Книгата е уникална с това, че в нея са събрани малко известни и почти неизвестни, както и нови, изследвания за това, как е изграден паметникът в сърцето на София. Нейни автори са уважаваните български учени историци проф. Благовеста Иванова, Елена Бугарчева, проф. Нина Дюлгерова, д-р Радосвета Кирова и д-р Радослав Симеонов.

По време на презентацията на книгата авторският колектив бе представен от председателя на Съюза на офицерите и сержантите от запаса (СОСЗР) генерала от запаса Златан Стойков. Инициативата за премиерата на книгата е на военно-патриотичната организация, а идеята за това първо изследване на историята на Докторския паметник принадлежи на известната историчка проф. Нина Дюлгеров. Според нея този монумент е един от най-хуманните паметници, защото е посветен на хора, жертвали живота си за спасяването на ранени и болни по време на Освободителната Руско-турска война 1877-1878 година.  

Любопитен факт, който заслужава респект и уважение, е, че от Международната конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от резерва със седалище Москва са съдействали за своевременното и безплатно предоставяне на документи от руски архиви, свързани с проучвателната работа по време на подготовката на книгата. Подкрепа са дали и бившият министър на отбраната д-р Красимир Каракачанов, и посолството на Русия у нас. Заслужава си да се спомене, че с голямо желание са помагали при писането на книгата и проф.д-р Андрей Андреев от ВТУ „Св. св Кирил и Методий“, генералният консул на РФ във Варна Владимир Климанов, Александър Канишин, президент на Международната конфедерация, Анатолий Кумахов – генерален секретар на организацията, ген. Златан Стойков както и историкът Владимир Събков.  

Сред присъстващите на презентацията бяха и представители на  БЧК, ВМА, известни историци, представители на СОСЗР, Националната асоциация „Сигурност“, Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на военноинвалидите и воиннопострадалите и други неправителствени организации и граждани.

За Докторския паметник в София досега не е правено и публикувано изследване. „Настоящият документален сборник за един от най-красивите и представителните паметници в центъра на София – Докторския паметник е доказателство за успешното разкриване на историята за изграждането му – пише в книгата проф. Нина Дюлгерова. – Повод за нейното издаване е отсъствието на документи в българските архиви, свързани с историята на паметника. Резултат от проучванията и логистична дейност на български и руски историци, изкуствоведи, военни и дипломати бе откриването на документи, разкриващи трогателната история на събирането на средства за изграждането на Докторския паметник.“

Според проф. Дюлгерова документални

сборници от подобен тип са ценна информация за отминали събития,

неизвестни страници от войни и за паметници, които „се приемат като даденост и аксиома в историческото и информационното поле“. За проф. Нина Дюлгерова настоящото издание „изгражда цялостната картина на историческата памет за паметника и архивите, свързани с него“. Освен това книгата допринася „за изясняването на цялостната картина по строежа на този паметник, рожба на доброволните дарения и воля на медицинските чинове от руската армия“.

За най-съществената и ценна част на сборника, даваща малка, но важна информация за издигането на Докторския паметник, Нина Дюлгерова казва: „Имената и фамилиите, както и военните им чинове, са изписани на пирамидалната конструкция на паметника. Във включените в сборника документи обаче има данни и към кои военни части са били прикрепени те… Впечатляващ факт за Докторския паметник е, че той е построен благодарение на доброволните средства, събрани от оцелелите участници във войната.“

В книгата са публикувани документи със списъци с имената на войниците и офицерите от руската армия и различните суми, които всеки от тях е дал за издигането на паметника.

Но ето какво още казва проф. Дюлгерова: „Всяка война в контекста на моралните ценности винаги е определяна като унищожителна и нечовешка. Има обаче примери за подвизи и прояви на хуманизъм, които извисяват човешкия дух и насочват и формулират отношението на бъдещите поколения. Докторският паметник е именно тази еманация на човешкия дух и благородство, които в условията на мира много бързо се забравят. В повечето случаи те се превръщат в политически инструмент на конюнктурата и неуспешните опити за забрава.“  

Автор на монумента е чешкият архитект Антонин Томишка

Неговият живот и творческа биография си заслужават вниманието, защото той впечатлява не само с младостта си, но и със сериозността си. В него Русия открива творчески гений и затова той се ползва с нейната подкрепа и внимание. Още твърде млад, Томишка постига успехи заради своите напредничави и модерни творчески търсения и се утвърждава като изявен творец.

Проектирането на Докторския паметник се оказва единственият обект от подобен характер в неговата творческа кариера. Учи в Москва и в Санкт Петербург и след завършването работи и проектира важни за онова време обекти. Сред тях са затворите в Санкт Петербург, големи затворнически църкви. Негови са и проектите за издигане на храм на лобното място на руския император Александър ІІ Освободител.

Вероятно малцина знаят, че Антонин Томишка проектира два от емблематичните паметници у нас, свързани с Руско-турската война, а именно Храм паметника при град Шипка и Докторския паметник. При създаването на монумента той се дистанцира от историческата традиция, за да изгради един шедьовър. Любопитен е фактът, че паметникът по време на неговото издигане не се ползвал с любовта и интереса на местните, защото, ако днес този квартал е в сърцето на София и там преди всичко живеят представители на елита ни, както самите те се наричат, то навремето това е било неблагоустроено място, за което не само Константин Иречек, но и периодичният печат не спестяват своите критики.

А днес там се намира една от най-уютните и приветливи градини в столицата ни, която е любимо място не само за живеещите в околността й, а и за младите хора от града и за децата.

По пътя на издигането на монумента

Датата е 12 юли 1878 г., когато издигането на Докторския паметник получава благословията на руския император. Както вече споменах, идеята за неговото построяване принадлежи на лекарите в руската армия, които се обръщат към полевия медицински инспектор в Главното военно-медицинско управление, като след това оттам изпращат доклад до военния министър, за да измоли благоволението на Негово императорско величество да бъде открита подписка за доброволно събиране на средства „за издигане на два паметника на загиналите медици на територията на Азиатска (Закавказието) и Европейска (Велико Търново) Турция“.

На 30 октомври и 10 декември 1881 г. в България се пристъпва към окончателното решение за отделяне на сума и определяне на вида и мястото за издигането на паметника. Комисията по строителството се обръща към обществото в Петербург с молба от негово име да насрочат конкурс за проект на паметника на стойност 15 хиляди рубли. Това е бюджетът за монумента.

И така започва работа по изработването на проекта и издигането на паметника, чиито размери се определят от броя на имената на загиналите. А те са: широчина 10 м, дължина – 10 м и височина 10 метра. Одобреният надпис е: „Медицинским чинам, погибшим в турецкую войну 1877-1878“. При уточняването на надписа и с цел намаляване текстовете е имало идея той да бъде: „Русским врачам, умершим въ войну 1877-1878 года“ - и да бъде премахната емблемата.

Срокът за изработването на монумента бил от 22 декември 1882 г. до 27 април 1884 година. Материалът, който се използва, е бял ташкентски пясъчник, а саркофагът на върха на пресечената четиристенна пирамида е от сив гранит. Емблемата, венците и надписа са излети от бронз в Италия. Четирите стени имитират квадри, като върху тях са изсечени 531 имена на загинали лекари, медицински сестри и санитари.

Днес Докторският паметник е обявен за паметник на културата. В началото на демокрацията обаче и той не е пожален от вандалското нашествие на любителите на ценните метали, които без свян и страх посегнаха и на него, като осемте бронзови венци са откъртени и откраднати. Същата съдба сполетява и отлетите нови венци, които не се знае и до днес кой е отмъкнал.

Но да се върнем към книгата. В „Докторският паметник в София. Изследвания и документи“ са публикувани, както вече споменах, уникални и неизвестни документи, свързани с историята на издигането на Докторския паметник. Могат да бъдат прочетени прелюбопитната и интересна биография на архитект Антонин Томишка по дати и години, списък на имената на всички, които са изписани върху монумента, списъците на събираните доброволни пожертвования, както и документи от Руския държавен военно-исторически архив за изграждането на Докторския паметник в София.

Паметник значи памет. А паметта е тази, която ни прави силни и мъдри, защото, ако не съхраняваме паметта за миналото, нямаме бъдеще.

Снимки Радила Радилова