Румен Радев по време на словото си на Гарнизонното стрелбище по повод 80-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров и другарите му

Ето какво написа на 24 юли на своя профил във Фейсбук журналистката Велиана Христова:

Нали всички чуха вчера как Румен Радев рекъл, че БСП трябва да уважи Конституцията и да изпълни мандата? Ни една медия не пропусна да преповтори едното изречение, което микрофоните изтръгнаха от президента – както обикновено извън контекста на събитието, в което той участва. Те затова и се бяха струпали на Гарнизонното стрелбище – камери, микрофони, фотоапарати, телефони – не за да почетат и да отразят 80-та годишнина от разстрела на Никола Вапцаров и петимата му другари, убити на 23 юли 1942 г., а за да изчовъркат от Радев и от единствените представители на върхушката на БСП Свиленски и Вигенин някоя сензацийка около сагата с новото правителство. Водещите телевизии и някои вестници пътьом споменаха с половин изречение къде се намират и толкова. Само БНТ пусна все пак една фраза от изреченото от президента. И само няколко сайта го цитираха.

А не е като да нямаха информация. БТА коректно и с много снимки оповести отбелязването на трагичната годишнина, речта на президента Радев и словото на председателя на БСП-София Иван Таков, макар и да не спомена, че организатори на възпоминателния митинг са Българският антифашистки съюз и столичната организация на лявата партия. Нито пък отбеляза великолепното въвеждащо слово на председателя на БАС Евгений Белий. И казаното от Мая Вапцарова за свободата като измерение на духа.

Така или иначе обаче медиите имаха информация, която повечето от тях не оповестиха. Нима един гениален поет на България, разстрелян заради убежденията и идеалите си, заложил живота си за родината и приел смъртта с песен, не заслужава да бъде почетен с пет минути телевизионно време? 80 години след фашисткото изстъпление на Гарнизонното стрелбище доживяхме реваншисти да се гаврят с един велик подвиг, да отричат самото съществуване на фашизма у нас, да забраняват думата антифашизъм! Но се чудя най-вече кой има силата да забрани на медиите днес да споменат словото на президента на републиката и да го цензурират? Или става дума за слагаческа автоцензура във времена, в които реабилитацията на фашизма стана държавна политика, а националните герои не се вместват в нарежданията на новия Голям брат?

И понеже българите не чуха какво каза президента, нека повторим: "Поетът надживя всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия поетичен талант. Затова и стиховете му не остаряват, докато тези на неговите хулители обременяват само собствената им съвест. Антифашистът Вапцаров е мъченик на една кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история. Затова са вандалските посегателства срещу антифашистките паметници", каза в своето слово Радев.

И още: "Когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата с фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост. Жертви на тази борба дори паднаха жени и деца и хиляди хора с достойнство. Никола Вапцаров е най-яркия пример на трагедията как убиваме таланта и преследваме дори и паметта. Виждате, че почти век стиховете на Никола Вапцаров не остаряват, а паметта за него и неговият ярък талант надживяха всички опити на посредствеността на политическата конюнктура. Трябва да е ясно, че антифашизмът е важна част от святото минало на България и всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Затова да пазим паметта за загиналите в борбата срещу фашизма през 1925 г., за хилядите, загинали на фронта в последната фаза на Втората световна война, за саможертвата на всички тези хора - това е наш граждански и човешки дълг. В тази битка на терора срещу идеала, на посредствеността срещу идеала, неизменно побеждава духът, който надживя насилието и мракобесието. Поклон пред невинните жертви и праведните борци срещу фашизма."

Вапцаров не е удобен на днешните „демократи“. Те не залагат живота си за Родината, те търсят келепира от нея и от външните сили, които я рушат. А бедните… „да го духат!“ Талантът на Вапцаров, стиховете на Вапцаров са живият упрек към тяхната – не нашата, днешна България.

"Аз пак те обичам
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в съцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб."