С повишено настроение и песен героят на вечерта посрещна своите гости за добре дошли да го почетат. Друго едно уважавано и обичано перо – Пенка Чернева, беше водеща на премиерата. И тя, както всички, които напълниха залата, бяха развълнувани и с много настроение и обич към героя, върнаха назад в годините лентата на спомените.

„Много ми е драго, че книгата на бай Дамян ще бъде представена тук тази вечер“ – така каза в началото Ивайло Диманов, който като домакин приветства гостите.

Щафетата от него пое Пенка Чернева, която каза, че това е една „необикновена и същевременно прекрасна вечер, защото е посветена на Дамян Обрешков“. „Бай Дамян е парола, символ и още каквото друго се сетите – каза Пенка Чернева. – Но за много от нас той просто е бай Дамян. След няколко дни ще честваме Деня на народните будители и доколкото знам те са били безсребърници. И ние с пълно право можем да наречем Дамян Обрешков будител, но той не е безсребърник. Той притежава богатство събрано в 370 страници. Неговата книга, която честваме тази вечер е истинско богатство. В нея се показва в пълния си блясък от раждането си, от детството си, когато е бил Даменчо, до днес когато е 93-годишният доайен на българската журналистика.“

Пенка Чернева не пропусна да сподели, че който се е докоснал на него е сигурен, че никога няма да забрави неговите думи, неговите песни, неговите съвети, неговата мъдрост. Тя подчерта, че за по-младите той е най-добрият учител в журналистиката. Пенка Чернева не пропусна да каже, че в журналистическото дружество на „Поглед“ го наричат с любов и респект войводата.

С особено вълнение бяха срещнати дъщерите на Дамян Обрешков – Елица и Росана. Елица прочете думите, които бяха написани на корицата на книгата от журналистката от сайта на СБЖ Розалина Евдокимова за баща й, а Росана не пропусна да благодари на баща си, че й е дал дар слово, което й помага много в училище при общуването с учениците, на които преподава.

С много настроение и аплодисменти беше посрещнато изпълнението на поета и бард Ивайло Диманов, който изпълни своята „Песен за добрите хора“. А че добротата е заразна показаха всички, които дойдоха и почетоха Дамян Обрешков и неговата книга.

За дългогодишното си приятелство и съвместна работа разказа Любен Генов. Той се върна назад във времето и сподели, че благодарение на него е станал журналист, защото първите си материали е публикувал при Дамян Обрешков във в. „Народна младеж“. За Любен Генов бай Дамян е училище за журналистика, а неговите думи имат душа.       

И нещо лично:

Когато през лятото един ден изненадващо ми се обади Елица, дъщерята на Дамян Обрешков, останах много изненадана. Нейните думи първоначално ме притесниха и смутиха, защото тя ми съобщи, че баща й държи аз да напиша няколко думи за корицата на неговата книга, която вече е готова и е под печат. Държал аз да го направя.

Смутена и объркана, приех, защото за мен, въпреки че не съм работила с Дамян Обрешков, той наистина е Учителя. От неговите материали аз съм се учила на занаята и още преди да го познавам изпитвах към него респект. След това, когато започнах работа в сайта на СБЖ, няколко пъти се срещах и разговарях с него и тези мои интервюта наистина ми помогнаха още повече да усетя неговата душевност, неговата страст към думите и към журналистиката. Не само възрастта, а и личността на Дамян Обрешков ме карат да изпитвам към него уважение към Учителя и човека, какъвто е той.

Ще си позволя да цитирам думите, които намериха място на корицата на книгата на доайена в българската журналистика „Журналистиката моят живот“. За мен беше чест, че личност като Дамян Обрешков ме избра да кажа какво мисля за него и то на корицата на книгата на живота му. Да си призная, това е все едно да се появя на корицата на списание Vogue.

Ето и тези мои редове:

„Книгата на Дамян Обрешков я чакахме дълго и ето, че тя е на прага да поеме своя път към читателите. „Журналистиката – моят живот“ е избрал да я нарече достолепният жрец на нашия занаят. В нея изповядва за изминалата от него „Долороса“ към Олимпа на българската журналистика. На страниците ѝ бай Дамян разказва не само за своя труд, а и за приноса да ги има онези броеве на вестници като „Отечествен фронт“, „Труд“, „Учителско дело“, които са карали читателите да обикалят вестникарските будки и да ги търсят, и то във време, когато знаем, че Цензорът не спеше.

Но аз няма да разказвам какво има в книгата на Дамян Обрешков, защото всеки, който иска, ще я разгърне и прочете. Аз искам само да кажа, че за мнозина Той е Учителят, за други пък „живата история на съвременната българска журналистика“, а за повечето от братството той е просто бай Дамян. Че какво по-хубаво от това да се обърнеш към един мъдрец, врял и кипял не само в професията, но и в живота по този начин! И още нещо искам да споделя за Него. И той като Йордан Радичков, с когото са делили и един покрив, и здраво приятелство, носи в сърцето си и до днес своята изчезнала Калиманица, и ще си позволя да цитирам какво ми беше споделил в един наш разговор: „Най-голямата ми болка е загиването на българското село през последните 20-30 години, това не вещае нищо добро за България. В моето селце Добревци, което е на 2 км от Трявна и има 25 къщи, сега няма никой! И моята родна къща я няма! Голямата ни градина, от която се изхранвахме и където се раждаше всичко, е пуста. Като че ли това е моята Калиманица, която нося в душата си и досега.“

Това е той Дамян Обрешков, през чието сърце всяка една тема от живота е изстрадана преди да се появи на страниците на вестника, защото за Него „журналистът трябва да има само една върховна кауза – да служи на истината!“

На добър час на книгата по пътя към читателите!

Снимки Пламен Стоименов