Възпоменание за отишлия си през октомври 2022 г. поет и журналист, който на 27 февруари т. г. щеше да навърши 70 години

…Пак съм до тази маса. И денят пак е 27 февруари. Ала миналата година четирима плюс един чествахме 69-я му рожден ден и си обещахме догодина, на юбилейната 70-та, да бъдем пак тук – в клуб „Журналист“ при поета Ивайло Диманов. Но съдбата, или той самият, реши друго – да отлети от този свят, може би към по-добрия. Кой знае...

Любо Лачански, поетът-публицист, не дочака завръщането си в СБЖ, както бе пожелал, нито пък „Златно перо“ за многобройните си, често емоционални публикации във ветрилото от вестникарски издания. От „Свободен народ“ и „Демокрация“, през „Новинар“, оглавил „Българска армия“, прескочил във „Военния телевизионен канал“; и все в ефира на радио и телевизионни програми – редактор, наблюдател, анализатор... Почти всички степени и стъпала в йерархията на журналистиката, до ръководител и малко „началник“. Петдесетина са само документалните му филми и предавания, сега във фонда на БНТ, където го бе приел след Московските му приключения (той е учил в литературния институт „Максим Горки“) полковник Стефан Симеонов, шефът на военната редакция и на извънредните ситуации.

Едва ли може и трябва да се изброяват прескоците му от „Перископ“ и „Армиите на света“ до „Палми в пустинята“ на първото православно интернет радио „Сион“, или „Новият ред“ по кабеларката „2001“; без да забравя чувството си за хумор в „Хумор, сатира и забава“ на програма „Христо Ботев“ (БНР) или вестника на Българския лекарски съюз „Quo vadis“, или в списанията „Туризъм и отдих“, „Сигнал“, новинарството в TV “Седем дни”. Все отговорни шефски позиции в многообразните му изяви. И в същото време – поет с 15 стихотворни книги и публицистично-художествена проза, добър преводач, но издаван и в чужбина. Негово право бе да нарече телевизионната си публицистична поредица „Животът е шарен“.

И го направи...

Но чак толкова „шарен“, че от главен експерт в „Държавни архиви“ се озовава, за малко, директор на Гробищния парк. Може и тогава да се е появило онова стихотворение, посветено на видния преводач Кръстан Дянков. (Взимам строфи от него – пророчески за самия Любо).

         

         „... И какво се получи, и аз просто не зная.

         Ад ти беше животът. А политаш към Рая...“

                                                         

...По-миналата събота бе Голямата задушница. „Трябва винаги да мислим за понеделник сутрин“, бе завършекът на един негов коментар. Какво по-добро пожелание за начало!

Поетът-публицист Любен Лачански владееше до съвършенство словото и го употребяваше по предназначение: свежо, поетично или силно, патетично в публицистиката си. Той има своето място в литературата и журналистиката и остава с приноса си в културата ни.

Ще го помним!

 

         „... А след Страшния съд ще му дирим колая.

         Ти отдясно на Бога. Аз на изток от Рая.“