По време на конференцията, почела делото на граф Н. П. Игнатиев и неотменимата роля на Руско-турската Освободителна война за възстановяването и утвърждаването на българската държавност. Снимка: Къдринка Къдринова

Общественици, учени, интелектуалци, политици, много граждани се събраха днес във Военния клуб в София на конференцията „145 години от края на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. и възстановяването на българската държавност. Приносът на граф Н. П. Игнатиев за Освобождението на България“.

Проявата бе организирана от Националния инициативен комитет за отбелязването на 145-годишнината от Освобождението на България, част от който е и Фондаця „Устойчиво развитие на България” с председател Станка Шопова. Тя беше и водеща на днешната конференция, включена в богатата програма на комитета за честване на юбилейната годишнина.

Станка Шопова откри събитието с вълнуващи думи за дълбоките исторически корени на приятелството между българския и руския народ, за решаващата роля на Руско-турската Освободителна война във възраждането на българската държавност, за недопустимостта историята да се пренаписва с днешна дата и да се насажда русофобия в българското общество. Изтъкна и изключителната роля на граф Игнатиев за извоюването и утвърждаването на свободата и независимостта на България – роля, която днес също се преиначава и очерня от недобронамерени среди. Подчертано бе, че днешната конференция цели да припомни отново историческите факти и истини със силата на документите и научния подход.

След това Станка Шопова даде думата на Н. Пр. Елеонора Митрофанова, посланик на Руската федерация в България. Ето словото, с което  Н. Пр. Елеонора Митрофанова се обърна към конференицята:

„Скъпи приятели! Днес сме се събрали, за да си припомним и по нов начин да осмислим събитията отпреди 145 години, които в днешните международни политически условия придобиват особено значение. Едва ли ще е преувеличение да се каже, че Руско-турската Освободителна война е основополагащо събитие в новата история на България. Именно през 1878-1879 г. са заложени основите на днешната българска държавност – конституцият, армията, структурата на властта, банковата и пощенската системи.

Както е посочено в инструкцията на руския императорски комисар в България Дондуков-Корсаков, оглавил учреденото след войната временно Руско гражданско управление, „всички грижи трябва да бъдат посветени на пробуждането на елементите на собствения граждански живот и да се насочват към възможно най-бързо утвърждаване на самостоятелността на този живот, та да може, след като напуснем страната, нейната организираност да  в състояние сама да противостои срещу всякакви враждебни ѝ посегателства”.

За подготовката на офицери в София е открита военна школа, в която са приети 250 млади българи. В Русия, в различни училища, са изпратени още около 100 бъдещи професионални военни. Изгрдена е система за гражданско образование, възстановени са народните училища. Уреден е данъчна система, което позволява в кратки срокове да се създаде сериозният за онези времена резервен фонд за българското правителство в размер на 15 милиона франка. За подготовката на свещенослужтели са открити духовни школи, възстановени са над 400 църкви в България и Източна Румелия и те получават дарения от Русия. В София започва да работи обществена библиотека.

Трябва да се отбележи, че още при започването на работата на Народното събрание през 1879 г. гражданското управление на България в мнозинството си вече се състои от българи. Това е припомняне за онези, които приказват за уж имперските и „експанзионистки” амбиции на Русия по отношение на България.

Като човек, който добре си представя сложността при създаването на една система от нулата, аз много ясно разбирам колко колосална работа е била извършена в онези години от Руската империя, за да може на картата отново да се появи и най-важното – да се утвърди, българската държава. Несъмнено подвигът на руските воини и на българските опълченци е неоценим, ние често говорим за това и ще продължим да говорим, ще се стараем да използвме всеки подовд, за да почитаме паметта им.

Но днес бих исксала да обърна особено внимание на интелектуалния и дипломатическия подвиг. Вече споменахза работата на княз Дондуков-Корсаков, но има още един човек, станал синоним на освобождаването на България. И името му е Николай Павлович Игнатиев.

Граф Игнатиев е известен в България може би повече, отколкото в Русия. И това не е случайно – той сам е казвал, че неговото „сърце принадлежи на българите”. Патриархът на българската литература Иван Вазов в навечерието на пристигането на дипломата в София през 1902 г. за заседание на Славянското благотворително общество заявява: „След няколко дни нашата столица ще има честта радостно и триумфално, с почти царски почести, да приветства онзи същия велик руски човек, големия почитател на българите, чиито заслуги пред нашия народ направиха името му известно и почитано и в най-последната българска колиба, мило и скъпо на всяко българско сърце. А именно: негово сиятелство граф Игнаатиев”.

Неслучайно днес привеждам толкова много цитати – това е, защото прекалено активно сега се опитват да очернят нашата страна и името на този изтъкнат дипломат, наричайки го едва ли не българофоб. При това никакви реални доказателства не се посочват, защото то и няма нищо такова, в което да може да се упрекне граф Игнатиев. Затова пък противоположни исторически свидетелства има повече от достатъчно.

Николай Павлович с цялата си душа е споделял изстрадания от българите стремеж към свобода и е считал, че Русия не може да остава безразлична към това. Той е написал многбройни доклади на императора за положението на Балканите, оказвал е активна подкрепа на дейците на българското освободително движение, застъпвал се е за тях пред османските власти, помагал е на българите, обучаващи се в Русия. Именно той очертава границите на Сан-Стефанска България. И не Русия е виновна, че западните държави не позволяват по време на Берлинсикя конгрес д се сбъдне тази българска мечта.

Ясно е, че и клеветническите статии по адрес на граф Игнатиев, и „разобличенията” относно нашата страна за освобождаването на България ще се появяват и занапред. Трендът за пренаписването на историята е очевиден: на Запада нито тогава, нито сега не му трябва силна и уверена в себе си Русия. И колкото по-малко приятели имаме, толкова по-лесно ще им е на англо-саксонците да управляват света.

Но е ясно и друго – следвайки нашия национален характер и традициите ни, руската външна политика във всички времена е била съзидателна и свободолюбива. Ние винаги сме били готови да отстояваме истината – ще я отстоим и сега.

Бих искала да благодаря на всекиго от вас за участието в днешната конференция, за усилията за съхраняване на знанията за нашето общо минало, за вашето неравнодушие и за активната ви гражданска позиция. Пожелавам ви интересни дискусии и плодотворна работа”.

Конференцията продължи с изказвания по темата на председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева, на председателя на Съюз на българските писатели Боян Ангелов, на председателя на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов, на лидера на партия АБВ Румен Петков. Всички те изтъкнаха същи акценти – недопустимостта на пренаписването на историята с днешна дата, дълбоко присъщата на огромното мнозинство българи искрена признателност към Русия за Освобождението на България, естествената културна и етична свързаност между двата ни народа, неоспоримите заслуги на граф Игнатиев, както и на други изтъкнати руски дейци, за самото съществуване на българската държавност.

В научната част на конференцията интересни и задълбочени изказвания направиха Минчо Минчев, Калина Канева, проф. Андрей Андреев, проф. Нина Дюлгерова, проф. Искра Баева, проф. Любомир Халачев и други. Всички говорили откроиха важни исторически факти и подчертаха, че е недопустимо с оглед актуални геополитически пристрастия да се пренаписва със задна дата българската история.

Организаторите обявиха, че всички изказвания и доклади ще бъдет публкувани в сборник.