Доц. Жана Попова: ТВ „Алма матер“ е огромен, публичен ресурс. Проблемът е къде са студентите

  • 03.07.2021
  • БНР

През 2018 г. се заговори усилено за телевизия „Алма матер“ – студентска телевизия към СУ „Св. Климент Охридски“. Тя има учебни студиа за студенти. Тогава дискутирани бяха както изборът на директор на телевизията, така и един рекламен клип със спорни стилистика и послание. Рекламният клип не беше в съответствие с академичния тон. По-късно Университетът се разграничи от клипа. "Клипът е начало на сюжет", пише проф. Нели Огнянова още тогава.

Скандалът е позабравен от 2018 г. насам, докато в края на май 2021 г. щатовете на 4 души в телевизия „Алма матер" бяха закрити, без да бъдат предупредени. Заваляха отворени писма от режисьори, оператори, сценаристи и монтажисти, започнали журналистическата си кариера в студентската телевизия. Те искат „Да се предприемат незабавни действия за изчистване имиджа на студентската медия. Тя трябва да принадлежи на университетската общност и на студентите".

От Катедра „Радио и телевизия“ във ФЖМК пишат: „С учудване научаваме за решението на Академичния съвет на СУ да съкрати без уведомление за мотивите щата на члена на нашата катедра д-р Петър Айолов като ръководител направление „Глобална мрежа и международни проекти в „Алма матер" телевизия", както и да се закрият всички творчески длъжности в телевизията. Смятаме, че подобни действия са несъвместими с академичната етика".

По какви правила работи телевизия „Алма матер“ и какво е мястото на студентите в нея? БНР пита ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Атанас Герджиков и Доц. Жана Попова от Катедра „Радио и телевизия“ във ФЖМК.

Проф. Анастас Герджиков коментира:

„Може би най-напред да изясним нещата. Вашите уводни думи оставят слушателите с впечатлението, че става дума за телевизия, която действа и работи. Всъщност телевизия „Алма матер“ никога не е имала собствено излъчване, собствена програма. Тя е учебното студио на Факултета по журналистика и на Университета. В този смисъл не става дума за телевизия, въпреки че би ми се искало тя да се превърне в действаща телевизия."

„Алма матер" има лицензия, дадена от СЕМ, и статут на обществена медия от 2009 г. ?

„За да съществува една телевизия, са необходими сериозни средства – за апаратура, за оборудване, ежегодно трябват средства за производство на програма и те са много сериозни. Успяхме с един общ проект на Университета да осигурим донякъде частично средства за оборудване и то ще бъде закупено през следващите месеци. Но това не решава проблема със средствата за програма и за това трябва да се намери директор, който да може с много малко средства да осигури достатъчно програма – и собствена, и с обмен – за да има такава телевизия."

„На Вашия въпрос защо тогава смятахме, че можем бързо да създадем действаща телевизия и това не стана – отговорът е прост: Тогава сключихме договор с продуцент, който беше готов да осигури финансирането. Наши колеги направиха публичен скандал, че „телевизията се краде, продава, някой ще вземе някакви пари..." Продуцентът след цялата тази негативна реклама просто се отказа. 

Нямаше друга продуцентска къща, която е готова да даде пари, и затова, когато намерихме единствения, който е готов, ние веднага се съгласихме да подпишем договор с него."

Кой кадрува?

„В случая това е ректорът и той назначава и освобождава служителите на Университета. Интересът конкретно към личността на Цветелина Бенчева, административен директор, ме учудва. За да опростим процедурата – аз взех това решение (да бъдат съкратени щатове), тъй като съм работодател. Когато не е телевизия, а учебен център, всички тези дейности губят смисъл. „Ръководител направление "Глобални комуникации и международни проекти" – нужно ли е това на учебно студио?"

Доц. Жана Попова от Катедра „Радио и телевизия“ във ФЖМК, също направи своя коментар в "Мрежата"

Какъв е проблемът

„Учудвам се, че говорим за пари, когато става дума за университетска телевизия. Това, че университетските медии се правят с много пари, е един мит, който е добре най-накрая да прекратим. Показва го миналото (Университетското радио – вече имаме един лош пример). 

Вторият мит, който е добре да развенчаем, е, че това е Учебно студио. Ако е така, в него трябва да има само студенти. Ние имахме (по време на пандемията) само 1 ден от седмицата, когато можем да влизаме там... 

Университетска телевизия, само името, е един огромен ресурс, публичен ресурс. Освен това през последните 3 години бюджетът на телевизията е разпределян по начин, бих казала, непрозрачен. Ако това е Учебно студио, ние имаме нужда да влезем и спокойно да работим в това студио. И тук е големият проблем – къде са студентите?

Не съм казала, че телевизия се прави без пари, казах, че не са нужни външни пари на Университета – това е много важна разлика. Втората важна разлика е, че ако ние искахме да излъчим от нашата катедра директор, щяхме вече да сме го направили. Основният проблем е имиджът на тази телевизия."

 

м.л.