всички партии и всички вестници. Верен на идеите си, избира БСП и "Дума", въпреки че улицата крещи: "Смърт на комунистите". Бившите партийни величия са се изпокрили в миша дупка. Социалистическата идея търси опора единствено в словото на Стефан Продев и неговата "Дума". Синя България го обяви за Сатана.

Заплашват го по телефона, рисуват го като изрод и убиец. За червените брадата му е по-важна от тази на Маркс. БСП печели изборите, Андрей Луканов става премиер. Продев обаче не е научен да мълчи. Пита за червените бабички или червените мобифони, за кръга "Орион". Неговите съпартийци не му прощават дързостта. Те сами прочитат присъдата му и оставят рака да го довърши.

Свързани:      Йосиф Хербст жертва всичко заради журналистиката

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.
Дата: 20.03.2015