Български учител, писател, преводач, езиковед, фолклорист, общественик. За него мнозина казват, че е бил обречен на успех.

Ще си позволя да цитирам писателя Симеон Янев, който много точно щрихира какъв човек във Възраждането е бил Найден Геров: „Щастието на възрожденския човек е в идеала, с който живее. Да имаш идеал във Възраждането не е било толкова въпрос на смелост да лееш куршуми и да пееш бунтовни песни, колкото до това, всичко, което правиш, да бъде крачка към свят, в който идеалът ти ще стане действителност. Българското възраждане не би било възможно без хора, които са притежавали умението в малки стъпки, но всекидневно да променят света така, та един ден неусетно малкото да се провиди като голям скок.“

Толкова точно и вълнуващо е казано. В тези думи наистина се крие чистотата и неподозираното упорство на будителите наши, които с малки крачки са успели да посадят в душите на българското племе семената на ученолюбието и просветителството така, че и до днес да не се чувстваме като едни диви балкански субекти.

Един от голямата плеяда на будителите е Найден Геров, чието главно усилие в живота е била преди всичко просветата - да създава просветени хора, защото това е неговият начин да се бори за свободата на българите. Спокойно може да се каже, че той има решаваща роля в историята на българското образование. От родния си дом и от училището на баща си младият Геров е осъзнал, че много

важни и решаващи  за неговия живот са две качества, които до края на дните си той притежава – работливост и смирение

През целия си живот работливостта на Найден Геров е заложена в неугасващото у него ученолюбие, а смиреността е вложена в търпението. Първото му разочарование в живота иде, още когато е малък. В пловдивското школо две години изучава склоненията в старогръцкия език, но, завръщайки се в Копривщица, той се докосва до най-големия познавач на българския език отец Неофит Рилски. И по време на трите години обучение при него се пробужда интересът на Найден Геров към родния език и филологията, която по-късно става единственият смисъл в живота му.

Знайно е, че през Възраждането е традиция богатите търговци да отпускат стипендия на най-добрите ученици в българските училища, за да продължат образованието си в чужбина, за да могат, след като завършат, да са полезни на родината си. Така и Найден Геров заминава да учи в Одеса със стипендия от Христо Стойкович.

В черноморския град той завършва гимназия, а с след това с отличие и администрация и финанси, които по-късно през годините ще са му от голяма полза по време на дипломатическата работа. За будния и надарен с неутолима жажда за знания българин основният резултат от обучението му в Одеса остава за цял живот - и това е владеенето на езика на Пушкин до превъзходство. Впоследствие то спомага и за неговия огромен интерес към родния български език. Филологическата му дарба, отключена в Одеса, подхранва и склонността му към поезията. Вдъхновен, той пише по мотиви от народния живот и народните песни и първата поема на новобългарски език – „Стоян и Рада”.    

През 1846 г. Найден Геров се завръща в Копривщица и така става първият висшист в България. В следващите години по стъпките му тръгват много млади хора, които, подпомогнати от богати търговци и духовници, получават своето висше образование в чужбина. Следвайки примера на Геров, те после се завръщат да работят за благото на майка България.

Пътя към голямото си признание в науката той изминава стъпка по стъпка

Първоначално е учител в Пловдив, където компактното българско население е обучавано в училищата на гръцки език. Силно амбициран обаче, Найден Геров изготвя  програма, с която да постигне такова обучение на български език, каквото е видял в елитните руски гимназии и лицеи. Постига го за една година. Накрая на учебната година, на задължителния публичен изпит, неговите ученици, признато и от гръцките гости, се представят много по-добре от тези от гръцкото училище. 

До тогава, предвид ширещото се гръкоманство, градът на тепетата е наричан от гръцката диаспора Филипополис, а от турската Филибе. Но като  резултат от упоритата борба на Геров с гръкоманията, той успява да извоюва още две трайни победи в българското съзнание, които и до днес са актуални. Първата е свързана с името на града. Именно Геров насърчава учениците си да го наричат Пловдив - и така за две десетилетия и с нарастването на българското население името успява да се наложи, кто запраща в миналото гръцкото и турското име.

Втората негова победа е от национално значение. Найден Геров избира за патрони на училището пресветлите братя св. Кирил и св. Методий и така превръща техния ден в празник на школото, а след това и в общобългарски училищен празник, за да остане той и до днес най-таченият и любим български културен празник.

Някъде в средата на 1857 г. настъпва обрат в живота

на Найден Геров, който след дълги проучвания от страна на руското правителство е избран за консул в руската легация в Турция.

Изборът на българин за такава важна дипломатическа длъжност не е само признание за работата на Найден Геров, а и за страната ни. Вероятно се спират на него, защото той печели вниманието на Русия не само с това, че е в центъра на борбата срещу фанариотите за самостоятелна българска църква, а и с вече натрупания авторитет и добри лични връзки сред руските научни кръгове и в политическата общност.

В негово лице руската страна вижда човек, който, където и да се намира, буди уважение и респект и създава трайни и здрави приятелства. Руснаците са спечелени и от факта, че към края на своя престой в Одеса Нйден Геров приема руско гражданство и създава добри връзки с учени славяноведи, каквито са професорите Бодянски, Срезневски, Погодин и Гилфердинг. Особено силно впечатляваща е връзката му с един от най-уважаваните представтели на славянофилите - Иван Аксаков.

С чиста съвест същото може да се каже и за най-известните личности сред българската емиграция в Москва, Санкт Петербург и Одеса, Букурещ и много от румънските градове. Сред тях са Добри Чинтулов, Васил Априлов, Никола Палаузов и братята Христо и Евлоги Георгиеви.

Не бива да се пропускат и личните връзки на Найден Геров с руски дипломати и политици, гравитиращи около руските мисии в Цариград и Одрин. Затова, какъв авторитет е българският просветител, само по себе си говори изреченото от Стоян Чомаков, когато вижда дневната поща на Найден Геров в училището в Пловдив: „Та вие получавате повече писма, отколкото ние всички в Пловдив!“

Донякъде изброеното по-горе разкрива кое е неговото най-важно качество, а именно голямата му дарба и талант да общува, да създава и поддържа човешки връзки.

Така през юни на 1857 г. Найден Геров приема предизвикателството да представлява България и нейния народ чрез руската дипломатическа мисия. Цели двайсет лета, до началото на Руско-турската освободителна война, като българин и едновременно като руски дипломат, Геров се стреми и прави и невъзможното да бъде лоялен в служебните си задължения и същевременно да отстоява българската кауза.

Както пишат неговите изследователи, през всичките тези години той стои върху острието на бръснача и то успешно. Геров е и в основата на отстояването в борбата за църковна независимост. По време на неговата консулска дейност Българската екзархия става факт. Което е голям успех за страната ни и до голяма степен се дължи на дипломатическите умения на Найден Геров. Благодарение на тези му качества той печели благоразположението на свои и чужди. Макар и брилянтен дипломат, Найден Геров

не забравя, че е отдаден и на науката

и тази негова дарба надделява над всичките други житейски изкусителни предложения. За разлика от много политици, навлезли в полето на науката, Найден Геров наистина си е в свои води, връщайки се от дипломатическата си работа на научното поприще.

Макар след Освобождението да има прекрасната перспектива да е премиер или министър в свободна България, той загърбва тези възможности и се посвещава на науката. Захваща се здраво с работа, за да се посвети на мечтаното си дело - „Речник на българския език“ – едно епохално постижение за българската култура и наука.

Само едно сравнение: днес върху това начинание се трудят цели институти, а тогава той сам работи върху него. Речникът е резултат на повече от половин век работа, включваща събирането не само на материала, обработката и издаването му. Това уникално дело на Найден Геров изумява със своя обем – близо 70 хиляди думи, събирани направо от извора – речта на народа български.

Речникът включва не само думите, но и подробното обяснение на тяхното значение и то чрез откъси от народни песни, поговорки, пословици, гатанки и други. Ще дам пример с думата лек: "Нещо от което минува някаква болка; цяр; лекарство. Връжи пръст, триста лекове. Връжи пръст, тражи лек. На всяко зло, лекът е смъртта. На смърт лека няма. Всяка болест си има своя лек, ала го хората не знаят. Ако има век, има и лек. Дето сляпа баба удари, лек няма."

Ако се обърнем към статистиката, ще видим, че според Любомир Андрейчин речникът на Найден Геров се базира върху повече от пет хиляди цитата от народни песни и около петнайсет хиляди идиоматични изрази, а според Емил Георгиев те са и над 25 хиляди.

Този монументален труд намира своето признание сред мнозина познавачи на езика, които не крият своите похвали. Например, Иван Вазов го определя като „неизчерпаем източник от богатството на езика ни“, а съставянето му нарича „гигантска работа“. За Пенчо Славейков речникът е „колосален труд“. Любомир Андрейчин пише: „Навсякъде, където има славистични семинари по света, речникът на Н. Геров заема достойно и авторитетно място между основните справочници и извори за научни изследвания в областта на славянските езици.”

Една от най-сполучливите оценки за делото на Найден Геров дава един от добрите негови познавачи и изследователи Георги Константинов. В своята студия, посветена на делото на великия български възрожденец той пише: „Това е трагедията и величието на всички наши дейци от времето преди Освобождението. Но все пак при Геров, като че основните заложби надделяват, той, може би единствен, успява да съсредоточи силите си там, гдето те биха били най-резултатни, да си нареди един по-спокоен живот и да даде правилна насока и завършек на своето дело. И тъкмо в това отношение той се отличава твърде много от своите съвременници.”

Много определения могат да се прикрепят към името на Найден Геров - народен просветител, публицист, поет, учен, но така, както е живял - скромно, така си и си отива от този свят на 9 октомври 1900 г. Без всякакви почести и с една единствена титла – учител на своя народ.

И ненапразно народът е казал, че скромността краси човека, а трудът го облагородява. Това е толкова характерно и за роденият за успехи Найден Геров.

В нашата страна много училища и институции носят името на великия българин. Сред тях е и Сдружението на училите и специализирали в учебни заведения на Русия и ОНД, което  е регистрирано съдебно през 1991 година.

Стремежът на сдружението е да съдейства за успешната реализация на всички български граждани, които са учили в Русия (СССР), както и да подкрепя тези, които имат желание да продължат образованието си в Русия и ОНД.

Според Снежана Тодорова, която го оглавява, през изминалите 75 години не по-малко от 50 хиляд български граждани са получили образование и квалификация в руски (съветски) вузове, като много от тях са били ръководители на държавни, обществени, културни и др. организации. Днес усилията на сдружението са насочени към активизиране на сътрудничеството с Русия, въпреки огромните съвременни предизвикателства.

Сдружение „Найден Геров“ активно участва в честването на забележителни дати в българската и руската  история и култура, представя книги, филми, спектакли...