Енчо Господинов за Горбачов, надеждите и реалността

  • 31.08.2022
  • Фейсбук
  • Енчо Господинов
От трибуната на ООН са говорили и Енчо Господинов, и Михаил Горбачов

Големият журналист международник и дипломат Енчо Господинов коментира във Фейсбук вестта за смъртта на първия и последен съветски президент Михаил Горбачов.

Ето какво написа в своя Фейсбук-профил легендарното перо от някогашния "Поглед", деецът на Междунродния Червен кръст и ас на световната дипломация Енчо Господинов по повод съобщенията за кончината на първия и последен президент на СССР Михаил Горбачов, който си отиде на 92-годишна възраст:

ГОРБАЧОВ, НАДЕЖДИТЕ И РЕАЛНОСТТА

От снощи световни медии и локални медийки ни затрупват с планини от оценки за отишлия си от този свят Горбачов. Свят, който той искаше да промени към по-добро, но гледайки към настъпващата зима и отстъпващия политически разум, в крайна сметка си остава свирепа джунгла.

Като кореспондент на стария “ПОГЛЕД” съм отразявал три от срещите на Горбачов с президента Рейгън: в Женева, Вашингтон и Москва. И двамата искаха да направят нещо значимо. Успяха само частично. Особено в създаването на надежди. Повечето неосъществени. Сега, от дистанцията на времето можем по-ясно да разберем какво е имал предвид китайският премиер Чжоу Енлай, когато е отговорил, че е още твърде рано да даваме оценка на Великата френска революция…

През ноември 1985 г. срещата в Женева звучеше почти като Ода на радостта. Три години по-късно, вече в Москва, президентът Рейгън напомни хладно: ”Доверяй, но проверяй! Trust, but verify!”

Горбачов изглежда не обърна сериозно внимание на тази фраза. Защото пропусна да превърне в официален договор онова, което Рейгън, Джордж Буш-старши, държавният секретар Джеймс Бейкър и канцлерът Хелмут Кол му обещаваха. После критиците на Горбачов с лекота го обвиниха, че наивно е пропилял златната възможност, което довело до логичния край: крахът на Съветския съюз.

Малката метална фигурка на първия и последен президент на Съветския съюз, сложена пред “МИСЛИ”-те на Макиавели (виж фотогалерията), напомня, че предоверяването в политиката и на обещанията на политиците може да доведе до тъжни последици. Нещо, което виждаме днес във всички посоки. Както и усещаме мразовития полъх на зимата, пълна с обещания за танкери и втечнени надежди.

Моят колега Хю Сайди, който в продължение на близо половин век водеше рубриката “Президентството” в някога елитното списание “Тайм” (виж фотогалерията), описва с гордост и горест как пред очите му 11 американски президенти са строели кули от слонова кост, илюзии и обещания. Някои са успели повече в строителството, други не.

И той също напомня като Чжоу Енлай, че трябва да изчакаме, преди да отсечем с перото как да оценяваме Бил Клинтън: по случая със сочната Моника или по Югославия. Деликатна материя е оценяването.

И Горбачов изпита лично огорчението: едни изтъкваха куража му, други – наивността и нарцисизма му.

На Путин и на Байдън днес остава да решат какво да правят с този клет свят, който се търкаля като снежна топка надолу, докато безпомощна Европа гледа с отчаяние нагоре към облаците в очакване на Годо…

 

За автора:

 

Енчо Господинов е „свой” и в журналистиката, и в хуманитарната дипломация. Прави многобройни репортажи от „горещи точки” по света, още докато работи в най-четения вестник в България преди 1989 г. – седмичника на СБЖ „Поглед”. От 1989-та е в Международнaта федерация на Червения кръст и Червения полумесец с централа в Женева. Участвал е в много нейни мисии при конфликти и бедствия. Бил е неин вицепрезидент и представител в ООН.