В Москва се състоя ІІ Международен форум "За развитие на парламентаризма"

Председател на Организационния комитет на форума и водещ на пленарните заседания беше журналистът от Първи канал и депутат в Думата Пьотър Толстой. Официалната част съдържаше приветствия от председателя на Думата Вячеслав Володин и на председателя на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко. С особен интерес през последния ден беше посрещнат и президентът Владимир Путин. За интереса на събитието говори фактът, че за разлика от миналата година във второто издание на форума участваха парламентарни делегации от 132 страни, като в по-голямата си част се водеха от председателите на парламентите. Броят на участниците е надхвърлил 1500 души, представители на много региони на света – Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.

 „Организацията беше перфектна – сподели за сайта на СБЖ Снежана Тодорова. – Такъв важен форум с толкова много участници, и то на ниво председатели на парламент изисква особена подготовка и сериозна организация. Много млади хора доброволци помагаха на участниците. Особено интересни бяха темите, по които се работеше в секциите.“ Работните секции бяха посветени на съвременните тенденции на законодателното регулиране на цифровата икономика, диалога  на парламентаристите по проблемите на международната сигурност, включващ нейната информационна същественост, както и работата на междупарламентарните институти. В организираните кръгли маси бяха дискутирани борбата с бедността и неравенството, младежката и екологичната политика, международното хуманитарно право, обединяването на усилията в борбата с фалшивите новини.  Особено място беше отделено и на програмата на предстоящата парламентарна конференция „Русия – Африка“, в която ще се дискутират нарастващите проблеми в различните страни на горещия континент, където бедността, мизерията, болестите и липсата на работа дават повод за нарастване на емиграцията в Европа и в някои други страни по света. Но като че ли над Стария континент най-много е надвиснала тревогата за емигрантски вълни от Африка.   

За нас като сайт вниманието беше привлечено от

дискусията за борбата с фалшивите новини,

която тема беше включена в единия от панелите на ІІ Международен форум „Развитие на парламентаризма“ - „Медийни войни: как да победим фалшивите новини“. Според участниците медийните войни и фалшивите новини са стар проблем с нови методи. „В годишния отчет на Edelman Trust Barometer се твърди, че 73% от анкетираните по света са обезпокоени от това, че целенасочено разпространяваната недостоверна информация  и фалшивите новини се използват като инструмент за разпалване на междудържавни конфликти - каза за сайта на СБЖ Снежана Тодорова. - Интересното е, че 63% от анкетираните не могат да различат достоверната информация от лъжливата, която получават от интернет.“ Според данните на изследването фалшивите новини се разпространяват почти 7 пъти много по-бързо от достоверната информация. „На кръглата маса за понятието фейк нюз или новинарската дезинформация мнозина казаха, че могат да бъдат определени като съзнателно и целенасочено разпространение на изкривени или измислени факти с голям новинарски потенциал – е убедена Снежана Тодорова. - Като правило, това е лъжлива сензационна информация, разпространявана под формата на новинарски съобщения. Многото изказали се на форума относно фалшивите новини нееднократно подчертаха, че именно те са един от водещите инструменти на хибридните войни и опасен детонатор в контекста на съвременните фактори, каквито са мигновенното разпространение и проникването на информации в цифровата комуникационна среда, новите технологии на социално мрежевото взаимодействие, изострянето на социалното неравенство и значителния протестен потенциал в социума, както и деградациятана системата на международното право, ръста на конфликтния потенциал и конфронтация в международните отношения.“ Сред въпросите, които бяха дискутирани, беше и този дали ще може да се регулира противодействието срещу дезинформацията. Някои от присъстващите парламентаристи, имащи отношение към медиите и журналистиката, са убедени, че регулаторната дейност с цел борба с фалшивите новини и в момента се води твърде активно и, то в две направления – държавно, което включва правното законодателство, организационно, информационно, икономическо и друго регулиране. Второто направление е неправителственото , отнасящо се до отраслевото саморегулиране и обществените инициативи. Много е важно държавата да се намеси в регулирането на работата на онлайн платформите и социалните мрежи, в работата на отделни лица, за които се знае, че непосредствено разпространяват фалшиви новини и лъжлива информация, и то с умисъл, както и рекламната дейност в интернет. За примери бяха посочени мерките, взети в Германия и Франция. Така например в Германия приетият през 2017 г. закон е насочен към борба с цел намаляване на омразата в социалните мрежи, като мнението на медийните експерти е, че тази законодателна инициатива е една от най-строгите и ефективни до този момент за регулиране на комуникациите в мрежата.   През 2018 г. по предложение на президента Макрон в хода на изборите беше приет закон за фалшивите новини, чиято цел е борба с дезинформацията. Той, освен че дава определение на фалшивите новини, като грешни твърдения или оценки, които изкривяват фактите с цел да се повлияе на изборните резултати, въвежда и жестоки правила за работа на медийните платформи и социалните мрежи. Оказва се обаче,че много от представителите на политическия елит във Франция смятат закона за минимум непримирим и максимум опасен.

Според Снежана Тодорова по време на дебатите на кръглата маса за фалшивите новини са се дискутирали и национални практики за

регулиране на действията срещу лицата,

които непосрествено разпространяват лъжлива информация, като инструмент на борба с фалшивите новини. Така например парламентаристите от Сингапур са разказали, че там действа строго законодателство, което предвижда освен солени глоби за създателите на акаунти за фалшиви новини, следва и сваляне на материали от онлайн платформите, заличаване на отделни лица в интернет. А във Филипините всеки, който публикува и разпространява фалшиви новини, представляващи заплаха за обществения ред или нанасящи щети на доверието към държавността, освен големите глоби се предвижда и затвор. Представителите от Русия също са пътвърдили, че в страната през 2019 г. е приет закон за промяна на действащият вече закон за информацията, информационните технологии и за защита на информацията, които се отнасят също до разпространяването на фалшиви новини в медиите и социалните мрежи. В областта за регулиране на рекламната дейност в интернет като инструмент за борба с разпространяването на недостоверна новинарска информация беше споделен опитът на Ирландия и САЩ. През 2017 г. в Ирландия е представен законопроект , който предлага

забрана на политическа реклама, финансирана със средства от държавния  бюджет  

Той задължава всички лица, публикуващи политически реклами с помощта на т. нар. „бягащи пътечки“, да информират зрителите кои са спонсорите и поръчителите, като нарушителите трябва да платят солидни глоби, както и ги заплашва затвор до 5 години.  Според Ирландската междуведомствена група за сигурност по време на избирателните кампании през последните години мащабът на разпространение на фалшиви новини е относително малък, за разлика от дезинформацията в интернет и възможните кибератаки в избирателната система, които крият съществен и сериозен риск. В САЩ също са разработили законопроект за честността на политическата реклама, който признава за основни центрове за разпространение на фалшива политическа информация онлайн платформите. В документа се предвижда разширяване на отговорността на цифровите платформи, в това число и изискване на записи, съпровождащи рекламните обяви с описание на целевата аудитория, въвеждане на цифрови платформи с 50 милиона или повече уникални посетители месечно. За нарушаване на правилата се предвиждат глоби до 5 000 долара и затвор до 5 години.

„По време на дискусията особено място беше отделено и на нестандартните методи за противодействие на разпространяването на фалшивите новини – каза Снежана Тодорова. – Сред тях са въвеждане на държавен инструментариум за проверка на фактите (фактчекинг), комплексно повишаване на медийната грамотност, подкрепа на изследванията за прилагането на технологии за изкуствен интелект за борба с фалшивите новини. Беше наблегнато също и на обществените инициативи, които фактически са фактчекинг в борбата с фалшивите новини. Особено беше наблегнато, че парламентаристите са призвани да използват възможностите на междупарламентарния диалог за активизиране обмена на най-добрите практики и съвместни разработки за правното регулиране, както и комплексни нерегулярни мерки за съдействие появата на нова култура, която да отговаря на цифровата ера. И много от изказващите се бяха на мнение, че само в такъв случай успехът в борбата с фалшивата информация обществото ще може да премине към използване на интернета в режима Web 3:0.“

Особен интерес през последния ден на форума предизвика словото на президента Владимир Путин, който беше гост на заключителното заседание. Той заяви, че

съвременният свят се нуждае от един свободен и открит обмен на мнения,

заздравяване на доверието и търсене на взаимно разбирателство. „Вашият форум се провежда за втори път и вече доказа своята необходимост и значимост, безусловна актуалност и колко са важни междупарламентарното сътрудничество и диалог– каза президентът Путин. – От широко сътрудничество, открит и свободен обмен на мнения, заздравяване на доверието и търсене на взеимно разбиране днес остро се нуждае съвременният свят.“ Той подчерта, че само в здрава и силна междупарламентарна среда може да се води истински диалог, да се обменят законодателни практики, да се усъвършенства и развива системата на международното право. Според президента на Русия срещата на върха в Осака, дискусиите по време на икономическия форум в Санкт Петербур и тематичните акценти на Форума „За парламентарно развитие“ имат много общо помежду си и се допълват взаимно.   

А според председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова би било добре и здравословно за българския парламентаризъм, ако и в Народното събрание се осъществи подобна дискусия, за да се запознаят законотворците с практиките на големите държави в областта на борбата срещу фалшивите новини.

Снимки ІІ Международен форум „За развитие на парламентаризма“