Вероятно нещо съм загатнал за този биографичен епизод и в книгата си „Приятелски огън” , но сега тридесет години след него мисля , че нямат още давност щрихи и малки подробности от историята около него...

През 1992 година бях известно  време на работа в издателска  къща „Везни” към Българската  търговско- промишлена  палата. Беше  ме  поканил нейният управител, кандидататът на историческите науки доктор Никола Терзиев, изявен журналист и публицист, автор на няколко книги и множество сатирични  любопитни  „терзиади”, които чета в социалните  мрежи...

Трябваше доброволно да напусна Българската национална телевизия, защото нейният генерален директор Асен Агов беше дал ултиматум на няколко главни  редактори от миналото да напуснат медията, за да не ги  уволнява лично той  самият. И след журналиста Васил Марков бях вторият, който подаде молба за напускане...

А Никола Терзиев по същото време искрено настояваше да постъпя в издателската  къща към Палатата с думите: „Ти разбираш ли, че съм последният, който ще ти предлага работа в днешно време!?” И беше прав. Никой друг  след това не се яви добронамерено да стане жокер „Помощ от приятел” или „Обади се за  работа”.

После главоломно нещата се развиха енергично и конкретно. БТПП освободи Терзиев, а неговото място зае Атанас  Тасков, бивш колега  от телевизията . И пак  всичко беше твърде временно и несигурно...

Шефът на Търговската палата Божидар, забравил съм фамилното му  име, но почти няма и за какво да си го спомням, питаше непрекъснато Тасков още ли държи на длъжност „отговорен  редактор” в издателската  къща „оня, червения  поет”.

Вероятно не ми знаеше и името, а само беше предупреден, че имам определено  червено минало в биографията си, пиша  предимно леви социални  и политичеснки  творби и нося кръста си на бивш номенклатурен кадър... То  затова и бях напуснал телевизията, защото в нея  на главните редактори се назначаваха със съгласието и подкрепата на отдела „Средства  за масова информация”в ЦК на  БКП и лично  Стоян Михайлов беше  дал препоръка да работя в националната медия на  улица „Сан Стефано” 29. Такова  беше времето, няма защо да спестяваме истината...

Стана така, че в издателската къща дойде явно по роднинска линия нов началник, който продължи акцията по отстраняването ми. Не съм  запомнил името му , но беше  роднина на председателя  на Българската търговско промишлена  палата. И елегантно, без особени препятствия, се стигна и до моето уволнение...

Разказвам  го, защото е уникална причината, поради която намериха съответния член  от Кодекса за  моето освобождаване . Причината беше, че длъжността, която заемам в издателската  къща, е за „средно образование”, а аз имам „висше такова”. (!?)

Трудно си го обяснявам , но така ми го представиха тези, които го осъществиха... И естествено, преминах  временно в Бюрото по труда „Възраждане”, заради  което тогава  самоиронично  си направих и лична визитка: „Лозан  Такев – безработен”, с която вече търсех почти цяла година работа по специалността с висше  филологическо образование... Можете  да го приемете и като първата прохождаща бъдеща  лозанка, с каквито сетне напълних поне двайсетина сатирични  сборници...

Мисля, че за такъв биографичен епизод от миналото няма как да има давност, затова и го споделих отново след тридесет години. Години, в които периодът вече не беше престъпен, а аз днес вече  като десегодишен пенсионер съм претръпнал от спомена за него и е останала  само благодарността ми към Никола Терзиев, с когото имах  щастието преди половин  век да работяи  в Москва. И той беше последният човек в миналия век, който ми предложи работа по специалността по време на Прехода и избухналата набързо българска демокрация...