Владимир Висоцки. Снимка Валерий Плотников

В деня на неговото рождение, както си му е редът напоследък, българските медии услужливо замълчаха. За сметка на това в клуб „Журналист“ в СБЖ журналистът и известен бард Ивайло Диманов отвори гостоприемно врати за тези, които обичат Владимир Висоцки и вечерта, посветена на него, се превърна в незабравим празник.

Домакинът Ивайло Диманов откри събитието и предложи на препълнената зала документални изпълнения на Володя Висоцки.

Гости на вечерта бяха бардовете Георги Атанасов и Бойко Беров и певицата Добрина-Радостина. Те изпълниха свои авторски песни, както и любими хитове от Висоцки. Ивайло Диманов изненада гостите с авторската си песен „Амфибрахий в До Мажор“, посветена на Висоцки. Приятната атмосфера беше допълнена и с много документални архивни и непоказвани досега кадри от концерти на Владимир Висоцки, както и фрагменти от документалната лента на БНТ, запечатала моменти от гостуването на Театъра на Таганка в София.

Преди време имах късмета да се запозная със сина му Никита Висоцки и ще си позволя да цитирам фрагмент от интервюто, което той ми даде за вестника, в който работех тогава. На моя въпрос какво би направил Никита Владимирович, за да може споменът за баща му да остане една от красивите връзки между българите и руснаците, той ми сподели: „Да си призная, порази ме интересът към баща ми в България. Господи, как го обичат тук хората, как го помнят… Огромно беше вълнението ми, когато в различните градове, където бяхме, хората ми носеха неговите книги. Но не такива новички, които са били просто подредени в домашните им библиотеки, а с оръфани и протрити от четене страници. Така че именно на този интерес съм готов да служа, с каквото мога. Между другото, казах и на Любомир Левчев, че съм готов да участвам финансово, ако трябва, за осъществяването на негова идея да бъде поставен паметник на баща ми в София.“

Съдбата също ми подари шанса да се запозная и с личния фотолетописец на великия актьор Валерий Плотников, който през юни 2008 г. откри своя изложба в Сатиричния театър в София. Когато го попитах трудно ли е да се снима звезда като Висоцки, той им отговори с "не", защото отдавна го познава и знае как да го предразположи пред камерата. Но не винаги е било така. Например, за известната фотосесия на Владимир Семьонович на фона на афиш на Театъра на Таганка го помолил да повтори онази поза, в която е бил на снимката след „Хамлет“, но той повторил движението само с едната ръка, а другата сложил различно – дребен детайл, но показващ, че Висоцки не се поддава на режисиране.

Българска следа има и сред неизвестни факти от живота на Владимир Висоцки. Ето и     

Осем неизвестни факта за Володя Висоцки

1. Йосиф Бродски го нарича най-добрият поет в Русия. Висоцки се среща с бъдещия нобелов лауреат в Ню Йорк. Йосиф Александрович изслушва внимателно стиховете му и след това му подарява собствена колекция от книги, като посвещението е: „На най-добрия поет на Русия, както в страната, така и извън нея“. Тогава, коментирайки творчеството на Висоцки, Бродски се възхищава на богатството и сложността на неговите рими.

2. Песните му бяха големи хитове в Холивуд. В спомените си Марина Влади припомня как по повод пристигането на съпруга й в Лос Анжелис е организирано парти, на което са се събрали най-големите холивудски звезди на епохата - Рок Хъдсън, Пол Нюман, Грегъри Пек, Робърт де Ниро, Лайза Минели ... Висоцки изпълнява няколко свои песни. Актьорите не разбират и дума на руски, но биват запленени от енергията на певеца. Гласът му ги кара да потръпват. Споглеждат се невярващо. Всички те са пленници на този малък човек в дънки и дънкова риза. Лайза Минели и Робърт де Ниро дават тон, като извикват: „Страхотно! Невероятен!" Всеки иска да му стисне ръката, да го прегърне…

3. Той таеше обида срещу някои режисьори. Например, Александър Мита, който го снима в "Приказката за това, как цар Петър оженил своя арап". Висоцки е страшно разсърден, че режисьорът не вмъкнал във филма две негови песни. Това не се случва, защото заради лентата Мита има проблеми с цензурата, която го принуждава да изреже няколко от върховите епизоди от лентата. Подобна е ситуацията и със Станислав Говорухин, който не е оставил песента „Балада за детството“ в сериала „Мястото на срещата не се променя“. Режисьорът и Висоцки заради това се скарват.

4. Може да играе в "12 стола" и "Земята на Санников". Висоцки снима много. Но можеше да играе и в още повече филми. Той се явява на прослушване за филми като "Земята на Санников", "Искам думата", "Емелян Пугачов", "Северна приказка", "Звездата на маршала", "Живял такъв момък" ... За  "Земята на Санников" Висоцки написва песента „Кони привередливые“, но по време на прослушването в последната секунда някакъв служител зачерква Висоцки от списъка с актьори. Казват, че по „Дойче веле“ пуснали предаване с негови песни и го обявили за дисидент - вследствие на това той моментално изпаднал в немилост.

5. Брежнев слуша концерта му по телефона в болнична стая. Съществува версия, че Висоцки е мразел Михаил Суслов - всемогъщото кремълско "сиво превъзходство" и тази враждебност му създава много проблеми с концертите и снимките. За късмет, Леонид Брежнев се отнася към Висоцки по-благосклонно. Владимир Новиков в пише биографията на певеца, че веднъж е пял в къщата на дъщеря му Галина, а самият генсек по това време е в болницата и по телефона слушал песните.

6. Мечтаел да стане писател и режисьор. Онези, които познават Владимир Семенович, казват, че няколко години преди смъртта си той започнал да мисли да премине от поезия към проза. Захванал се да пише разкази и сценарии, мечтае и за роман. Освен това мечтае сам да режисира филми, като дебютът му трябвало да бъде „Зеленият фургон“ по романа на Александър Козачински. В творческото сдружение "Екран" Висоцки е одобрен за режисьор, но това се случва, когато му остават само няколко дни живот.

7. Лекува алкохолизъм с лекарства и опиати. Още една драматична и доста мрачна история в живота му. Той е бил много притеснен от алкохолната си зависимост. Опитвал е да се лекува, но зависимостта от морфина изиграва фатална роля в съдбата на Владимир Семенович.

8. Записи на представления на Театъра на Таганка има само в България. Повечето от легендарните представления на Театъра на Таганка, където играе Висоцки, потъват в забвение, като сега съществуват само под формата на аудиозапис. Но в книгата си за Висоцки известният наш театровед Любен Георгиев съобщава, че лично е заснел представленията „Хамлет“ и „Добрият човек от Сечуан“ по време на гастролите на театъра в София през 1975 г. Според него заснемането било изключително трудно - защото филмът бил лош, на сцената по време на представленията на Юрий Любимов било много тъмно, а и режисьорът забранил поставянето на прожектори, смятайки, че това ще развали постановката му. Георгиев трябвало да си послужи с измама, като сам поставя прожекторите и не пуска Любимов в театъра по време на представлението. „Делото беше извършено и сега Българската телевизия, и само тя, разполага с два уникални записа. Те все още не са излъчвани в ефир - дълго време се смятаха за изчезнали или изтрити - но тези записи бяха намерени и сега се съхраняват в нашия златен фонд”, пише Любен Георгиев през 1991 г. в книгата си за Висоцки. Изглежда, че тези уникални записи никога не са излизали от България – в руския интернет могат да се намерят само фрагменти.

Знайни и незнайни истории и факти от живота на гениалния актьор и поет битуват до днес. Някои дори граничат с легендите. В Русия мнозина го почитат като светец, въпреки че има и такива, които го виждат само като алкохоликът с дрезгавия глас. Но да оставим това на съвестта на коментиращите. Определено Владимир Висоцки не беше светец. Но той наистина беше народен поет. И в това може само да се мери с много малко автори в историята на руската литература - може би само с Пушкин и Есенин.

Снимки Радила Радилова и архив