Защо убиваме тези, които написаха славната българска история

  • 05.01.2023
  • СБЖ
  • Розалина Евдокимова

Преди 175 лета на шестия ден от януари се е родил великият наш поет, публицист и поборник за свободата Христо Ботев. Личност, която всяка една страна, уважаваща своята национална памет и история, би „любила, тачила и милеела“ и би се гордяла, че има такъв герой.

А какво се случи в навечерието на тази дата! БНТ излъчи така много очаквания от всички игрален филм „Ботев“ на режисьора Максим Генчев, който е и автор на лентата „Дякон Левски“. До тук нищо лошо, а напротив. Чакахме с нетърпение появата на тази лента, покрай чието снимане се вдигна рекламна пушилка до небето.

НО!

Още не свършил филмът, социалните мрежи гръмнаха и взривиха информационното пространство. Някои от зрителите дори смело написаха, че „Генчев е сътворил второто убийство на Ботев, а такова кощунство не се прощава“. Колкото и да сме търпеливи, или да се държим в стил „това не се отнася до нас“, този път народът изригна неочаквано гневно срещу „кинофарса на Максим Генчев“. И то с пълно право, защото, както и в „Дякон Левски“, нищо не беше спестено, за да бъде очернен и принизен образа на Ботев!

Няма да правя коментар на критиките на онези, които се възправиха срещу недодялания филм, а само ще подчертая, че в навечерието на 175-годишнината от рождението на поета, чиито стихове се възвисяват и в Сорбоната, пак се намериха наши сънародници да хвърлят кал върху неговата личност. И този път си зададох въпроса кому е нужно да принизяваме образа на нашите светли исторически личности до такава степен, че гротесково авторите да се напъват и покажат, че и те са хора като нас и нищо човешко не им е чуждо. Отговор обаче отникъде „не иде“ на този въпрос, а започва едно хленчене, че, видите ли, черна завист е в основата на критиките. Че колегите ги мразели и затова се е надигнал този критичен вой до небесата.

Да, ама не! Някои от нашите творци все пак не помислиха ли, че народът не стои да дебне какво казват завистливите им колеги, а като погледнат само за минути творбата, в случая филма „Ботев“, веднага ще реагират и не с аплодисменти, а с горчиви думи, защото все пак българинът е чувствителен към своите герои. Не е от онези, които напълно зачертават историята ни и се напъват да я пренапишат. Или пък да надянат на нейните светли образи гротескови маски, понякога граничещи и с неприемливи деяния, които им приписват, за да ги направят по-интересни. И с вечното оправдание, че трябва всичко дори за Левски, Ботев и други будители на народната свяст, да бъде поднесено на младото поколение като лесно смилаем продукт.

То не беше отрицание на Баташкото клане, то не беше гавра с личността на Апостола, когото наричаха убиец, та и сега отново чрез въпросния филм беше очернена паметта на Христо Ботев, в лицето на който дори някои наши безродници съзряха бандит. Ами върху Никола Вапцаров какво се излива?!...

До кога ще се изправят литературни екзекутори, които без съд и присъда за пореден път ще убиват величавите герои от българската история!

Мнения